Майчина сълза
Нощ е. Магистралата не спи. Фаровете на прехвърчащите коли и камиони осветяват щъкащи по шосето кутрета и опитите на паникьосаната им майка да ги събере, да ги спаси.
Един шофьор спира, забелязва ги и влиза да изпие едно кафе в близкото заведение. Жал му е за изхвърленото на пътя семейство, но… какво да направи, чака го дълъг път?!?
Скоро излиза отново, за да види как съсипаната от скръб майка притичва сред размазаните си на асфалта дечица. Голям, силен мъж, а горчива буца затиска гърлото му. Майката не се пази от колите, стои до труповете на кутретата си и сякаш очаква и своята смърт. Въпрос на колко – минути, час? – е, преди и тя да напусне този свят в агония. Без план, без възможност за нещо повече, той прибира опустошената от мъка кучица в кабината на камиона си. Сеща се, че някой някога му е говорил за приют в София, „Фермата“. И тръгва нататък, без да знае какво ще се случи.
Нощ е. Две човешки ръце вземат едно по едно новородените кутрета от майчината топлина и ги поставят в кашон. В сърцето си този човек знае, че това, което прави, е нередно. Затова избира нощта за своя съучастница – нежеланите кутрета се махат, а него никой няма да го види. Захвърля ги край пътя, по-лесно е, ръцете му са чисти, съвестта му е спокойна.
Някой ги намира. Иска да ги спаси, но нито знае как, нито може да се грижи за новородените. Сеща се, че някой някога му е говорил за приют в София, „Фермата“. И тръгва нататък, без да знае какво ще се случи.
Писукането от кашончето сякаш извади Матилда от ступора, в който се намираше след пристигането. Един поглед сякаш й беше достатъчен, за да разбере, че това не са нейните бебета, но също така – че те могат да станат нейни.
Ето как съдбата събра мама Матилда със седемте осиротели бебета. Ето как надеждата,
че в хората е останало нещо човешко, се възвърна…
Пристигането им при нас с мъничко изпревари случаите на гана в клиниката и затварянето
на приюта под карантина. Д-р Маринчева и д-р Илиева се борят със зъби и нокти
с черната гостенка, но сме наясно, че толкова малки бебета са изложени на огромен
риск. Знаем обаче, че без обичта на Матилда, без топлината и майчиното й мляко,
те щяха да са обречени и нямаше да имат никакъв шанс.
Матилда е щастлива да ги има, да се грижи за тях. Но понякога, само понякога, виждаме в очите й безкрайната тъга по онези, другите, които изгуби безвъзвратно.
Какво четем:
🔴 Гиндев: Ако не беше турското робство, сега щяхме да сме 30-40 млн.🔴 Една невероятна история, която тотално промени живота ми
🔴 Крушунските водопади - бигор, травертин и уникални гледки
Източник: arsofia
Коментари
Последвайте ни във facebook!
