Бабо, най-после милионите дойдоха у нас


„Бабо, не се притеснявай. Най-после милионите дойдоха в нашата къща”. Това само казал на 30 април вечерта 78-годишният Тодор Крантов от Съединение на жена си Елена, след като ударил големия джакпот в играта 6 от 49 на тотото. „Направо щях да падна от стола”, казва съпругата му, която първоначално не му повярвала.

Всяка седмица по два пъти в 17,50 часа дядото сядал пред телевизора, за да запише числата от игрите на Българския спортен тотализатор и да провери фишовете си. И така от 1958 година, когато играл за първи път. Не пропускал теглене, въпреки че не винаги имал пари. Броял стотинки, но отново отивал до тото пункта. Бил отбой от тотото само за 2 години, през които бил в казармата. Започнал да играе на 19 години, за да се стигне до това, когато е вече на 78 години, да грабне с фиш за 4,40 лева най-голямата печалба в историята на тотото – 7 940 616 лева.

Дядо Тодор и съпругата му Елена не са спирали да работят цял живот, а сега, когато са пенсионери, гледат зеленчуци в двора си

Съпругата Елена била в съседната стая. Тодор отишъл при нея, казал й, че е спечелил милионите, а тя помислила, че той си прави майтап. „И като погледнах числата, които той е записал, като изтеглени, онемях. Беше започнал да пише и изтеглените числа от 5 от 35, но беше спрял след второто. Казах си: „Боже, това истина ли е?” и онемях. И сякаш през мен мина вълна и край”, казва Елена.

Откакто са пенсионери, двамата живеят в Съединение изключително скромно. Пенсията на Тодор е 300 лева, а на жена му – около 150 лева. Разказват, че като получели пенсиите, следвало разпределение. Стотина лева за тока и другите сметки, 70-80 лева за лекарствата, но отделяли сума и за тото фишовете. С остатъка трябвало да преживеят месеца. Децата много им помагали. Носели им храна от Пловдив, давали им и пари. „Всяка събота и неделя синът Ангел и дъщерята Мариана идват. Не са ни оставили. Дори един път дъщерята ме накара да им покажа какви пари са ни останали да изкараме месеца и тя като видя, извади и ни даде някой лев”, обясняват възрастните хора. Елена не винаги била съгласна мъжът й да дава последните си пари за тото. „Стотинките е броял, но пак е пускал фишове. Всяка сряда и събота. Не пропускаше. На месец даваше по 80 лева за фишове. Понякога сме се карали за това тото, но бързо ни минаваше”, казва тя. Съпругата признава, че от около 15-20 дни имала някакво предчувствие за бъдещата печалба, но не предполагала, че ще са толкова много парите. „Сънувах сън, че печелим от тотото и му го казах на Тодор, ама той не ми повярва”, се смее сега Елена.

При вида на неочакваните гости дядо Тодор започва да шета и да слага масата на двора за почерпка

Понякога тотомилионерът бил взиман на подбив от близките си. Един от тримата му внуци – Неделчо, му казал: „Абе, дядо, как можа да не познаеш за толкова години поне 5 от числата? И все да играеш, а да няма печалба?!”. На тези думи дядо Тодор му отговорил, че „надеждата крепи човека” и продължил да пуска фишове. Играел за 6 от 49, за 5 от 35, увлякъл се и по новата игра на тотото за рождените дни.

Именно с рождените дни на своите близки той спечелил милионите. 3 и 26 били от рождената дата на съпругата Елена – 26 март. 5 и 29 – рождената дата на дъщерята Мариана – 29 май. 47 – годината на раждане на съпругата, а 12 идвало от 12 декември – датата, на която бил роден синът му Ангел. Веднага след като числата били улучени, възрастните хора се обадили на децата си в Пловдив. Синът и дъщерята отишли и още в неделята ги прибрали в апартаментите в града. „Казаха ни да останем при тях, за да не ни вземе някой фиша, докато го представим в тотото, но едва издържахме в апартаментите. Щяхме да се задушим. Тук ни е по-спокойно”, казват пенсионерите. Освен на милионите те се радват на добри отношения в семейството си. Имат трима внуци. 28-годишния Георги е женен и ги е дарил с правнука Ангел на 2 годинки. Другите им внуци са на по 17 години – Тодор и Неделчо. „Все момчета са. Парите ще ги разпределят децата. Ние искаме само да си стегнем къщичката. Да я измажем и да я обзаведем. Възрастни сме и не можем да пътуваме в чужбина”, обясняват Тодор и Елена, която има болно сърце.

Мечтата на възрастните хора е да измажат и обзаведат с нови мебели и нова пералня къщичката си, а всички останали пари щели да ги дадат на децата

Той никога не е излизал в чужбина за разлика от жена си. Когато навремето дъщеря им била за малко в Англия, бабата й отишла за един месец на гости. „Никога няма да имаме град като Лондон”, казва сега баба Елена. По почивки двамата ходели, когато били по-млади. Тя работела в завода за чанти „Чайка”, а той бил обущар в завод „Петър Ченгелов”. Сега синът им работел във фирма за ортопедични обувки, а дъщерята в немско-английска фирма в съседно на Пловдив село. „На децата ще дадем парите, на внуците ще купим коли. Те да са живи и здрави”, казват пенсионерите. Можели да сменят пералнята, че била стара и обзавеждането, което било от стария им апартамент в кв. „Тракия”. Обмисляли да дарят пари и на някое болно дете, но и това щели да решат децата, казват старците.

След като се пенсионирали, продали жилището в Пловдив и през 2001г. вдигнали малката си къща в наследствен имот в Съединение, откъдето били и двамата. Оттогава живеят спокойно, като отглеждат в градината си зеленчуци. Правят и консерви, за да си помагат през зимата. Въпреки милионите, се заричат, че докато ги държат краката, ще продължат да садят зеленчуци в двора си. Причината била, че домашното винаги било по-вкусно.

„Много скромни и много работливи хора са”, ги хвалят и съседите им в Съединение. Уличката, на която живеят Тодор и Елена Крантови, вече има прякор. Местните са започнали да я наричат „улицата на милионера”. Дядо Тодор обаче изобщо не се чувства като такъв. Той продължава да живее скромно и се зарича да не спира с тото фишовете. 


Какво четем:

🔴 Иван оцеля 11 часа в леденото Северно море

🔴 Ще избяга ли "джентълменът" Джошуа от "простака" Пулев

🔴 Кой колко получава в Германия

Източник: Монитор



Коментари



горе