Кога и как Северозападна България стана най-бедният район в Европа – една безпощадна ретроспекция за възхода и съсипията!


Голямата област Враца /целият Северозапад, включваща и района на Ч.бряг/ не прави изключение от общото състояние, в което се намира страната до 1944 г. Нископродуктивно, примитивно земеделие, липса на сериозни индустриални предприятия, транспортните връзки с административните центрове са нередовни, пътищата, доколкото ги има, са в окаяно състояние… От 417 селища в областта частично са водоснабдени 90, останалите са ползвали вода от селските чешми и общоселски герани. В голямата Белослатинска околия до 1944 г. електричество са имали 3 селища, а на територията на сегашната Врачанска област 16.
Селското стопанство в областта се характеризира с отглеждане на зърнено-хлебни и зърнено-фуражни култури. Добивите са от 80 до 120 кг/дка. В областта почти не се отглеждат зеленчуци, с изключение на зеле и варива предимно боб, като междинна култура. Овощни градини за производство на стокова продукция са рядкост. Овощни дървета има в дворовете и край нивите като единични дървета и в лозята.
В областта има силно развито животновъдство – в смисъл, че има много животни. Едър рогат добитък, ползван за работа на полето, и много овце и кози, отглеждани за мляко, кожи, вълна и месо. Във Врачанска и Плевенска област са отглеждани 41% от общия брой крави и биволици в страната. Тук се произвежда 50% от кравето и 30% от биволското мляко за пазара.
Промишлеността е представена от хранително-вкусовите предприятия. От 852 валцови мелници в страната 174 са във Врачанска област. Тук се произвежда брашно за столицата и затова голяма част от мелниците са търговски, а останалите са „уемни“ /небетчийски/. От 27 кланици, отговарящи на тогавашните изисквани в страната, три са в областта – във Враца, Б. Слатина и Видин.
На територията на областта е имало няколко памукотекстилни фабрики, като най-голямата е „Бахава “ в Мездра, оборудвана със 190 тъкачни стана, втора употреба. И още: спиртната фабрика „Балабанов“, преработваща „отпадъка“ от захарните заводи в Г. Оряховица, цигарената фабрика във Видин и много занаятчийски работилници, които трудно могат да се нарекат фабрики. Те са вършели услуги на населението .
След 67 г. държавен капитализъм, участие в 5 войни, преживяла две национални катастрофи, България през 1944 г. е бедна държава с 80% селско население, с различен размер собственост, но преобладаващо дребни собственици и немалък брой безимотни.

Положението става нетърпимо
в периода 1941 – 1944 г., когато фашисткото правителство на цар Борис Трети с министър-председател Б. Филов на 1 март 1941 г. в двореца „Белведере“ – Виена, подписва протокол за приемане на територията на страната ни 560 000 души немска войска, която на 6 април 1941 г. напада Югославия, а след това окупира Гърция, докато нашата армия окупира Беломорска Тракия, Македония и Моравия. Издръжката на немската и българската армия натоварва и без това немощната българска икономика.
През 1944 г. държавата фактически е пред фалит. За периода 1939 – 1944 г. инфлацията предизвиква нарастване на паричното обращение 11 пъти. Цените на стоките през 1944 г. са нараснали 514%, докато през 1939 г. 26% от парите в обращение са имали златно покритие, в края на 1944 г. процентът е едва 5 на сто.
Новата власт в областта се заема с възстановяване на селата. На първо време с преустройството на селското стопанство, за да се гарантира хлябът на населението. Врачанска област е първата и единствена в страната, която приема свой едногодишен стопански план – 1946 г., за възстановяване на селата. За изпълнението се докладва в МС пред Георги Димитров:
– На първо място, за 1946 г. нито педя земя не остава незасята.
– Спря намалението на ЕРД и увеличихме дребния с 120,000 глави /няма вече реквизиция за изхранване на немската войска/,
– Образувани са 5 водни синдиката – в Ч. бряг, с. Кунио, Мездра, Горни Лом, петият е в Клисура/ край Берковица/ за строителството на каскада от 3 ВЕЦ-а.
За реализиране на останалата част от плана е предвидено:
– Да се организират 800 бригади. Организирани са 2385 с 114 505 бригадири и е свършена работа за 69,258,888 лв. При план за поправка на стари и изграждане на нови улици – 286 – са направени 236, изградени са 170 моста. Ремонтирани, пристроени и изградени 118 училища, от тях 44 нови. Изградени са 145 чешми и герани, залесени 12,532 декара гори, произведени в повече 18,790,000 тухли, добити 35,305 кубика камък и т. н.
В отчета са споменати най-важните неща, свършени от хората под ръководството на избраните от тях местни органи на властта. Тук на са намерили място стотиците малки, но важни за отделния човек неща. Не са, а и не могат да бъдат отразени мечтите на тези свободни хора, разбрали, че качеството на техния живот зависи от тях. Това ще бъде записано в бъдещите отчети.
Кооперирането във Врачанска област започва веднага след промените.

Проф. Кръстьо Трендафилов


Какво четем:

🔴 Возим се с един билет в няколко рейса  

🔴 Два нови вируса удрят в корема и гърлото  

🔴 Един култов филм-" Опасен чар"

Източник:



Коментари



горе