Отпечатана е първата печатна книга на новобългарски език "Абагар"



„Абага̀р“ е молитвеник, издаден в Рим през 1651 година от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов, често определяна като първата българска печатна книга. Тя е отпечатана на 6 май 1651 г. на кирилица на хърватски („илирийски“), но съдържа и някои елементи на новобългарския език. От книгата днес са запазени 17 екземпляра.

Състои се от 5 листа. Текстът, отпечатан само върху едната страна на листовете, е на кирилица и има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми. Това принуждава Конгрегацията на пропагандата в Рим да премълчи своята фирма като издателство. В езика на „Абагар“ се вмъкват някои новобългарски елементи, личи и влиянието на сърбохърватския език. Полиграфически е оформен с оглед да се носи „наместо силни мощи“. Страниците са оформени в 4 колони, има и илюстрации /ксилогравюри с изображения на светци/. Заглавието, с което е известна книгата, идва от включеното апокрифно послание на едеския цар Абагар (Авгар) до Исус. Според древно предание Исус го излекувал чрез силата на Божието слово и чрез Убрус - кърпа запазила образа на Христос. Този текст, смятан за апокрифен още през IV век, заляга в основата на множество амулетни (апотропейни) текстове разпространявани из цяла Европа. Другите апокрифи са също с амулетен характер (за помощ при болест, за зачатие, за закрила по време на път, спасяващи от "всякаква злина", 72-те имена на Господа и др.) Отпечатан е и кратък католически требник, в основата на който стои т.нар. на латински Ordo Matrimonij, т.е. чин за брак.

Книгата била предназначена да се носи като амулет „наместо силни мощи“, във вид на свитък, навит около кръста или около лявата ръка. В края е поместено послесловието на автора, който се нарича „епископ на Велика България“. Абагар е отпечатан анопистографски на пет големи хартиени листа с широчина 44.5 и височина 33.5 см. Шрифтът му носи белезите на босненската кирилица и е изработен от известния френски гравьор Робер Гранжон /Robert Granjon/ (1582 г.) по поръчка на папа Григорий XIII. Книгата е украсена с девет гравюри, рязани на дърво, с размер 6.5х10см, разположени между отделните текстове. Без първата, те са дело на майстор славянин, по недоказани предположения.
Засега в света са известни 17 запазени екземпляра от книгата, обществено достъпен у нас е екземплярът, който се пази в България, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.


Какво четем:

🔴 Моми се къпят в роса за здраве

🔴 Бабо, най-после милионите дойдоха у нас

🔴 Иван оцеля 11 часа в леденото Северно море

Източник: Актуално



Коментари



горе