Ще избяга ли "джентълменът" Джошуа от "простака" Пулев


В края на миналата година един шампион по бокс в тежка категория защити пояса си. Съперникът му не беше от неговата класа – дори на снимките от кантара изглеждаше зле, а на ринга остана едва три рунда.

Това не е нещо невиждано, дори е нормално. Мачове като този между Антъни Джошуа и Владимир Кличко са извънредни събития и затова са исторически и т.н. Боксьорите от световна класа не са чак толкова много, а освен това не обичат да се бият един с друг освен за много пари или когато федерациите ги задължат.

Миналия декември горната история всъщност се разигра два пъти в рамките на седмица. Първо Кубрат Пулев победи Самюел Питър за интерконтиненталната титла на Международната боксова федерация (IBF) в София, а следващата събота световният шампион Антъни Джошуа мина по същия начин през Ерик Молина в Манчестър. Първият бой доведе до сериозни критики у нас – Пулев си бил намерил слаб съперник и подлъгал хората да си дадат парите за билети.

Някои нашенци дори бяха възмутени, че със смешното си представяне дебелакът Питър (всъщност е нигериец) осквернил американското знаме, под което се подвизавали легенди като Мохамед Али, Майк Тайсън и т.н.

Мексиканецът Молина също се бие под флага, обсипан със звезди, но никой не се притесни, че е поругал честта му. На британските сънародници на Джошуа (който започва живота си като нигериец) пък не им хрумна да го обвинят, че е организирал пошло зрелище с бърз и предизвестен край. Общият тон бе, че шампионът става все по-силен и може би е готов за още по-голяма задача – обединение на титлите в тежка категория.

Та разликите между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа не започват от 28 или 29 април, а от по-рано. Да, тази пролет двамата изнесоха две съвсем различни представления. Добре, че боят в „Арена Армеец“ бе изместен за петък (нещо почти невиждано в профибокса), иначе никой нямаше да го гледа – всички щяха да са пред телевизорите, за да видят какво ще стане на „Уембли“.

След историческия мач с Кличко Антъни Джошуа е шампионът, кралят на ринга, непобедим нокаутьор и каквото още се сетите. „Всеки разбира, когато се ражда истински шампион – твърди самият Майк Тайсън. – Такъв боксьор променя цялата игра.“

Сега Джошуа изглежда като доминатор, който с лекота ще размаже стария и бавен Кубрат Пулев. Почти като самия Тайсън преди онзи мач с Бъстър Дъглас, от който започна пропадането му. Освен това е „джентълмен“ (по Кличко), а нашият човек е „невъзпитан простак“ (отново според украинеца).

Въпросният „простак“ не размахваше колаж с отрязаната му глава като джентълмена Дейвид Хей, а обяви, че тогавашният шампион играе нечестно. Кличко даде само една допинг проба след мача, а договорът на „Зауерланд“ с немската държавна телевизия ARD го задължаваше да даде поне шест по време на подготовката. Всеки, който има бегла представа от спортна форма, е наясно, че двамата не са поставени при равни условия.

Преди много години Чудомир забелязва, че на Запад правят конкурси за ритнитоп и красота – все неща, в които ние сме слаби. Оттогава е изтекла много вода, но в България много неща се възприемат по-различно, отколкото на Запад. Случаят с професионалния бокс е точно такъв.

В англоезичните страни под професионален спорт се разбира нещо, което се прави за пари. Медалите, химните и всички останали атрибути на другите състезания може да служат за нагнетяване на интереса, но не са най-важното. Важно е шоуто и вниманието, което то привлича. Именно това има предвид и Железния Майк. „Онези дребосъци, които печелеха от кризата в тежката категория, вече няма да могат да правят толкова пари – твърди той. – Отсега нататък боксът принадлежи на Джошуа и големите момчета. Този мач промени всичко.“

Именно това е причината световните медии да не се занимават с Пулев. Той не е тяхното шоу. За тях българинът е някаква досадна бюрократична пречка пред следващия епизод от сериала с Кличко, Дионтей Уайлдър или Тайсън Фюри. Ако зависеше от тях, невъзпитаният простак от България нямаше изобщо да е в сметките, нямаше да съществува. Добрият Джошуа щеше да бие един по един лошите герои и светът щеше да е идеален.

Все още не е ясно дали британецът ще се съгласи на мач с Пулев, или ще се откаже от титлата си. Ако не пожелае, българинът е твърде вероятно да получи шанс да се окичи с пояса срещу по-слаб съперник. На Острова ще кажат, че шампионът няма нужда да се занимава с анонимници, но всичко е въпрос на гледна точка. Кубрат спокойно може да отговори, че Джошуа е избягал от него.

Хубавото на профибокса е, че той всъщност не е борба между доброто и злото. Зрителите са свободни да вменяват различни каузи на този, когото изберат за свой фаворит. Самите боксьори с удоволствие влизат в тези роли, тъй като това им носи определена популярност. Когато си на ринга, трябва или да те обичат, или да те мразят. Имаш проблем единствено ако не им пука за теб.

Пулев залага, може би прекалено показно, на патриотизма. На някои това се харесва, други ги дразни. Вторите са свободни да подкрепят Джошуа или когото искат. Нищо не е задължително, освен да си платят билета или телевизионния абонамент.

 

На ринга всичко е бизнес

Антъни Джошуа е феномен не само с начина, по който се боксира. „И той падна на дупето си“, заяви Кубрат Пулев след историческата победа на британеца над Владимир Кличко, а световните експерти вече се надпреварват да намират слабите места в играта на шампиона. Силата на британеца е в маркетинговия потенциал, а самият той не крие желанието си да спечели повече пари от всеки друг в спорта досега.

Тронът на „любим бияч на медиите“ досега бе окупиран от дребосъка Флойд Мейуедър, който се възползва от дългогодишната доминация на Кличко в тежката категория, за да експлоатира американския пазар. Опитът състезателката по смесени бойни изкуства (ММА) Ронда Раузи да бъде лансирана като „жената, която може да набие Майк Тайсън“, завърши плачевно. Симпатичната блондинка претърпя две загуби в последните си два мача и не е ясно дали ще продължи кариерата си.


Какво четем:

🔴 Кой колко получава в Германия

🔴 Бойко Борисов – Хеттрик майстор

🔴 Защо свети Георги утрепа ламята

Източник: Труд



Коментари



горе