Кабинетът изненадващо поиска да се забрани приватизацията


Правителството на ГЕРБ и "Обединените патриоти" е на път да сбъдне бляновете на БСП и на "Атака" за повече държава в икономиката. Вчера новият Министерски съвет на Бойко Борисов изненадващо реши да забрани приватизацията. За целта спешно е изработен проект за законови промени, които да бъдат внесени в парламента.

Подканени от премиера, трима министри се опитват да разяснят защо трябва да бъде наложен пълен мораториум върху раздържавяването, разкрива стенограмата от вчерашното заседание на МС. Борисов дава първо думата на министъра на икономиката Емил Караниколов, който допреди дни беше шеф на Агенцията за приватизация. Караниколов съобщава, че всъщност почти нищо не е останало за приватизация. Той цитира анализ на АП, според който над 98% от предприятията вече са раздържавени, като не се броят особено важните, които се намират в т. нар. забранителен списък - като "ВМЗ Сопот", "Кинтекс", "Ел Би Булгарикум", БДЖ и др. "Няма да продаваме, оттук нататък ще развиваме дружествата, включително и тези в Министерството на икономиката и други ведомства, като например Военнопромишления комплекс", обяснява Караниколов. Засега не е ясно какво точно включват плановете на кабинета "Борисов 3" за развитие на държавната икономика. Парадоксалното е, че в програмата пише точно обратното - че управляващите ще развиват фондовата борса и това ще става и чрез продажбата на държавни активи на борсата.

А въпреки че според най-младия министър ресурсът за раздържавяване е почти нулев, все пак били наложителни законови промени, с които да се забрани продажбата на акции и дялове на държавни дружества, в това число и на техни дъщерни компании. "Ще приветстваме всяка регламентация на публично-частното партньорство, но считаме, че към момента процесът на приватизация е приключил", заключава Караниколов.

От думите му се разбира още, че след като бъде променен законът, обособени части от държавни предприятия и техни дъщерни дружества ще могат да се продават - но след разрешение от Народното събрание по предложение на правителството. А дотогава всички започнати процедури за приватизация ще бъдат прекратени. Любопитното е, че точно докато Емил Караниколов бе шеф на Агенцията за приватизация, станаха някои скандални сделки за обособени части на предприятия, включени в забранителния списък. Такъв бе случаят с Дипломатическия клуб в Бояна, част от Агенцията за дипломатически имоти АДИС. Клубът бе продаден на трима младежи, занимаващи се с дизайн, а те го препродадоха на фирма, свързвана с бизнесмена депутат Делян Пеевски. По подобен начин и Музеят на виното стана притежание на компания от орбитата на Пеевски. Караниколов и оглавяваната от него агенция не намериха нищо смущаващо в тези сделки. А вече като министър той "открива", че "в последните години се забелязва тенденция, че принципалите, министрите не съгласуват продажби на акции и дялове на търговски дружества поради различни причини: добро финансово състояние или лошо финансово състояние".

"Така или иначе големият процес на раздържавяване е приключил, поради което считаме и е коректно да внесем текст, който да забрани приватизацията на акции и дялове на държавни дружества, в това число и на техни дъщерни дружества", заключава доста объркано Караниколов.

Рамо му дава министърът на финансите Владислав Горанов, който след заседанието обяснява, че приватизацията до голяма степен е изиграла своята роля, а фокусът вече е "върху прекратяване на всякакви спекулации, свързани с държавната собственост, както върху новата визия за управлението й, в която ролята на парламента се увеличава". "Стратегията за развитие на държавните дружества от Военнопромишления комплекс е свързана с увеличаване на тяхната роля както за отбранителните способности на Българската армия, така и като икономически субекти, които могат да реализират резултат за държавата", опитва се да обясни новия курс старият нов министър на финансите.

Принос в неясните оправдания дава и вицепремиерът Томислав Дончев, който изтъква, че дружествата от ВПК имат отношение към националната сигурност. "И предвид факта, че се коментират проекти за модернизация на въоръжените сили, едва ли някой има съмнение, че трябва да бъдат положени всички усилия, когато се усвояват нови единици техника, да се направи максималното - или те да се доекипират, изграждат, или поне ремонтират в наличната инфраструктура от дружества. Те така или иначе са в забранителния списък, но ключов приоритет трябва да е развитие на капацитет в тази сфера. Не бива само да купуваме, да харчим пари, без да се усвоява капацитет в България и да се използват всички шансове за допълнително развитие на индустрията в отбранителната сфера", изтъква Дончев, очевидно забравил, че някои от най-големите оръжейни компании, работещи за националната сигурност на големи държави, са частни.

През есента на м.г. премиерът Бойко Борисов обяви, че ще направи ревизия на всички приватизационни сделки в България, но до това така и не се стигна. Самият Емил Караниколов пък успя да се задържи на шефското място в няколко правителства. Той беше назначен още в първия кабинет на Борисов и управлението му не се свързва с огромни сделки, с изключение на сделката на десетилетието - "Булгартабак", която бе купена от австрийската "БТ Инвест" за 100 млн. евро. Продажбата бе обвита в съмнения още в зародиш, а по-късно Караниколов реализира и други две спорни сделки - за Дипломатическия клуб в Бояна и Музея на виното, свързвани с Пеевски.

Колкото до самата Агенция по приватизация, тя и в момента не работи особено. Последният й публикуван план за дейността е за 2016 г. От него става ясно, че сред топфирмите за раздържавяване са "БДЖ -Товарни превози", БФБ, летище Пловдив и др., които обаче и до момента са държавни. Отчет за това какво е продадено и за колко пари през м.г. няма. Все пак - през 2015 г. приходите са в размер на 4.4 млн. лв. - парични и непарични платежни средства, дошли основно от следприватизационния контрол.

ЗАМЕСТНИК

От Агенцията за приватизация все още не могат да кажат официално или не кой е новият им шеф, след като Емил Караниколов влезе в министерството. Предвид новата реформа обаче който и да е той, едва ли ще има много работа освен следприватизационния контрол.

(Д)ЕФЕКТ

Част от постъпленията от приватизацията отиват в Сребърния фонд, а друга - в Държавната консолидационна компания (ДКК). Затова и от ДКК изтъкнаха липсата на продажби като един от съществените рискове пред финансите й и препоръчаха на ресорната агенция да бъде по-активна.


Какво четем:

🔴 По-скъпа "Гражданска отговорност" за нарушителите до края на годината със системата "бонус-малус" (Видео)

🔴 Шапки долу! Уникален жест към пловдивски абитуриенти просълзи мрежата!

🔴 Бай Ганьо убива своя автор: Алеко Константинов

Източник: СЕГА



Коментари



горе