Англичани хвърлят от самолет 20 млн. лв. за Трънския отряд /Снимки/


за снабдяване на българските партизани с оръжие

ДЕНЧО ЗНЕПОЛСКИ

СЛАВЧО ТРЪНСКИ

Майор Франк Томпсън е офицер от Управлението за специални операции на британската армия. На 25 януари 1944 г. идва в България и ръководи втората мисия за снабдяване на антифашистката съпротива с английско оръжие чрез самолети. Разстрелян е на 10 юни 1944 г. край с. Литаково, Софийско.

ФРАНК ТОМПСЪН

В първата част на поредицата ви разказах за любовта му с Айрис Мърдок, когато са студенти в Оксфорд. Бъдещата голяма ирландска писателка го привлича в Английската комунистическа партия.

КРЪСТЬО ДЖЕРМАНОВ

Защо Англия се ангажира да доставя оръжие за българската антифашистка съпротива?

Паметникът на Трънския отряд в град Трън

От 28 ноември до 1 декември 1943 г. в столицата на Иран - Техеран, се провежда първата среща между лидерите на трите съюзни държави: САЩ - Франклин Рузвелт, Великобритания - Уинстън Чърчил, и СССР - Йосиф Сталин.

На тази конференция “тримата големи” обсъждат важни проблеми за Втората световна война, сред които и

откриването на Втори

фронт не по-късно

от 1 май 1944 г. Великобритания и САЩ поемат задължение и отговорност да снабдят с оръжие партизаните в Югославия, Гърция и България. По-късно САЩ се отказват от тези ангажименти и ги прехвърлят на Англия.

Това решение на Техеранската конференция всъщност активира намеренията на Англия. Още през август 1943 г. в Управлението за специални операции (УСО) е създаден спецотдел за оказване на помощ на антифашистката съпротива. Този отдел е наречен “Сила 133”.

Амбициите на британския премиер Уинстън Чърчил са големи: чрез въоръжаване на партизанските отряди на Балканите той се надява на всенародни въстания и сваляне на съответните правителства.

В тази връзка в края на август 1944 г. в района е изпратен капитанът от английското военно разузнаване Мостин Дейвис. Той трябва да осъществи връзка с Главния щаб на българските партизани, които по това време са под егидата на Отечествения фронт.

Капитан Дейвис води група, в която влизат капитан Джек, сержант Шейн - радист, и преводачът сержант Ник Монро, хърватин, икономически емигрант в Канада. Тяхната военна мисия е наречена “Мълигатони”. Тъй като нямат връзка с командването на българските партизани, Дейвис и групата му се приземяват в Албания на 15 септември 1943 г.

В книгата си “Да се знае”, посветена на Франк Томпсън, Мария Знеполска разказва, че в района на планината Караорман англичаните се срещат с Боян Българанов, по това време е пълномощник на ЦК на Българската работническа партия за връзка с югославските партизани. Българанов им осигурява охрана и ги праща по маршрута Шар планина - Скопска Църна гора - Козя планина - Чемерник планина.

След много труден тримесечен пеши преход на 15 декември четиримата стигат до с. Църна трава. Селото е в Сърбия, близо да границата с България и е нещо като столица на свободната партизанска територия. Хората от района казвали: “Църна трава - Бъркина държава” - по името на партизанския командир Живоин Николич - Бърко (мустак на сръбски - б.а.). За успешното начало на мисията капитан Дейвис е произведен в чин майор.

Няколко сръбски партизани водят една сутрин командира на Трънския отряд Денчо Знеполски в къщата, където са настанени англичаните. Той вижда четирима униформени мъже, седнали на плетени столове, вдигнали крака на масата, да пият кафе, което гребат с чаши от едно котле. Майор Дейвис пие кафето си с ръкавици. Четиримата въобще не променят позите си, когато българинът и сърбите влизат в стаята.

За майор Дейвис Знеполски казва: “По произход е аристократ, а на вид е типичен немец - рус, безцветен, надменен. На нас гледаше отвисоко и полупрезрително като на туземци. Такова си остана отношението му до края...”

