Животът в 20 спирки
Къде всекидневно се събират бедни и богати, млади и стари, кореняци и пришълци,
мюсюлмани и християни, висшисти и неграмотни? Това пространство не е нито молът,
нито улицата, нито митинг. А софийският трамвай №10.
Линията е уникална с това, че свързва най-бедния квартал - "Факултето" с най-богатите – идеалния център и "Лозенец", лъскав мол с "народен" пазар, полицията със Съдебната палата, университет с бюро по труда, пенсионерски клуб с "куул" места. В нито един друг трамвай не се събира толкова представителна извадка на населяващите София.
Трамваят на толерантността
Най-западната точка на тази линия е спирка "Западен парк", от която голяма част
от жителите на "Факултето" се свързват с другата София. Рано сутрин с отличителните
за чистотата якета и жилетки в ярки цветове и с метли и лопати в ръка десетки
роми скачат на десетката. Винаги отзад, никога в предната част. Сегрегация?
Обясненията, които пътуващите в трамвая дават на това разделение, са различни. Според някои това са наложени навици от времето на комунистическия режим, според други - начин жителите на махалата да дадат дружен отпор на проверка на контрольорите от градския транспорт.
Никога няма да видите роми да оставят майка с дете да пътува права, по-младите винаги отстъпват място на възрастните. Обичайната спирка за майките е Десета поликлиника, сега официално Десети диагностично-консултативен център. Работещите слизат на Двореца на децата, популярен и като Циганското НДК.
Една особена група продължава към площад "Македония". Мъже, над 50-годишни. Те винаги търсят място за сядане в трамвая, защото цял ден ще стоят прави в очакване някой да ги наеме. Това са хамалите от "Македония". Те са легенда в София, но в последните години монополът им над пренасянето на тежки товари беше разбит от фирмите със студенти. Мъжете от махалата обаче цял живот са работили това и всяка сутрин поемат към "Македония" с дебели въжета, навити на лактите.
Обикновено пътуват мълчаливо, но една сутрин дискутират оживено, отделни думи са на български. Единият ще продължи напред, другите го окуражават. Мъжът ще ходи в Софийския районен съд, една от важните спирки на десетката. "Той е подписал договора, бе - обяснява му друг - и да лъже, ще направят епикриза на подписа.
© Красимир Юскеселиев
"Това е епикриза, всичко е сигурно", компетентно обяснява негов колега. Какво става с хамалина, каква справедливост търси със съдебна "епикриза" - героите на историите в трамвая невинаги се возят толкова дълго, че да научите края.
...и невинаги
Мирното етническо и културно съжителство в №10 не минава и без сблъсъци. Млади
мъж и жена се качват на пазара "Димитър Петков". Влизат през последната врата,
момичето е видимо превъзбудено и говори на висок глас. Упреква мълчаливия младеж
в страх и малодушие. Целият трамвай разбира, че тя си оправяла чорапогащника на
улицата, когато се приближила група роми. Историята мълчи защо те й ударили два
шамара.
Още по-лошо – пристигналата полицейска патрулка не направила нищо. "Защото са мишки и едновременно ги е страх и ги мързи", провиква се мъж на средна възраст. Общото неодобрение към полицията изведнъж сближава ромите в трамвая с пострадалите от техни събратя на улицата. "Ченгетата спят, бе! И нас ни крадат циганите, дето са на катун в Западния (парк - бел. ред.)", пали се мургав младеж, облечен отгоре додолу в турско "Армани". Случката приключва с пожелания за здраве и късмет към "всички добри роми".
Happy hour на пенсионера
Три важни софийски пазара са на линията на трамвай 10 - "Димитър Петков" (най-евтиният),
на "Граф Игнатиев" и "Римската стена" (най-скъпия). Макар и с не толкова култов
статут като Женския пазар, "Димитър Петков" е важно място за пенсионерите от няколко
квартала. Там например се продават най-евтините цветя за празник или погребение.
Пенсионерите толкова си харесват пазара, че го наричат умилително "Митко Петков".
© Красимир Юскеселиев
Трамваят се пълни с възрастни хора след 9.30 ч. и по обед, и по цял ден в деня
за пенсии.
