Караджов камък – С раница без граница
Караджов камък е изсечено каменно светилище близо до Белинташ. Целият район е
богат на останки от древността, култови места и археологически находки. Камъкът
е скалисто плато с отвесни стени. Достъпно е през стръмен улей, в който някак
си се е заклещила огромна каменна топка. С мястото са свързани легендите за Караджа
войвода, а кой знае какви притчи са имали тракийските племена.
До Караджов камък може да се стигне по разнообразни маршрути. Ние избрахме най-мързеливия, тръгващ от Кръстова гора. От там се тръгва покрай тоалетните и се следва синьо-зелената маркировка… където я има. Пътеката започва да слиза надолу, което е леко притеснително 🙂
Октомврийското слънце светна за нас през няколко реда фотогенични облаци. Времето беше радостно прохладно, което щеше да ми спести прегряването.
Движехме се нагоре-надолу – теренът беше динамичен, но без прекалено стръмни или продължителни участъци. Макар че като дължина не беше особено къс – около 5 км в едната посока, взимаше се на един дъх, почти без почивки, освен тези за снимане 🙂 А материал за снимане имаше доста.
20 минути след тръгването излязохме на широка поляна с ловджийско чакало до пътя.
От тук започваха гледките към широките разляти Родопи около нас. Но това беше само увертюра към това, което тепърва предстоеше 🙂
В усойната гора дребни гъбки бяха пробили земния слой с нападали иглички.
Гората редуваше широколистни с вечнозелени. Есента най-после започваше да се усещаше с красивите си цветове. До сега поради някаква причина повечето дървета пропускаха онзи наситен оранжево-червен цвят и си стискаха листата до последно, докато станат на прах.
Около 2 часа спокоен ход ни отне до Караджов камък. Първата гледка която се откри отдолу не приличаше на това, което бях виждал по снимки:
Надвисналия камък се виждаше само от една определена посока.
Двете стълби под него се оказаха много по-стръмни от колкото изглеждат на снимка 🙂 И двете са дървени – паянтови, едвам-едвам хванати за по някой железен винкел. Признавам си, че в момента в който стъпах горе трябваше да сменя няколко чифта кафеви гащи 🙂
Но усилието си струваше! Нагоре стъпвахме в изсечени преди хиляди години стъпала. Платото горе беше към стотина метра широко, извисяващо се над околните ридове. Самото то предлагаше интересни образувания, а гледката наоколо беше … пивка 🙂
На юг се виждаше село Врата, вилното селище, и широкото Пловдивско поле под 10-те ката Родопски гънки.
И да не пропуснем платото на Белинташ, където хората търсят енергии, извънземни или просто яки гледки 🙂
Върхът над село Врата:
И по-близките ни зъбери от северна страна:
Интересна находка – в локвите тук имаше лед! 🙂 Бяхме тръгнали на температури между 5 и 10 градуса, но тук вече се намирахме на 1450 метра височина и климатът си показваше зимните зъбки.
Малко заигравки с треволяците 🙂
Фотогеничните облаци пръскаха сенки към селата в полите на Родопите:
Почекнахме се половин час, порадвахме се на гледката и последните топли слънчеви лъчи. Слизането беше още по-кафяво и от качването 🙂
На връщане направихме малко отклонение към една ловна хижа, която видяхме. Търсихме някаква маса или пейка, където да хапнем. То пък тая хижа се оказа гола като пушка.
Но поне си имаше гледката – есента беше играла с четката за рисуване:
Прибрахме се по килим от листа.
Много добра разходка се получи. Караджов камък е магическо място, от онези рядки находки които не се виждат навсякъде и трябва да се почувстват. Маршрутите са разнообразни по дължина и натоварване, най-леките от които са достъпни и за малки деца.
Какво четем:
🔴 Сбогом, Матилда…🔴 Американското посолство: Върви, народе възродени (видео)
🔴 Най-фундаменталните черти на българина
Източник: ivanatora
Коментари
Последвайте ни във facebook!