След като се запознават, англичаните започват да питат Знеполски колко партизани има в България, каква е организацията на партизанското движение, какви хора стават партизани, към кои партии принадлежат...

Разговорът се води на сръбски, превежда хърватинът Ник Монро. Англичаните обясняват, че искат тези сведения, за да могат да доставят със самолети необходимото количество оръжие. “Има партизански формации, които не са добре въоръжени - казва Знеполски. - Колкото и оръжие да пуснете, всичкото ще влезе в употреба, щом масовизацията се отприщи.”

Майор Дейвис иска групата му да стои на едно място и да не се мести заедно с партизаните при техните акции. Обяснява това си желание със спецификата на техниката, с която работела. Четиримата

живеят в

най-хубавата къща

на Кална,

охранявана от български и сръбски партизани.

От София за водене на преговорите с англичаните е изпратен трънчанинът Владо Тричков, командир на първа ВОЗ и представител на Главния щаб на НОВА. Той знае френски и немски, заради военната мисия започва да учи английски.

Дните минават, но английско оръжие така и не идва. И докато разказът на Денчо Знеполски за английската мисия е добронамерен, разказът на другия известен партизански командир от този край - Славчо Трънски, е доста гневен. Ето какво пише той в мемоарната си книга “Неотдавна”, издание от 1965 г.:

“Честото и като че ли нарочно прелитане на на английските самолети имаше и други лоши последици - тези самолети обозначаваха района, в който се намирахме ние и където евентуално щеше да бъде пуснато оръжието. А това улесняваше ориентирането и съсредоточаването на фашистките сили в същия район. Поради това за някои от пуснатите по-рано транспорти ние водихме жестоки боеве с българската войска и полиция и заплащахме английското оръжие със скъпи жертви...”

Майор Дейвис обяснявал, че самолетите не могат да летят до България заради лошото време и бурите над Средиземно море.

Един ден, явно изнервени от безплодното чакане, Владо Тричков, Славчо Трънски и един сръбски командир отиват при майор Дейвис и му дават ултиматум: или веднага да доставят уговореното оръжие, или и те, четиримата, ще загинат сред тези планини, ако партизаните бъдат нападнати от войска и жандармерия.

Ултиматумът дава резултат. Майор Дейвис лично се свързва с английското ръководство в Кайро и малко по-късно казва на българите, че през нощта на 25 януари самолети ще доставят оръжие и облекло.

На високопланинска поляна край с. Добро поле с десетки шейни, теглени от волове и коне, са изкарани дърва и слама. Подреждат ги във формата на V според едни, на П според други, или пък на А според трети. При появата на самолетите палят тези нишани и пламъкът ориентира летците къде да хвърлят товара си.

“С последните два парашута се приземиха двама души - разказва след години партизанинът Кирил Милев-Златан пред Мария Знеполска. - Кацат почти едновременно на петдесетина метра. Първият е успял да се освободи от парашута си, тича и с всички сили вика: “Български партизан? Български партизан?”. Не можех да повярвам на ушите си, когато английският офицер ми проговори на добър български: “Всичко мина добре. Аз съм капитан Томпсън”.

Така, ако вярваме на спомена на партизанина Златан, в България пристига капитан Франк Томпсън, героят на нашия разказ. Той е изпратен заедно с радиста сержант Кенет Скот да помага на майор Дейвис в снабдяването на българските партизани с оръжие.

Томпсън е висок,

с атлетична фигура,

облечен в зеленикава военна униформа. Водят новодошлите англичани при майор Дейвис. При него е Владо Тричков, двамата обсъждат бъдещите дела на военната мисия.

“Капитан Томпсън ми направи изключително впечатление: разговорлив, весел, шеговит, продължава разказа си партизанинът Златан. - Говореше ту на български, ту на сърбохърватски. Като махна кепето, видях, че главата му е голяма, с високо изпъкнало чело и едри кичури светлокестенява коса. Носът му - с широка основа, леко вирнат нагоре...”

