Пожарникар от Горна Оряховица за "Гинес" - на 60 години гаси и спасява хора


Преди години се взривила цистерна с ацетон, за 3 минути я изгасили, преди пламъците да достигнат до 50-тонни резервоари с химикали - можело да експлодират като в Хитрино

Пожарникар за “Гинес” работи в Горна Оряховица - 60-годишният Иван Бъчваров има 36 г. стаж и е най-възрастният сред колегите си в страната, който се бори със стихии и бедствия.

Иван не стои зад бюро, а носи бойно дежурство - тича редом с 20-годишните, разпъва щрангове, влиза в огъня, вади обгазени и заклещени в смачкани ламарини при катастрофи.

За службата в железничарския град е нещо като талисман, защото от 1937 г. досега не е имало друг на неговата възраст да излиза на терен.

“Не ми е известен такъв случай досега, но дано след мен вече да има, законодателството го позволява”, казва Иван. Макар

детската му мечта

била да стане

летец, сега твърди,

че пожарната е

неговото призвание

“Всичко започна от казармата - тогава бях пожарникар на военно летище. Наборните комисии питаха какви курсове си завършил, какъв искаш да станеш. Аз казах, че съм минал курсове за авиотехник към тогавашния Комсомол. Самолетите бяха моята мечта и бях много близко до тях благодарение на моята военна служба като пожарникар. Това определи и моята бъдеща работа за цял живот”, разказва зрелият огнеборец.

Първите 8 г. служил на летището в Горна Оряховица. Тогава БГА “Балкан” има редовни полети за София и е обособена обектна противопожарна служба.

“Имаше случай с учебен самолет, на който беше отказал колесникът и той трябваше да кацне не върху пистата, а на резервна полоса в тревата. Обучаемият с инструктор до него започна кацането, а ние се движехме успоредно със самолета, бяхме екипирани с топлоотразяващи дрехи.

Лафетните мобилни струйници на пожарните бяха насочени, ако стане запалване в машината. Слава богу нямаше запалване и момчетата не пострадаха”, спомня си Иван Бъчваров.

За десетилетия служба той е бил на стотици произшествия, но казва, че винаги, когато се подаде сигнал за горяща къща, сърцето му се обръща. Мисли си, че вътре има хора, които се нуждаят от помощ.

Няма да забрави случай с 3-годишно дете отпреди 10 г.

“Типична детска игра с огън. Детенцето гледало къде оставя баба му кибрита, взело го и на дивана започнало да пали. В един момент му допарило на ръчичките и то пуснало горящата клечка. Изкуствената материя се запалила, то не могло да реагира веднага и пердетата на прозореца моментално лумнали и го покрили.

Когато пристигнахме на мястото, то беше в агония, всичко по него беше изгоряло. След няколко часа почина в болницата”, разказва Иван.

После разбрал, че невръстната жертва е единствено дете на семейството, осиновено и прието с много любов. Но нещастието станало, докато за няколко минути било само в стаята.

“Всяко произшествие с жертви всеки от екипа го преживява, но за мен е почти лична драма. Когато легнеш вечер, очите ти са отворени и не можеш да спиш поне 2-3 дни”, признава пожарникарят.

Въпреки годините на служба със смъртта не се свиква, категоричен е той. Най-разтърсващо за него било изживяването при жестока катастрофа с трима мъртви край с. Джулюница преди няколко години.

“След 22,30 ч получихме сигнал, че на разклона за селото на главния път София-Варна има тежка катастрофа. Гледката беше ужасяваща. Лада, затисната под преобърнал се тир. Оказа се, че

младият шофьор

със загасени фарове

пресичал главния

път, за да се покаже

пред приятелката си

и още едно момиче. Млади хора, 18-годишни, това им е коствало живота. Ние трябваше да пренесем телата до линейките, костите им скърцаха като чувал с камъни”, потръпва мъжът.

Спомня си и момент, когато очите му се напълнили със сълзи. В Горна Оряховица възрастен мъж загинал в дома си при пожар от електрически уред. Наложило се Иван да съобщи на дъщеря му трагичната вест. “Тя се разстрои изключително много. Накара ме да се почувствам на нейното място”, признава Иван.

Прехвърля в спомените си и много рискови ситуации, когато под заплаха е бил както неговият живот, така и този на екипа му.

“Преди години се взриви автоцистерна с ацетон в “Розахим” в Горна Оряховица. Над предприятието се извисяваше огромен черен дим, разбрахме, че нещата са сериозни. Имаме си правила по техника на безопасност, обличат се специални дрехи, но нямаше време и влязохме с обикновено бойно облекло.

Започнахме да гасим, а край нас експлодираха варели с леснозапалими течности. Точно до мен гръмна един като фойерверк, извиси се над покривите и

капакът падна на

метър до мен. Ако

ме бе уцелил,

щеше да ме разреже

на две. После се

снимах с него за

спомен”,

усмихва се сега пожарникарят.

За 3 минути изгасят автоцистерната, преди пламъците да достигнат до 50-тонни резервоари с химикали в съседство.

“За града това беше много критичен момент, защото, ако големите цистерни бяха експлодирали, щеше да се получи нещо като Хитрино”, сеща се Иван.

Докато гасял пожари, е попадал под електрическо напрежение, пропадал е в дупка на горящ покрив и едва не се нанизал на арматурата на недовършена колона отдолу.

Смята, че сигурно си има ангел хранител, защото и при друг случай се разминали с екипа му на косъм. Взривила се горяща газова бутилка, но за щастие, шрапнелите от нея отхвърчали в другата посока.

“Ако бяха полетели към нас, трима човека щяхме да бъдем разкъсани. Шрапнелът се заби дълбоко в бетонната стена на блока, представете си каква сила е това”, разказва огнеборецът.

Любов към професията - това го държи в противопожарния автомобил.

“Имах право на пенсия още на 52 г. Тогава много колеги се пенсионираха, защото имаше проблеми с тези наши социални предимства, но премерих риска и останах. Не чувствам никаква умора, продължавам, защото професията ме влече, сърце трябва за това. А и екипът ми помогна да се съхраня”, анализира опитният пожарникар.

И въпреки че все така без затруднения покрива нормативите за физическа издръжливост, е решил, че е време да се оттегли. Последното му дежурство бе в петък - на 12 май. Признава, че работата ще му липсва и ще идва често да побъбри с колегите в службата.

Ще се занимава и с кошерите си в родното с. Беброво - той от 40 г. е пчелар.

За професията на пожарникаря се надява да запали 2-годишния си внук - син на дъщеря му. А дългогодишния си опит вече е предал на 5-имата млади пожарникари, постъпили в Горна Оряховица.


Какво четем:

🔴 До 16 май работим за държавата, после за себе си

🔴 Уличният музикант, който усмихва всеки в центъра на София

🔴 Ученик от Котел с наградата за най-добър гъдулар

Източник: 24 часа



Коментари



горе