Слабака обичаше на инат /СНИМКИ/

2003 г. Получава награда АСКЕЕР за цялостен принос (Снимка: BulFoto)

Цветана Гълъбова, жената, която беше с него до края (Снимка: BulFoto)

На 17 май 2009 г. на 86 години си отива от този свят Петър Слабаков - един от най-популярните и обичани български актьори. Един от мъжкарите, които никога няма да бъдат забравени. Има над 120 роли в киното. Най-известните са "Пленено ято", "Цар и генерал", "Вечни времена", "Мъртви души".

Роден е на 23 април 1923 г. в Лясковец. Завършва средно образование в Шумен. След 9 септември 1944 г. е доброволец във Втората световна война. Работил е като тракторист, леяр, книговодител, в конезавод.

2005 г. Връчва наградата АСКЕЕР за цялостно творество на голямата Таня Масалитинова

2005 г. Връчва наградата АСКЕЕР за цялостно творество на голямата Таня Масалитинова (Снимка: BulFoto)

Играл е в Варненски общински театър Варна (1953-1957), Драматичен театър "Адриана Будевска" Бургас (1957-1960), Драматичен театър "Н. О. Масалитинов" в Пловдив (1960-1963), Трудов фронт София (1963-1964), Народен театър за младежта (1964-1965), Драматичен театър "Боян Дановски" в Перник (1965-1966), Театър на Народната армия (1967-1971), Театър "София" (1972-1979) и Сатиричен театър "Алеко Константинов" (1980-1991).

Той е сред учредителите на Комитета за защита на Русе (март 1988 г.) и на Клуба за гласност и демокрация, на Независимото сдружение "Екогласност" (1989 г.) и на СДС (декември 1989 г.).

Председател е на НС "Екогласност" (ноември 1989 - март 1990). Председател е на партията "Политически клуб "Екогласност" - от 1992 г. до юни 1995 г., когато напуска като председател и като член.

Във филма "Цар и генерал" (1966)

Депутат в 7-то Велико народно събрание от Русенски многомандатен избирателен район (1990 -1991) от листата на СДС и в ПК "Екогласност" в 37-то Народно събрание (1995-1997), от листата на БСП.

През последните си години Петър Слабаков или както го наричаха приятелите - Слабака, живее в село Бериево, Севлиевско с актрисата Цветана Гълъбова, с която нямат брак, но споделят живота си повече от 20 години.

Цветана и Петър Слабаков на сладка раздумка в къщата в Бериево (Снимка: Личен архив)

Първата му съпруга се казва Стефания и му е родила две деца. Твърди, че никога не е казал лоша дума за нея, но разказва, че когато се развеждали, адвокатът й извадил документ от театъра, че Слабаков е касоразбивач. Всъщност ставало дума за една пирографирана кутия на театъра, от която взел лев и седемдесет, за да купи хляб. На всичко отгоре казал на портиера, че ще върне парите. Въпреки това Вили Цанков, който по това време бил режисьор в Бургас, го наказал три дни да бъде портиер на театъра.

Втората му съпруга е актрисата Кина Дашева, бивша жена на драматурга Иван Радоев, от която е синът му Андрей, режисьор, актьор и автор на скандална поезия, непоправим чешит като баща си.

С Лили Иванова във Варна (Снимка: BulFoto)

Цветана Гълъбова пък е била жена на режисьора Методи Андонов. За пръв път двамата с Петър се срещат през 1957 г. в Бургаския театър. Тогава той е на 34 години, красавец, волнодумец, скандалджия, любител на чашката и пръв авер на повечето чешити в морския град. И току-що разведен със Стефания. Цветана пък току-що е омъжена за именития режисьор след 7-годишна връзка. Което не й пречи, както сега признава, да бъде "силно впечатлена" от Петър. Но съдбата решава те да се съберат и да заживеят заедно чак след 26 години.

