100 дни на президента Румен Радев - какво направи с голямата власт, която изведнъж получи


В ситуация на “абсолютен монарх”

не се поддаде на изкушенията

Като военен пилот Румен Радев често попада в т.нар. нестандартни ситуации. Веднъж в нощен полет над Бургаския залив буквално за няколко секунди трябва да реши да катапултира или не. В мига, в който вижда целта, всичко в кабината на изтребителя угасва. Първата му мисъл била за крупна авария, при която спешно трябва да катапултира. Придърпал лоста за управление и усетил, че машината се подчинява, после му замирисало на изгоряло и с облекчение разбрал, че всъщност е гръмнал пиропатронът на авиаторската каска. По процедура тази малък бушон се задейства автоматично именно при катапултиране, за да спусне защитния светофилтър, който пък ще предпази лицето на пилота при скоростното падане. Радев вдигнал с ръка светофилтъра и ето че ситуацията вече била под контрол. А като нищо можел да дръпне лоста на катапулта и да зареже самолета. На дъното на морето няма как да се разбере, че всъщност е ставало дума за дребна повреда.

Бърза реакция и вярна преценка изискваха повечето решения на бившия командир на ВВС през първите му 100 дни като върховен главнокомандващ. В ситуация, когато той бе абсолютен монарх - според оценката на Соломон Паси, Радев не се поддаде на изкушението да се възползва от огромната власт.

В началото на август м.г. той се появи на политическия небосклон тотално неизвестен, без политическа биография и опит. И напълно естествено процентът на скептиците бе доста по-висок от този на вярващите в неговия успех. Неубедителното представяне на кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева, разбира се, му свърши добра работа. Но е безспорен факт, че за онези 100 дни - предизборните, Радев показа колко бързо се учи. Това всъщност е една от основните характеристики на отличника на хасковската математическа гимназия, на Военно-въздушното училище “Г. Бенковски”, на американската военно-въздушна академия “Максуел”. Щеше обаче да си остане един от многото кадърни мъже с пагони, ако не беше бунтарският му нрав. Повечето български мъже знаят колко трудно в армията оцеляват хората със собствено мнение. Радев оцелява, защото не само се бунтува, но и непрекъснато се доказва. Не върви с главата напред, пък каквото ще да става. Когато например го наказват да не лети близо година, не тръгва да се бори с вятърни мелници, а сяда да учи английски. После по същата схема си завършва дисертацията.

Амбициозен, логичен, премерен, адаптивен, за тези 100 дни президентът Радев не направи фатални грешки, макар някои от ходовете му да не бяха достатъчно ясно мотивирани, консултирани, публично обяснени и съответно добре приети.

Служебният му кабинет

Той се справи успешно и със съставянето на служебен кабинет, и с назначаването на подходящи хора в своята администрация, при това движейки двете успоредно и с доста бързи темпове.

С избора си на служебни министри успя да покаже, че не е “президентът на БСП”, макар червената сянка на съмнението да тегне над всяко негово решение - кадрово или политическо. Премиерът проф. Огнян Герджиков продължава да се ползва със симпатии и в края на мандата си. Безспорното попадение на кабинета е Деница Златева - човекът, влязъл направо от предизборната кампания на генерала в Министерския съвет, за да навакса изоставането с председателството. Ненапразно бе поканена от Бойко Борисов да остане и в неговия кабинет. “Жалко, че отказвате”, гласяха десетки коментари във фейсбук, където тя съобщи, че не може да приеме.

С двете силови министерства нещата не стоят така безспорно, но там обяснения има и в бекграунда - лични отношения и конфликти с предишните титуляри. В здравеопазването и образованието нещата също изглеждаха реваншистки, но истината е, че и Илко Семерджиев, и Николай Денков намериха добър език с професионалните гилдии и нещата там се регулираха и успокоиха - повече от достатъчно за краткия служебен мандат.

Отношенията с БСП

Всъщност Радев никога не е бил партиен човек, за да се говори за негова еманципация от БСП. Това, че стана кандидат за президент на червените, бе немалка изненада и за самите тях. За да го наложи, лидерката Корнелия Нинова бе принудена да декларира, че генералът е лично нейна номинация и ще си носи отговорността за този избор. Риск, поет и от двамата и донесъл успех и на двамата. Тя успя да използва подема от победата на Радев, за да се представи толкова прилично БСП на парламентарните избори.

Радев стана любимец на червените, но това не го направи партиен човек. Затова и не е учудващо, че не удовлетвори на 100% мераците на “Позитано” 20 за кадруване - нито в президентството, нито в служебния кабинет. И макар че според запознати всяко едно министерско име неофициално да е било стиковано лично с Нинова, дистанцията бе спазена. Е, смята се, че покрай областните управи Радев е дал бонус на социалистите. Нали някак да се отблагодари на партията, която го издигна на президентския пост.

В духа на отблагодаряване към БСП бяха посрещнати и първите му решения - да наложи вето върху Закона за концесиите и да блокира концесията на столичното летище. Но в крайна сметка като последователен човек той се придържа и към обещаното в предизборната си кампания.

Международните дела

Не се изложихме пред чужденците с новия президент, както се казва. В първите си изяви на международна сцена съумя да формулира прецизни оценки, без гафове, без комплекси. Е, имаше доста шум покрай решението му да лети със спартана на първата си визита в Брюксел, но три месеца по-късно вече всички са забравили за това.

Едно от най-големите опасения - че ще направи рязък завой в отношенията с Русия, не се оправда. Радев потърси по-умерен подход от предшественика си Плевнелиев.

