Писмо до баба


Мила бабо,

Няколко пъти все тръгвам да ти пиша и все до половина стигам. И не мога… Ей така, гърлото ме стяга и ръката ми трепери… и всичко свършва още преди да е започнало. Но днес успях! Толкова много имам да ти разказвам…

Онзи ден видях в автобуса баба, която помагаше за урока на внучето си и ми стана едно такова мило, защото се сетих как с теб учехме по английски. Ама един такъв английски – нито ти го знаеш, нито аз, обаче си измисляме наш си език и не англоговорящите страни, а целият свят си беше наш. И до днес използвам тази щуротия и все за теб си мисля.

А-а-а, бабо, за малко да забравя! Тая зима се пързалях с шейна на нашия склон. Ама не беше същото като не си пред мен и да викаш „Варда“, докато се спускаме. Помниш ли, че като стигахме долу вече бяхме целите в сняг и мокри до кости. Обаче бяхме много щастливи и ти дете ставаше. То вече пролетта дойде, че и на лято замириса, ама мен все зимно ми е на сърцето…

Казах ли ти, че си моят герой?! Та нали ти ме научи, че като светва и гърми навън, не свършва светът, просто буря се задава. Та нали ти ме научи да бъда добър човек, да помагам, но и да се боря, да бъда силна, да не се отказвам и… да не ям по две мекици. Е, да, ама от твоите може. Чу ли? Те са най-вкусните на света!

И всичко много хубаво, ама да знаеш, че съм ти малко сърдита. Защото предстои най-хубавият ден в живота ми, в който ще кажа „ДА“ на любимия ми човек, а… ТЕБ ТЕ НЯМА.

И ако все пак отнякъде за малко макар успееш да надникнеш, за да ни видиш и осветиш пътя ни, да знаеш, че много те обичам, толкова много, че ми идва да крещя, задето си отиде изведнъж, без да мога да ти го кажа отново, и отново, и отново….

Бабо, обичам те и ти благодаря за всички приказки, които ми разказа и за шарения свят, който ми подари. Ще те нося в сърцето си вечно…

Един ден ще се видим отново! Обещавам! Лек сън!


Какво четем:

🔴 Язовир Доспат – късче от Рая

🔴 Караджов камък – С раница без граница

🔴 Сбогом, Матилда…

Източник: newme



Коментари



горе