Животът в 20 спирки



Къде всекидневно се събират бедни и богати, млади и стари, кореняци и пришълци, мюсюлмани и християни, висшисти и неграмотни? Това пространство не е нито молът, нито улицата, нито митинг. А софийският трамвай №10.

Линията е уникална с това, че свързва най-бедния квартал - "Факултето" с най-богатите – идеалния център и "Лозенец", лъскав мол с "народен" пазар, полицията със Съдебната палата, университет с бюро по труда, пенсионерски клуб с "куул" места. В нито един друг трамвай не се събира толкова представителна извадка на населяващите София.

Трамваят на толерантността

Най-западната точка на тази линия е спирка "Западен парк", от която голяма част от жителите на "Факултето" се свързват с другата София. Рано сутрин с отличителните за чистотата якета и жилетки в ярки цветове и с метли и лопати в ръка десетки роми скачат на десетката. Винаги отзад, никога в предната част. Сегрегация?

Обясненията, които пътуващите в трамвая дават на това разделение, са различни. Според някои това са наложени навици от времето на комунистическия режим, според други - начин жителите на махалата да дадат дружен отпор на проверка на контрольорите от градския транспорт.

Никога няма да видите роми да оставят майка с дете да пътува права, по-младите винаги отстъпват място на възрастните. Обичайната спирка за майките е Десета поликлиника, сега официално Десети диагностично-консултативен център. Работещите слизат на Двореца на децата, популярен и като Циганското НДК.

Една особена група продължава към площад "Македония". Мъже, над 50-годишни. Те винаги търсят място за сядане в трамвая, защото цял ден ще стоят прави в очакване някой да ги наеме. Това са хамалите от "Македония". Те са легенда в София, но в последните години монополът им над пренасянето на тежки товари беше разбит от фирмите със студенти. Мъжете от махалата обаче цял живот са работили това и всяка сутрин поемат към "Македония" с дебели въжета, навити на лактите.

Обикновено пътуват мълчаливо, но една сутрин дискутират оживено, отделни думи са на български. Единият ще продължи напред, другите го окуражават. Мъжът ще ходи в Софийския районен съд, една от важните спирки на десетката. "Той е подписал договора, бе -  обяснява му друг - и да лъже, ще направят епикриза на подписа.

© Красимир Юскеселиев


"Това е епикриза, всичко е сигурно", компетентно обяснява негов колега. Какво става с хамалина, каква справедливост търси със съдебна "епикриза" - героите на историите в трамвая невинаги се возят толкова дълго, че да научите края.

...и невинаги

Мирното етническо и културно съжителство в №10 не минава и без сблъсъци. Млади мъж и жена се качват на пазара "Димитър Петков". Влизат през последната врата, момичето е видимо превъзбудено и говори на висок глас. Упреква мълчаливия младеж в страх и малодушие. Целият трамвай разбира, че тя си оправяла чорапогащника на улицата, когато се приближила група роми. Историята мълчи защо те й ударили два шамара.

Още по-лошо – пристигналата полицейска патрулка не направила нищо. "Защото са мишки и едновременно ги е страх и ги мързи", провиква се мъж на средна възраст. Общото неодобрение към полицията изведнъж сближава ромите в трамвая с пострадалите от техни събратя на улицата. "Ченгетата спят, бе! И нас ни крадат циганите, дето са на катун в Западния (парк - бел. ред.)", пали се мургав младеж, облечен отгоре додолу в турско "Армани". Случката приключва с пожелания за здраве и късмет към "всички добри роми".

Happy hour на пенсионера

Три важни софийски пазара са на линията на трамвай 10 - "Димитър Петков" (най-евтиният), на "Граф Игнатиев" и "Римската стена" (най-скъпия). Макар и с не толкова култов статут като Женския пазар, "Димитър Петков" е важно място за пенсионерите от няколко квартала. Там например се продават най-евтините цветя за празник или погребение. Пенсионерите толкова си харесват пазара, че го наричат умилително "Митко Петков".

© Красимир Юскеселиев


Трамваят се пълни с възрастни хора след 9.30 ч. и по обед, и по цял ден в деня за пенсии.