Денчо Знеполски допълва образа на Томпсън: “Млад и строен хубавец, много начетен и интелигентен мъж. За разлика от Дейвис той не се държеше с нас като представители на изостанал народ, а беше приветлив и дружелюбен, заради което хората му се отплащаха направо с обич...”

Ето няколко щриха за Томпсън и от Славчо Трънски: “Тънък, висок и строен офицер, който нямаше повече от 35 години. Томпсън знаеше много добре български, беше общителен и добър събеседник. Българския език, както той ни обясняваше, научил от майка си, която била славянка.” (В действителност Томпсън е на 24 години, а майка му е американка - б.а.)

Партизанинът Кръстьо Джерманов, който бил в охраната на англичаните, ми разказа, че след Църна трава те са преместени и настанени в Дарковци, хубаво планинско село: “Живееха в голяма красива къща, с обширен салон. В него се провеждаха срещите. Много се изненадах, че в къщата има електричество, защото никъде в Брезнишко и Трънско нямаше ток. А те сложили динамо в близката буйна река, произвеждаха ток и така по радиостанцията се свързваха с командването в Египет”, разказа Джерманов.

Партизанката Вера Начева също била аташирана към английската мисия. След години тя разказва: “Франк Томпсън изглеждаше по-възрастен за годините си и необичайно сериозен за възрастта си. Не говореше много, водеше само делови разговори. Рядко, но духовито се шегуваше и весело се усмихваше. С всички се държеше другарски и затова много го обичахме. Беше смел и прям, винаги поставяше въпросте без заобикалки. (...)

Ядеше всичко, каквото

и ние, даже

и суров праз,

който, изглежда, много му харесваше. С мълчалива гордост понесе всички трудности на партизанския живот по време на похода към Средногорието...”

През февруари 1944 г. за нов преговарящ с английската мисия идва Гочо Гопин. Той е 47-годишен, също от Трън, стар комунист, адвокат по професия, лежал в няколко концентрационни лагера.

Бързо стават приятели с капитан Томпсън. Гопин го учи на български език и трънски диалект. Младият англичанин е впечатлен и създава свой личен “Англо-трънски речник”.

Според Мария Знеполска всички сведения за антифашистките настроения в България, партизанското движение, обществените нагласи “за” и “против” него и т.н. са анализирани в съответните министерства и институции в Англия и е разработен специален

“План за операции

срещу фашистката

власт в България”

Той бил одобрен от външното министерство на Великобритания на 4 февруари 1944 г.

Планът предвижда през следващите 4 месеца - февруари, март, април и май, да бъдат осъществени около 140 полета до българска територия. Осъществени са само 3. Майор Дейвис продължава да се оправдава с лошото време, прибавя като извинение и липсата на самолети. Освен това УСО се мести от Кайро в Бриндизи, Италия.

И все пак партизаните получават много оръжие и боеприпаси. Командирът на Трънския отряд Денчо Знеполски съобщава внушителни цифри: 7500 пушки, 1000 автомата, 200 минохвъргачки, 100 тежки картечници, 4000 гранати, 3,5 милиона патрона, 18 тона експлозив, 2000 чифта ботуши и др.

Славчо Трънски обаче разкрива друга картина. За пратката от 25 януари 1944 г. той пише: “Докато облеклото беше добре комплектувано, оръжието беше в безпорядък. Или за пушките нямаше патрони, или за автоматите нямаше пълнители, или на бомбите липсваха капачките и запалките. Поради тази причина от него можахме да използваме само една съвсем малка част. Другата законсервирахме до получаване на нов транспорт. Но укриването на това оръжие ни създаде огромни неприятности - трябваше веднага да го отнесем далече от Добро поле, защото на другия ден предстоеше сериозна схватка с врага. За съжаление боя за запазването на оръжието щяхме да водим не с новото, а пак със старото оръжие, събирано оттук оттам...”

От 18 до 28 март 1944 г. части на Първа армия под командването на ген. Александър Попдимитров провеждат голяма акция срещу партизаните от двете страни на границата под името “Радан”. Загиват над 300 души партизани и около 600 души мирно население.

