Какво се промени в родопското семейство?


Баба ми била най-голямата от осем деца. Когато станала мома за женене, всички вперили нетърпеливо поглед в нея. Чакали я да „отпуши“ ред за по-малките. Тя много харесвала Кръстю – сина на комшиите. Уж и той така, ама все се бавел да я поиска. Чакала, чакала, докато не се появил дядо, доста по-възрастен, но сравнително заможен и нейните родители бързичко склонили да му я дадат. Така започнал семейният ú живот - по икономически причини и с горчивина. Баба така и не  прежали нейния Кръстю (който после също се задомил) през всичките 50 години от оставащия ú живот. Въпреки това дядо направо я обожаваше до последния си дъх: „Баба ти е най-каматната!“

Това е една най-обикновена семейна история от времената на патриархата. Тогава ролите в Родопското семейство били съвсем ясно разпределени – той избира, тя приема, той командва, тя слуша, той носи потурите, тя - престилката. Просто и ясно. Труд+деца+моногамия=здрав род. Деца се раждали по 7-8. Всички, поне три поколения, живеели под един покрив. Работели заедно, разводът не стоял като лесна алтернатива и все намирали начин да се разбират.

Социализмът нанесъл първия сериозен удар на този модел. Подстригал жената с „димитровска прическа“, облякъл я в соц.конфекция и я превърнал в соц.труженичка. Дали била щастлива от новата си роля на еманципирана жена?

Не знам.

Майка ми работеше на две места до осем вечерта. Запълваше свободното си време с правене на буркани, копане в градинката до къщата, пране на ръка и помагане при строежа на новата ни къща. За нас, децата нямаше много време. Да не забравя още, че като всички в града и тя дари достоен брой човекочасове за построяването на Новия център в Смолян.

Иначе е цигуларка.

После дойде времето на прехода. Остави без работа много хора, други превърна в принцове от сънищата на младите дами, само че с дебели вратове и черни джипове вместо с елегантна стойка върху бял кон. Безработицата, несигурността, ширещата се престъпност внесоха нови приоритети в създаването на семейство. Може би в Родопите по-сдържано, заради запазеното отношение към традициите, но икономическият фактор придоби особена тежест и това не е обвинение към младите.

Оцеляването и отглеждането на деца има строги финансови закони. Бърза справка сочи, че пакет качествени памперси струва 43.80 лева. Според статистиката средната нетна работна заплата в Смолян е около 400-500лв.  (10 пакета памперси!) Е?

Тези цифри ни нареждат в последната една трета от класацията на областните градове по показател приходи на населението. Добре, че наследяваме къщите на родителите си и нивите на поколението преди тях, че иначе и за пататник нямаше да има. За сравнение в София средната заплата е 1200-1300 лв. Не е чудно защо област Смолян е на първо място по темпове на обезлюдяване, нали така?

Младите обаче търсят начини въпреки всичко. Някои остават тук и се борят. Дори създават семейства, макар и не в класическия  им вид. Все по-често избират формата на „съжителство на семейни начала“. От 788 родени деца в област Смолян през 2016г. само родителите на 256 имат юридически съюз. Останалите 522 не.

„Няма да правим сватба, това е излишен харч и излишен кич“ – твърди Мариела(28г). Тя е привлекателна, добре образована и мисли като много от днешните младежи. Само 250 са сключените бракове в областта през миналата 2016г., от които всеки трети завършва с развод.

Наред с паричните проблеми немалка роля за това играе емиграцията. Ако майката чисти къщи в Лондон, а бащата е заварчик в Чехия, децата днес се отглеждат от баба и дядо. Skype родителството все още съществува, особено в малките населени места, където поминък буквално няма.

И деца няма много вече. Ако баба е имала седем братя и сестри, майка ми „само“ двама братя, то днес раждаме по едно и половина дете на семейство. Нарастнал е делът на двойките с репродуктивни проблеми, а много хора просто решават, че не искат да отглеждат деца. Странна е статистиката за майките, които съжаляват, че са станали родители. Все повече младежи намират родителството за непосилно бреме.

Интернет внесе няколко революционни моменти в семейната ситуация. Най-напред идва фактът, че родопското семейство (ако приемем, че то живее в Родопите или споделя общ корен, където и да се намира) вече рядко се състои от двама родопчани. Социалните мрежи и сайтовете за запознанства доведоха много хора в Смолян, но в десетки пъти повече са тези, които напуснаха града и страната отново по този повод. Технологиите дднес държат и крехката връзка между деца и родители. Бележката на хладилника от нашето детство „Обядът е във фурната“ вече изглежда като SMS: KUPI SI PIZA, ако въобще има кой да се погрижи за детето.

И все пак някои анализатори виждат шансове в новите технологии точно за спасение на институцията семейство. Работата от вкъщи е един от тях. „Гледам си децата и работя от дома си всеки ден поне по два часа“ – твърди Галина, преводач от испански, майка на близнаци на две години и половина. Архитекти, инженери, хора на изкуството успяват да отделят много повече време за семейството си благодарение на мрежата.

Остава ни още една друга надежда – работата през Интернет да върне в Родопите онези интелигентни, млади и успяващи родопчани, които днес се трудят някъде далеч.

Ние ще чакаме тук. 


Какво четем:

🔴 Втора наша песен летя в космоса

🔴 Зодиите, които ще са най-щастливи до края на годината

🔴 Борисов: Осигуряваме безлимитно финансиране на процедури инвитро

Източник: Родопчани



Коментари



горе