Оборище – историческа местност за чудни разходки

Независимо на колко години сте – на много или на малко, без значение пролет, есен или лято е навън, една разходка до историческата местност Оборище ще направи деня ви незабравим. Отидете ли веднъж, ще се върнете и е много вероятно разходката из месността да ви стане любимо преживяване.

Оборище се намира на около 93 километра от София, близо до град Панагюрище. От София може да стигнете по три различни пътя, все с живописни гледки. Така се случи, че нашата компания изпробва и трите в един ден:

Най-краткият път е по магистрала Тракия. При Вакарел слизате от магистралата и поемата по шосе 801. На около 11 километра преди Панагюрище ще видите табелата за Оборище, там правите почти обратен завой наляво. След три километра стигате до обособения паркинг до хижа Оборище, който побира 30-40 автомобила, а паркирането е безплатно. Не се заплаща входна такса за посещението на местността и паметника. По този път има много чешми, голяма река, красиви селца – ще си намерите много поводи да спрете и да разгледате.

Вариант две: през автомагистрала Тракия, посока Пазарджик. Слизате от магистралата при село Гелеменово и продължавате по шосе 37 до Панагюрище. Следват 10 километра до Оборище – пътят излиза около 145 километра, но има най-малко завои.

Вариант три: по най-планинския маршрут, следвайки стария път за Бургас – Е 871 до Златица. Продължавате по шосе 37 Златица – Панагюрище, после Панагюрище – Оборище. Пътят ви излиза около 125 километра, минава през Панагюрски колонии и Мемориален комплекс Васил Левски, където със сигурност ще ви се прииска да спрете и да разгледате.

Препоръчвам да носите вода и нещо за хапване. Разходката ще изостри апетита ви, а почивката до крайната ви цел ще е още по-приятна, ако се подкрепите.

Така, стигнали сте паркинга на местността Оборище. Предстои ви към километър-два преход по горска алея. Отстрани ромоли река с безброй малки водоскоци, мостчета. Каменни табели със слова на велики българи ще ви карат да поспрете и да ги прочетете. Думите им ще ви вълнуват. Децата ще тичат наволя. Вие няма да бързате, защото всичко край вас ще е чудно красиво. Така неусетно ще стигнете паметника.

Паметникът в историческата местност Оборище е издигнат през 1928 година. Направен е семпло от бял врачански мрамор. Проектиран и изработен е от родения в Панагюрище скулптур Янко Павлов, наричан „Елин Пелин в скулптурата“. За изготвянето на автентичния списък на участниците в историческото събрание взема участие и проф. Д.Страшимиров.

Паметникът бележи мястото на Първото българско народно събрание. „Оборищенското събрание“ е било проведено от 14 до 16 април 1876 година точно там. Свикано е, за да се уточнят въпросите, свързани с хода на подготовката на Априлското въстание. Апостоли на „Оборищенското събрание“ са Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Георги Икономов и Тома Георгиев (секретар).

Ще цитирам спомените на Захари Стоянов:

„…На втория ден после новите разпоряжения да стане събранието в гората, тайните пощи от Меченския комитет известиха, че мястото е вече избрано и всичките представители са събрани там. Това място се наричало Оборище…“

„…Това място се намира в Средня гора на северозапад от Панагюрище, на разстояние 2½ часа. Наоколо са селата Мечка, Поибрене и Петрич. Самото място Оборище е между две високи бърда в долината, от дясна страна на малката речичка, която го мие от едната страна със своята бистро-студена водица. То представлява един трап, голям колкото един обикновен харман, като че нарочно да беше копано в брега за нашата цел. Наоколо е заобиколено с гора, повечето гъсти букови шубраки, а посред е поляна, с три-четири високи бука. Освен върха на противоположното бърдо, което се съзираше тук-там измежду шумата, и една малка част от небосклона нищо друго не можеше да се види от Оборище, като че да беше то гробница…“

„…Да кажа няколко думи и за изкуствената декорация на Оборище или по-добре залата на Великото народно събрание, гдето после няколко часа щеше да се реши съдбата на стотина хиляди хора. По разпоряжението на Волова и със старанията на някои от депутатите треволигата и попадалите букови листи бяха очистени извътре, а посред Оборище беше построена четвъроъгълна маса за писвание, направена на самото място от доволно гладки букови дъски. Около масата и от четиритях страни бяха направени канапета, така също от букови дървета, отгоре на които беше постлана зелена шума от същото дърво. Върху масата отгоре бяха кръстосани сабля и револвер, между които завзе първо място и кръстът на свещеник Грую. На канапетата насядаха апостолите и някои от по-първите интелигентни депутати, заедно с поп Груя. Вътрешността на тъмното Оборище се осветляваше от 10–15 фенера, покачени по зелените дървета, които даваха най-привлекателната грандиозност на картината. Малко по-настрана, близо до речичката, горяха пет-шест огньове, върху които се въртяха млади ягънца и които със своята топлина движеха постоянно дребните още листовце на дърветата. Скромната речица, която беше единственият приходящ свидетел на нашите действия, и която бе известила вече баба си Марица за всичко чуто и видено в Оборище, шуртеше си по обикновено. Студен ветрец, който идеше откъм нейните източници, там далеч от непроходимите тъмни усои, напомняше ни, че трябва да правим разлика между полето и влажната долина, между белия бук и деликатните череши.

Но да оставям историческото Оборище, което си е все Оборище и което всеки интвресующи се може да посети, когато пожелае. Нека продължим своя разказ за ония събития и лица, които днес не съществуват на белия свят вече, отдавна са се преобърнали на черна пръст, на малцина са известни.

Може би след време, когато Оборище стане известно, да полюбопитствува някой по-даровит изследовател, който ще опише това священо място с подобающите му се подробности, ще измери неговата височина, ширина и дължина; а сега нека читателите се задоволят и с моите скромни сведения…“