Твърда позиция имаше срещу “дълбокото проникване” на съседна Турция във вътрешните ни дела. Условието да гласуваш само ако си живял в България последните 3 месеца обаче бе посрещнато като сериозно нарушаване на човешките права. Доста тромав бе и начинът, по който се появи проектозаконът, а след това при първите критики - изтеглен, без никой да си признае авторството. С което стигаме и до лошите лупинги на президента.

Гафовете

Т. нар. уседналост безспорно е един от тях. Идеята да се ореже правото на българите зад граница да гласуват не просто бе посрещната на нож от потърпевшите, но и взриви и всички партии. В крайна сметка от цялата работа остана славата на бунтар на един високопоставен чиновник от правосъдното министерство, който бе уволнен и вероятно ще разчита на добра политическа кариера занапред.

Много въпросителни предизвика подмяната на 17 областни управители. Очаква се голяма част да бъдат възстановени при новия кабинет.

Гаф президентът направи и с прословутата Наредба 208 за интеграцията на бежанците. Първо, моментът на отмяната ѝ бе изключително неподходящ - ден преди визитата на Доналд Туск у нас. И то при положение, че Радев, според отлично осведомени, бил разубеждаван да отложи това именно заради посещението. Второ, явно беше несъгласието на служебния кабинет да го направи. Така той се превърна в първия президент, влязъл в сблъсък със собственото си правителство. Между другото много находчиво отиграно от служебния премиер - след като му се наложи да “тропа по масата” на министрите с думите: “Така иска президентът”, проф. Огнян Герджиков пусна цялата стенограма от заседанието, за да се види кой и как го е натиснал. В крайна сметка след целия напън се подготви нова наредба само с леки козметични поправки.

Но пък пусна без никакъв шум промените в Закона за досиетата, които хич не са маловажни, защото разширяват обхвата на проверяваните лица.

Военната тема

Най-драматично досега като че ли се развиваха нещата именно в сферата, която е най-присърце на генерала президент.

Негови колеги от армията са убедени, че в кариерата си Радев успява и заради невероятната си амбиция. Мнозина съзират в това наглед положително качество причината за тлеещия години наред конфликт с бившия началник на отбраната ген. Костантин Попов. От 2000 г. насам - от авиобаза Граф Игнатиево, през щаба на ВВС Попов върви все с една стъпка пред Радев, като накрая застана на върха на армейската пирамида с 4-годишен мандат. В началото на декември м.г., дни след победата на Радев за президент, Попов изненадващо си подаде оставката с мотива, че е редно новият върховен главнокомандващ да си избере друг военен №1. Като офицери двамата никога не са стигали до публични скандали. Но според техни колеги най-вероятно огромната амбиция на Радев е в основата на решението му да напусне армията и да поеме риска да се провали на изборите за президент. Който не рискува, не печели. Заложи всичко на карта, за да изпревари своя вечен съперник. Ако бе загубил, трябваше да се оттегли от публичния живот.

Дали в амбициозността се крие елемент на хазартност, е друг въпрос.

Рокадите в МО

И ако служебното на Радев пипаше внимателно в повечето останали ведомства, уволненията в Министерството на отбраната почнаха буквално от първия ден. Да оставим настрана смените на почти всички шефове на армейски търговски дружества. С един замах бяха сложени нови началник на отбраната и постоянен секретар на отбраната. Първият е най-високата военна длъжност, а вторият - най-високата административна позиция. Нищо не налагаше такава спешност в действията, защото след оставката на ген. Попов бе назначен временно изпълняващ - вицеадмирал Емил Ефтимов, който имаше мандат почти 1 г.

Мандатът на постоянния секретар на отбраната д-р Добромир Тотев пък изтече тези дни. И макар че можеше да остане още малко и новият кабинет да си избере човек, с когото ще работи, в креслото му бе пратен доскорошният комендант на министерството, досега отговарял единствено за реда и дисциплината в сградата.

Да речем, че това назначение е решение на военния министър Стефан Янев. Но зад указа за началник на отбраната да се издигне ген. Андрей Боцев стои подписът на Радев, който прекрасно познава високите качества на бившия командир на Сухопътните сили. Вероятно един от мотивите на върховния главнокомандващ е бил, че е ред на офицер от пехотата да оглави армията. Той обаче няма как да не знае, че Боцев няма международен опит от служба в натовски щаб, нито пък е завършил западна военна академия, от което следва, че и английският му не е на високо равнище.

Какъв сигнал даваме на НАТО с подобно назначение и преводач ли ще вика ген. Боцев, когато се наложи да разговаря тет-а-тет със свои колеги от алианса? Има въпроси на сигурността, които не се дискутират пред външни.

Последният ход на Радев бе свързан с избора на бъдещия изтребител за българските ВВС. Като бивш военен пилот и командир на авиацията той недвусмислено подкрепи решението на междуведомствената работна група, която посочи шведския самолет “Грипен”. “Това е избор на базата на военно-техническа експертиза. Ако някой иска да наложи политическо решение, да каже още отсега”, заяви президентът в авиобаза Граф Игнатиево. Така той потвърди създалото се вече обществено мнение, че през лятото на миналата година е подал оставка като командир на ВВС най-вече заради разногласията за избора на бъдещ изтребител с тогавашния военен министър Николай Ненчев.

Битката за новия боен самолет обаче тепърва предстои. Като начало военните специалисти трябва да докажат, че новопроизведеният “Грипен” е по-добър вариант за България от употребяваните Ф-16 и “Юрофайтер”. След това ще влязат в ход политическите аргументи.


Какво четем:

🔴 Дано с Кубрат мотивираме повече хора

🔴 Ина – жената, която чете на слепи във Фейсбук

🔴 Започна ремонт на бронзовия лъв на Шипка (ВИДЕО)

Източник: 24 часа



Коментари



горе