Карти и билети за проверка

На площад "Македония" повечето идващи от запад вече са слезли, а трамваят се пълни със съвсем различни хора. Глъчката утихва. Много по-често се чува тракането на перфораторите. Изведнъж жена на средна възраст сваля рязко палтото си, остава по синя риза и вади карта на контрольор. Първият, който хваща, е пенсионер, който не е маркирал картата си. Той протестира шумно и сочи с пръст двама мургави младежи - "Защо тормозите нас, а онези там съм сигурен, че пътуват гратис. Стига с тая демокрация, бе!"

Момчетата обаче вадят като войници по един електронен билет. "Абе, човек, идваме от работа в Германия. Там няма лабаво, ако те хванат без билет, отиде ти половината заплата... И ние така си свикнахме, дупчим винаги, даже за една спирка", обяснява спокойно единият. "Ей т'ва е, даже циганите, като излязат от България, стават хора", клати глава 85-годишният бивш кавалерист Сотир, който току-що е демонстрирал на наборите колко още е силен, удряйки желязната врата с юмрук.

Стационарен телефон в мотрисата

Междувременно десетката се е изпълнила с мъже и жени в строги, скъпи костюми и големи чанти. Адвокатите пътуват от Съдебната палата към районния съд. Повечето оживено разговарят по мобилните си телефони. Хората в трамвая слушат внимателно да чуят някой безплатен юридически съвет. В този момент обаче възрастна жена се провиква към стоящия над нея адвокат - "Стига си ми дрънкал на главата, бе, това да не ти е стационарен телефон!"

Освен с юристи трамваят започва да се пълни и със студенти, които пътуват към Университета за архитектура, строителство и геодезия и физико-математическия, биологическия и химическия факултет на Софийския университет. Учениците от строителния техникум и студентите от УАСГ се отличават веднага с огромните си черни папки, изрисувани според индивидуалността им. Десетката е трамваят и към Стената на плача, на която се обявяват резултатите от кандидатстудентските изпити.

Ех, баня...

На площад "Славейков" се качват възрастни жени в демодирани костюми, но винаги с прическа и грим. Цветът на косите им обикновено е в синя или оранжева тоналност. Обиждат се, ако им отстъпиш място. Говорят за концерти и пиеси. Обитават многостайни апартаменти в идеалния център. Но няма пълно щастие... "Пенсията ми е 250 лв. заедно с вдовишката. Парното този месец ми дойде 150 лв.

Отделно лекарствата, месо трябва да ям, защото съм анемична...", шепти тихо на приятелка достолепна жена, която вместо бастун използва скъп чадър. Приятелката й още по-тихо й отговаря:  "Топлата вода стана много скъпа. Откакто затвориха централната баня, ходя на Банкя. С пенсионерската карта ми излиза 2 лв. А пък Стефанова от втория етаж ходела в Спортната палата да си пере на душовете, ама аз не мога така."

Няма друга като "Вишнева"

Трамвай 10 не е от дългите линии на градския транспорт. Има 20 спирки по маршрута си, а 5 от тях са най-известните площади в София - "Възраждане", "Македония", "Гарибалди", "Славейков" и "Журналист". Минава и през култовото място за срещи - паметника на патриарх Евтимий, известно като Попа.

Няма по-романтична спирка в София от "Вишнева" - тя е в горичката след "Журналист". Приказната атмосфера се допълва от дървената къщичка, в която преди е живяло семейството, поддържало несъществуващия вече малък трамвай, свързващ площада със Семинарията (по онова време - Дворец на пионерите). Старият трамвай без врати, който намалявал на "Вишнева", а децата се качвали в движение, е в колективните спомени на няколко поколения софиянци.

"Има нещо, което отличава десетката - там ще видиш хора, които иначе никога не биха ползвали градския транспорт", разказва редовна пътничка и допълва, че удобството кара много хора въпреки по-високия си социален статус, да се качат на този трамвай. Това личи най-много при маршрута му в "Лозенец".


Какво четем:

🔴 ХУБАВИТЕ ЖЕНИ РАЖДАТ МОМИЧЕТА

🔴 Съпругът ми почина преди години, а аз още не мога да съм с друг

🔴 Българки направиха анимация за Пижо и Пенда във Великобритания

Източник: Дневник



Коментари



горе