В село Касъка няма безработица и престъпност, даже и кръчма
“За какво им е кръчма на младите. В нея хем ще си губят времето вечер, хем после,
като се приберат вкъщи, ще им е трудно в кревата”, смее се 74-годишният Осман
Талипов от доспатското с. Касъка.
Селото е феномен в Смолянския регион. За разлика от много села, които не помнят кога се е родило последното им бебе, Касъка от 6 г. е с постоянен положителен прираст на населението, а за последната година са се родили 14 деца. Точно толкова, колкото бебета са проплакали и в Доспат.
“Изпълняваме на бай Тошо заръката: “Плодете се, на нас народ ни трябва.” Да видят политиците пример. Оправни сме, поддържаме се, не пием много алкохол, той вреди на половата мощ”, хвалят се мъжете на площада в селото.
Случайно или не точно преди 6 г. затворила врати последната кръчма. Никой не ходел да пие в нея и собственикът пуснал кепенците. В селото има барчета, кафенета и магазини, но в тях не се сервира алкохол. В двете заведения в центъра няма дори бира.
Хората оставят отключени домовете и колите си. В последните 4 г. не сме имали случай дори чистачка на кола да бъде повредена или открадната”, категоричен е кметът Джамал Шалганов. Един от магазините няма къде да си прибира стоката и е складирана нощем за стойност 2-3 хил. лв. без наблюдение.
Последното престъпление е било през януари 2009 г. Тогава бил разбит кметският кабинет. Полицията заловила вандалите, които не били местни, а от Пловдивско. Заради увеличения брой деца селското училище отесняло и не побира учениците. Сега те са 68, но до 2 г. ще станат 80.
“Имаме 4 класни стаи, даже и компютърния кабинет ползваме за класна стая. Децата учат на 2 смени. През зимата, освен че учебният процес се оскъпява заради отоплението, не е добър и учебно-възпитателният процес - втората смяна се прибира по тъмно в 7 ч вечерта”, казва Бисер Савов, директор на училището. Иначе школото си има физкултурен салон, волейболно игрище, стадион.
“Ако не стигнат, ще съберем пари ние и ще доплатим, не е проблем, в селото има и пари, и работна ръка”, казва кметът Шалганов. Увереност му дава стартиралата преди два-три месеца кампания за събиране на средства за ремонт на джамията. Храмът е на поне 200 г. и има нужда от ремонт.
Местните събрали набързо 130 хил. лв. При 200 семейства се падат средно по 500 лв.
“Парите стигат да я съборим и построим наново, ще решим допълнително какво да
правим”, обяснява кметът.
Според управника причина за високата раждаемост и липсата на престъпност е високият жизнен стандарт в Касъка. “С моята заплата от 400 лв. съм социално слаб. Сега от общината я увеличиха на 560 лв., но има много къщи, където влизат по над 1500 евро месечно”, казва Шалганов.
Над 70 мъже от селото са тираджии из Европа. Някои с премиите печелят и по 2000 евро. Има семейства, които се прехранват на гурбети в селското стопанство. Никой обаче не остава да живее за постоянно в чужбина.
“Последният изселник от Касъка е през 1949-а. Той отиде да живее в съседно село, което е общински център. Никой не бяга от добрия живот”, казва 70-годишният Шукри Чаушев. Той е един от малкото от своето поколение с 2 деца.
“Имам 6 деца, някои са в Испания, други в Германия. Има и тук. По наше време се раждаха по много деца. Най-често по 4, но имаше хора с по 10 деца”, казва 73-годишният Ахмед Шалганов.
Цялата ми челяд тук живее, не бяга надалеч. Така са и другите, а не както в останалите села, гордее се и 82-годишният Едриз Кехайов. “Сега хората гледат да имат средно по 2 деца, но това е доста по-добре, отколкото е за страната”, отчита кметът.
За разлика от другите родопски села, които отиват дружно на гурбет и оставят децата на бабите, в Касъка се изхитрили и почти не ходят на гурбет семейно, оставят жените си да гледат децата в село.
“1400 евро взимам месечно, но дават и премии на края на годината. Преди работех на гурбет за ягоди. По 300 паунда на седмица изкарвах, но земеделецът няма целогодишна заетост. Сега жена ми не работи и се грижи за децата в село”, казва тираджията Фети Саитов. В селото изтъкват и друг феномен, който ги отличава - разводите.
За 60 г. помнят само 3 развода. Последната раздяла на двойка е от миналата година и дори не е на 100%. Жената тръгнала с друг мъж, станала какофония между тях и се върнала при законния си съпруг.
“Добър брак е да се събереш с една жена и да не се развеждаш. Слушам по телевизията втори, трети, четвърти брак, няма тук такива глупости. С една жена си караме. Нашите жени са красиви, затова и не ги гоним”, казва бай Ахмед Шалганов.
Реално в доспатското село, където живеят 800 души, няма безработни. Има два цеха за обувки - собственост са на бизнесмен от София и от Италия. В тях са заети над 100 човека, предимно жени. 16 души работят в училището.
Със земеделие и животновъдство почти не се занимават. Само двама работят по европрограми - единият гледа гъби, другият картофи. Има също и двама фермери по програма “Млад фермер”.
“Като видите къщите тук, разбирате, че селото ни е живо. Всеки държи къщата му да е като от списание. Като водя гости от полето, ахкат”, гордее се кметът. Тъй като са добре финансово, ако някой има здравословен проблем, успява да се справи сам, без да се налагат акции за събиране на средства за лечение.
Променил се с годините само обичаят за пищните сватби. Преди канели на сватба цялото село и дори хора от околните. “Събираха се и по 1000 души на сватба на площада. Последната такава направих аз на щерката си. Сега сватбите не са такива големи, хората гледат да изкарват пари и да правят деца”, заключава с усмивка кметът.
Какво четем:
🔴 Изповедта на една 50-годишна жена: "Стара съм за тези неща!"🔴 Идва краят на най-големият музей на Коминтерна – македонизма
🔴 Едно пътуване до… Осмарски скални манастири
Източник: 24 часа
Коментари
![](./i/blank.gif)