При своите любимци в приют за кучета (Снимка: BulFoto)

На старини Слабаков става отшелник далече от суетата и политиката, заедно с безбройни котки и кучето. Винаги има собствено мнение, което му е на ума, това му е на устата, не признава авторитети. Но беше с отворено сърце към хората и сякаш обичаше на инат. И не случайно - дядовците му са били четници на капитан дядо Никола.

Освен с патриотични заслуги, родът Слабакови е оставил диря в българската култура. Леля му Вера е завършила Музикално училище в Одеса и Консерватория в Италия. Чичо му Иван свири на пет инструмента, а баща му Петър е добър певец и танцьор. И двамата са завършили кадетско училище в Одеса.

В "Привидение" на Едуардо де Филипо, постановка на Методи Андонов, 1958

Слабаков казва, че ще помни до края на дните си балканското село Градница и първия си учител - габровският краевед и еколог Илия Габровски. "Беше човечен - обичаше и хората, и животните. Научи ни да обичаме природата. И зиме, и лете ни преподаваше все навън. В Градница убиха единия щъркел на баба Кала и ние го погребахме в двора й, поставихме на гробчето паметник с надпис "Щъркел" и около него - дървена ограда."

Съдбата отрежда на Слабаков да умира над 30 пъти на екрана. Това е своеобразен рекорд дори в световното кино. А героите на Слабака не са хора, които издъхват в кревата си. Най-трудната му смърт е във филма "Любовницата на Граминя", режисиран от италианеца Карло Лидзани. Там го гонят 25 коня отзад, а срещу него галопират още две редици. По сценарий героят е покосен от куршум и пада в краката на конете. Слабаков трябва да играе убийството горе, на коня, а падането да го направи каскадьор. Докато пет коня бягат след него и три камери го снимат, той решава да падне. Конят забива предните си крака.

Тогава той прегръща краката му и вдига своите нагоре. Хората от снимачния екип започват да крещят. Първият кон отзад го пази, но другите не виждат накъде отиват. Да, но той си е вдигнал главата и те стъпват на мястото на главата и на краката. Конят му трепери, но на него нищо му няма.

В ролята на Етиопа в "Езоп" от Фигейредо, постановка на Леон Даниел, Бургас, 1958

По време на снимките на филма на Иван Андонов "Покривът" двамата с Пепа Николова падат в пропаст. Това става заради повредените спирачки на раздрънкания пикап. Пепа десетилетия не може да се отърве от кошмара. Разказвала го с чувство за хумор, но откъдето и да го погледнеш, случката не предизвиквала смях. И двамата актьори са могли да изгорят като факли на дъното на пропастта.

С Пепа Николова във филма "Покрив" (1978)

Обича да разказва и забавните случки, които е преживял. Майката на Георги Парцалев, Руска, направила кисело зеле. Ама толкова много било, че не можели да го изядат цяла зима. И един ден Парцалев му вика: "Петьо, мама ще е много щастлива, ако я питаш дали случайно няма кисело зеле, че да ти даде малко. Ама няма да издаваш, че аз съм ти казал." Отива си Петьо вкъщи, грабва една голяма тенджера и отива с нея при леля Руска. Тя, безкрайно щастлива, му дава цяла каца със зеле. После казва на сина си: "Видя ли, догодина ще сложа още повече зеле, защото на Петър много му хареса и пак може да иска."

Във филма "Цар и генерал" (1966). Наум Шопов в ролята на Цар Борис III

Отначало не искал да приема ролята на генерал Заимов в "Цар и генерал" (реж. Въло Радев). "Има живи хора, които го помнят. Ами ако не стане? Ще светотатствам срещу тази личност". Станало му болно, когато след демократичните промени го питали дали се отказва от тази роля.

"Помнете го като Шибил - достоен и достолепен", казва за свекър си в края на дните му Ернестина Шинова, жената на Андрей Слабаков.

Заедно с Доротея Тончева във филма на Захари Жандов "Шибил" (1967)