Карти и билети за проверка
На площад "Македония" повечето идващи от запад вече са слезли, а трамваят се
пълни със съвсем различни хора. Глъчката утихва. Много по-често се чува тракането
на перфораторите. Изведнъж жена на средна възраст сваля рязко палтото си, остава
по синя риза и вади карта на контрольор. Първият, който хваща, е пенсионер, който
не е маркирал картата си. Той протестира шумно и сочи с пръст двама мургави младежи
- "Защо тормозите нас, а онези там съм сигурен, че пътуват гратис. Стига с тая
демокрация, бе!"
Момчетата обаче вадят като войници по един електронен билет. "Абе, човек, идваме от работа в Германия. Там няма лабаво, ако те хванат без билет, отиде ти половината заплата... И ние така си свикнахме, дупчим винаги, даже за една спирка", обяснява спокойно единият. "Ей т'ва е, даже циганите, като излязат от България, стават хора", клати глава 85-годишният бивш кавалерист Сотир, който току-що е демонстрирал на наборите колко още е силен, удряйки желязната врата с юмрук.
Стационарен телефон в мотрисата
Междувременно десетката се е изпълнила с мъже и жени в строги, скъпи костюми
и големи чанти. Адвокатите пътуват от Съдебната палата към районния съд. Повечето
оживено разговарят по мобилните си телефони. Хората в трамвая слушат внимателно
да чуят някой безплатен юридически съвет. В този момент обаче възрастна жена се
провиква към стоящия над нея адвокат - "Стига си ми дрънкал на главата, бе, това
да не ти е стационарен телефон!"
Освен с юристи трамваят започва да се пълни и със студенти, които пътуват към Университета за архитектура, строителство и геодезия и физико-математическия, биологическия и химическия факултет на Софийския университет. Учениците от строителния техникум и студентите от УАСГ се отличават веднага с огромните си черни папки, изрисувани според индивидуалността им. Десетката е трамваят и към Стената на плача, на която се обявяват резултатите от кандидатстудентските изпити.
Ех, баня...
На площад "Славейков" се качват възрастни жени в демодирани костюми, но винаги
с прическа и грим. Цветът на косите им обикновено е в синя или оранжева тоналност.
Обиждат се, ако им отстъпиш място. Говорят за концерти и пиеси. Обитават многостайни
апартаменти в идеалния център. Но няма пълно щастие... "Пенсията ми е 250 лв.
заедно с вдовишката. Парното този месец ми дойде 150 лв.
Отделно лекарствата, месо трябва да ям, защото съм анемична...", шепти тихо на приятелка достолепна жена, която вместо бастун използва скъп чадър. Приятелката й още по-тихо й отговаря: "Топлата вода стана много скъпа. Откакто затвориха централната баня, ходя на Банкя. С пенсионерската карта ми излиза 2 лв. А пък Стефанова от втория етаж ходела в Спортната палата да си пере на душовете, ама аз не мога така."
Няма друга като "Вишнева"
Трамвай 10 не е от дългите линии на градския транспорт. Има 20 спирки по маршрута си, а 5 от тях са най-известните площади в София - "Възраждане", "Македония", "Гарибалди", "Славейков" и "Журналист". Минава и през култовото място за срещи - паметника на патриарх Евтимий, известно като Попа.
Няма по-романтична спирка в София от "Вишнева" - тя е в горичката след "Журналист". Приказната атмосфера се допълва от дървената къщичка, в която преди е живяло семейството, поддържало несъществуващия вече малък трамвай, свързващ площада със Семинарията (по онова време - Дворец на пионерите). Старият трамвай без врати, който намалявал на "Вишнева", а децата се качвали в движение, е в колективните спомени на няколко поколения софиянци.
"Има нещо, което отличава десетката - там ще видиш хора, които иначе никога не биха ползвали градския транспорт", разказва редовна пътничка и допълва, че удобството кара много хора въпреки по-високия си социален статус, да се качат на този трамвай. Това личи най-много при маршрута му в "Лозенец".
Какво четем:
🔴 ХУБАВИТЕ ЖЕНИ РАЖДАТ МОМИЧЕТА🔴 Съпругът ми почина преди години, а аз още не мога да съм с друг
🔴 Българки направиха анимация за Пижо и Пенда във Великобритания
Източник: Дневник
Коментари
