Батак е удавен в кръв след 10 дни свобода


В съзнанието на всеки българин има събития, които са емблематични и са свързани не само с историческата памет, но и с емоционалната характеристика на народа ни. Едно от тях е Априлското въстание от 1876 г.- и като цяло и като отделни символи на народните въжделения за свободна и независима България.
На 20 април 1876 г. (стар стил) Средногорието въстава, въпреки че всичко става преждевременно и планът се проваля още в самото начало. Батачани са твърдо решени да сложат край на тиранията и с оръжие в ръка провъзгласяват "Баташката република". Десет дена Батак е свободен и независим от султанската власт. Петър Горанов, главен войвода на Баташкото въстание, получава калпак с лъвче, изпратен му от Пазарджик. Това e единствения знак, стигнал в Батак за началото на въстанието. Кървавото писмо, препратено от Петлешков от Брацигово, член на Военната комисия, попада в ръцете на турските  заптиета в Пещера. На 22 април 1876 г. (стар стил), в 3 часа сутринта, Горанов  
провъзгласява Батак за свободен и независим
от султанската власт. Организираният въоръжен състав наброява 1100 души, а конницата на войводата - 50 души. Въстаниците заемат позициите и предните стражи около Батак.
23 април на мегдана в Батак се събират въстаници и население. Петър Горанов се обръща към тях с пламенна реч за свободата. Свещениците Нейчо Паунов и Петър поп Илиев освещават въстаническото знаме и благославят бунтовното начало. За 4 дни от началото на въстанието в Батак са убити 10 турски заптиета.
На 25 и 27 април 1876 г. в местността "Керелова тумба" стават две паметни дипломатически срещи между баташките воеводи и бейовете на селищата от Чепинското корито. Там баташките войводи категорично заявяват, че са въстанали срещу османската власт, а не срещу мирното мюсюлманско население в чепинските села. Де факто - призната е Баташката република.
На 29 април 1876 г. стражата в местността Семералан донася вестта за приближаването на многобройна башибозушка армия откъм Доспат.
Османските власти са сериозно обезпокоени от въстанието в Батак. Опасяват се огънят на бунта да не се прехвърли от Западните Родопи в Македония.
Осем хиляди башибозук, мобилизиран от османските власти в пет лъча
прави обсада на селото от всички страни
Съпротивата стъписва ордите на Ахмед ага Барутанлията - военачалника, натоварен от Портата да потуши бунта. Един след друг падат в боя приближените му хора. Но силите са неравностойни. Обръчът на боя се стяга към центъра на селото. Боевете преминават през всяка къща. Всеки двор, всяка педя земя се брани до последния жив човек. Батак пламва от четири страни! На 2 май 1876 г. мъже, жени и деца са изведени на Богдановия хълм. Там са изклани и избити над 600 батачани.
Ахмед Барутанлията дава лъжливи обещания пред личен човек от Батак за пощада на населението. Той иска незабавно предаване на оръжието, след което батачани могат да излязат да спасяват горящите си къщи, а башибозукът ще се оттегли. Батачани не се доверяват и пращат първенците си още веднъж да чуят клетвите му. Вместо това Ахмед ага ги взема за заложници и този път батачани предават оръжието си.
При създалата се обстановка Революционния съвет взема решение за пробив на обсадата и спасяване на населението. През нощта опитът им се увенчава с успех - обръчът е пробит. За съжаление само около 800 души тръгват след Петър Горанов и Стефан Керелов. Изтеглят се в гората и се спасяват кой както може.
Барутанлията заповядва общо клане и плячкосване на Батак, започвайки от намиращите се в неговия стан баташки първенци, като сам дава пример за варварска жестокост. По негова заповед старецът Трендафил Керелов е кълцан, пробождан и още жив опечен на ръжен.
На 3 май защитата на църквата "Света Неделя" продължава. Трето денонощие укрепилите се в нея батачани устояват на неспиращия за миг огън на пушките, жиленето на пчелите, задушливият дим от запалената с газ слама, жаждата... Вода няма. Защитниците на последната крепост добре знаят, че не могат да очакват помощ от никъде. Алтернативата за тях е - на колене или смърт! Мнозина от въстаниците, които не са предали оръжието си, се прибират също в църквата, за да бранят до последно семействата си. На третия ден башибозуците докарват в двора кошери с пчели, запалена слама с газ, през покрива подпалват вътрешността на църквата. Страданията, жертвите, ужасите са неописуеми, но въпреки това Барутанлията и на 3 май не може да докладва на командващите го османски власти в Пазарджик, че Батак е овладян.
На 4 май пратеникът Селим донася страшната заповед на пазарджишкия каймакамин Али бей: "Да се пресуши баташкият корен!", за да не остават живи свидетели на нечуваните злодейства. Това е краят на баташката кървава пролет 1876 г.
Страницата подготви Екатерина Пейчинова,
Исторически музей - Батак
(Ползван е документалният фонд на Исторически музей- Батак и Държавен архив - Пловдив)


Какво четем:

🔴 Съединение ликува: търси своя тотомилионер

🔴 Втори сме в Европа по мамини дечица

🔴 Животът на село и в природата дава на децата съобразност, нагледност, активност, творчество и трудов принцип

Източник: Стандарт



Коментари



горе