"Човек никога не си отива от този свят, все нещо от него остава тук."

Преди четири години Чочо Попйорданов отлетя от нас. Отлетя тялото му. Духът му остана – във филмовите ленти, на сцените между диплите на кулисите, на малкия екран, в спомените на своите приятели и своите почитатели. В паметта на българската култура.

AFISH.BG подбра за читателите си споделени в интервюта думи на актьора и човека Петър Попйорданов, на светлото момче, което ще помним винаги. Защото Чочо живееше с пълна сила и на бързи обороти.

"Възпитан съм да изрека нещо, ако ми е дошло до гуша. Не понасям несправедливостта и винаги реагирам."

"Матрицата съществува и трудно можеш да се измъкнеш от нея. Бягството е индивидуално, всеки сам се "дематериализира". Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си."

"Нашето, поредното поколение, жертва на времето, в което тиганът се обърна, изживя шок и в този шок моралът се срина като небостъргач."

Във филма "Вчера"

"Най-грешната представа за мен е, че съм един пияница, който навремето е бил много симпатично момче."

"Основният ни проблем е, че сме изгубили способността да се изслушваме".

„Няма човек без пороци или без пристрастеност към някои неща.”

В "Граница"

"Аз съм си най-големият враг. Безотговорен съм, недисциплиниран."

„Чочо Попйорданов никога не е гледал на себе си като на плейбой!”

"Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще се говори само на английски. Ще се занимаваме само с компютри. Децата масово ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се спасяват поединично. Това е."

„Няма как да поискам прошка, защото като огорчиш някого, огорчението остава в човека.”

"Гордея се само с едно - че мога да обичам ужасно много. Любовта не е план - първо да се срещнем, после да илизаме няколко месеца, след това да запознаем роднините. Не. Всичко става за три секунди. И никой не знае какво е то, освен ти и човека срещу теб."

„Най-тежкото нещо, което може да ти се случи в живота, е да те предадат.”

„Ако не предадеш себе си, винаги можеш да намериш човек, който няма да предаде теб. Аз не успях да предам себе си и затова мен не ме предадоха. Предадеш ли себе си, предаваш и тези, които те обичат, тези, които са около теб, тези, които искат да бъдат с теб. И това е грях.”