Хората от двете мисии се намират в Църна трава, но при нападенията се разделят. Капитан Томпсън и Гочо Гопин с малка група партизани попадат в района на Чемерник планина, между Власина и Църна трава.

Двамата оцеляват по невероятен начин. Изкопават дупка в дълбокия сняг, лягат в нея и изкарват две денонощия, без да дават признаци за живот. Понякога чували говора на минаващите на метри от тях войници.

При тази акция в района на сръбската планина Острозуб загива майор Дейвис. “Фашистите го залавят - пише Денчо Знеполски в мемоарите си - и намират у него златни английски лири и златен пръстен, който носел със себе си. Може би и затова са го убили, за да го ограбят?! Никой не знае каква е истината...”

След смъртта му за ръководител на английската мисия е назначен Франк Томпсън и е произведен в чин майор. Заедно с него е Кенет Скот и откъсналите се при боевете, но намерени при с. Бистрица, на около 8 км от Църна трава, сержанти Монро и Уокър.

Новата мисия е

наречена

“Клариджис”

За разлика от предшественика си майор Томпсън не иска хората му да стоят на едно място. Групата постоянно се движи и участва в акциите на Трънския отряд.

Освен с оръжие англичаните снабдяват българските партизани и с пари. Денчо Знеполски признава, че в началото на 1944 г. неочаквано с парашут са пуснати 20 млн. лв. за подпомагане на антифашистката борба. Пари получавали и сръбските партизани.

“От парите изпратихме 15 млн. лв. на централните ръководства, а за отряда ми дадоха 5 милиона в брезентова торба. Много тежаха банкнотите и разбрах, че сам няма да мога да ги нося”, разказва Денчо пред съпругата си Мария Знеполска.

И какво прави той?

Трънският отряд тръгва на своя първи Осоговски поход. Знеполски носи известно време торбата, но тежеста й го заваля и събаря в дълбокия сняг. Той застава на едно място и когато колоната от около 200 партизани минава покрай него, той щедро раздава пари на всички.

Твърди, че до известно време си записвал: на Дичо Петров - 200 хиляди лв., на Трифон Балкански - 200 хиляди, на Никола Лазов-Миро - 200 хиляди, на този - 150 хиляди, на онзи - 100 хиляди, на трети 50 хиляди... По едно време спрял да записва на кого колко.

На 25 април 1944 г. в новата мисия “Клариджис” се получава съобщение от щаба на английските средиземноморски сили: “Томпсън трябва да остане колкото се може по-дълго с представителите на Отечествения фронт и ако не успее да направи това, да остане с Трънския отряд”. Това пише в книгата си “Отвъд границата” бащата на Франк - проф. Едуард Томпсън.

Но въпреки всички молби и искания на майор Томпсън за изпращане на още оръжие английски самолети така и не се появяват. Един ден Владо Тричков вика Томпсън на разговор на четири очи. По-късно партизани от охраната на мисията разказват, че

майорът се прибира

сломен след

разговора

Дълго пушил мълчаливо лулата си, застанал на прозореца.

А след време майорът казва на Знеполски: “Разбери, всичко направих, обещано ми беше! Но не всичко зависи от мене. Моето командване не може да разбере някои неща и затова така постъпва.”

“Томпсън употреби изключителна енергия, за да бъде полезен на партизаните, към които беше придадена мисията - разказва след години партизанинът Кирил Плашев. - Но повече оръжие получихме едва в началото на май 1944 г. Виждахме, че майор Томпсън няма вина за това, че колегите му от Кайро не си изпълняват винаги обещанията и го поставят в неудобно положение. Схващайки неговата искреност, ние му помагахме да излиза от това състояние.”

В следващия петък:

Как и защо майор Томпсън беше заловен и разстрелян


Какво четем:

🔴 Слабака обичаше на инат /СНИМКИ/

🔴 Богатият човек в България...

🔴 България с първо участие на най-големия етнически фестивал в Онтарио – Carassauga 2017

Източник: 24 часа



Коментари



горе