Джузепе Верди хвали български оперен певец

Малко известен разказ на Мянко поп Михайлов, който е имал знаменателна среща с великия композитор

Любомир Димитров

Роденият преди 140 години в град Дряново Мянко поп Михайлов е един от основоположниците на българската оперна школа. Той е първият български оперен певец стъпил в световноизвестната миланска "Ла Скала". Завършва Музикалната консерватория в Киев, а като артист и певец усъвършенства своя брилянтен глас повече от 20 години в Италия, по европейските и световните сцени.
"По време на детството ми не бях виждал театър - пише в спомените си именитият певец. - Единствените гости и посетители в родното ми Дряново бяха циркаджиите, които гастролираха тук по 3-4 дни. Когато в Дряново пристигаше някоя циркова трупа, никой не можеше да ме задържи в къщи. Ходех при артистите да ги питам мога ли с нещо да им услужа - с попско расо или килимявка и така да гледам гратис програмата им. Не се чудете защо точно тези попски атрибути предлагах на артистите, ами баща ми беше свещеник. И този факт ме накара още от малък да заобичам песните и пеенето."
При срещата си с италиански професор в Киев Мянко поп Михайлов е бил прослушан и маестрото му препоръчва да продължи образованието си в Италия. Там той учи в Милано при педагозите Роси и Дел Ара. Наложило се обаче да се издържа самичък, защото баща му искал той да завърши духовна академия и спрял да му праща пари.
За първи път Михайлов пее на оперната сцена в град Кремона. След целогодишно усъвършенстване, гласът му става изящен, брилянтен, гъвкав и силен. За младия дряновец се явява възможност да гастролира с една испанска оперна трупа в САЩ, където с успех се представя в Ню Йорк и Бостън, а там богат фабрикант му предлага да се ожени за една от дъщерите му, очарован от неговите артистични прояви. Но той отказва в името на голямото изкуство и се връща в Европа.
В Милано има честта да се запознае с великия композитор Джузепе Верди и тази среща е чест за него, изпълнителят във Вердиеви опери. Верди не е допускал всекиго близо до себе си, но е бил впечатлен от българина при запознанството им.
- Верди имаше апартамент в Милано - си спомня Мянко поп Михайлов. - Благодарение на мой добър приятел руснак, който беше също оперен певец, се срещнах с гения. Приятелят ми Волков ми съобщи, че в 17 часа заедно ще отидем да поздравим големия музикант и композитор в хотела. Почакахме маестрото само няколко минути и той слезе по голямата стълба, придържайки се в перилата. Беше облечен скромно, със широкопола шапка и голяма връзка, като че ли беше от цял метър плат. Запознах се, като му казах, че преди два дни сме слушали "Фалстаф", а той направи жест с ръка и сподели, че не е доволен от тази опера, и че ще направи някои поправки.
При раздялата с него му целунахме ръка, а Верди попита Волков:
- Кой е този млад мъж?
А той обясни, че съм българин и се изявявам като баритон. Верди ме потупа по рамото, седна на канапето и каза, че много иска да види България, за която е чувал неведнъж. Знаеше, че българските търговци продават в Европа прочутото розово масло и че страната ни е много красива. Това ме поласка и зарадва. Така се разделихме. Но Верди не можа да дойде в България,защото умря внезапно през 1901 г. Съжалявах, че не отидох да се поклоня за последно на гениалния композитор, тъй като през тия дни пеех в Кремона.
Многообразната и артистична дейност и странстването в чужбина на Мянко поп Михайлов е била причина той да се ожени на 43 години за търновката Венка Лазарова, която е била 18 години по-млада от певеца. През лятото на 1913 г. Михайлов е дал благотворителен концерт на открито във Велико Търново в помощ на семействата на ранените наши войници в Първата световна война. Преди проявата Мянко поп Михайлов се запознава с бъдещата си съпруга, следва предложение за женитба и оттук той окончателно остава в България, където дълги години е солист на Народната опера в София. Пее първите баритонови партии на Риголето, Фигаро, Валентино Тонио и други.
Мянко поп Михайлов е бил редовен преподавател и завеждащ оперния клас на тогавашната Българска драматична школа у нас от началото на 1923 до 1933 г.
Свидетелство за неговата скромност е, че не е получил народна пенсия, нито пенсия за старост и е трябвало да издържа семейството си само от частни уроци.
За големите му заслуги в оперното изкуство и разнасяне певческата слава на България по света цар Борис Трети го удостоява със званието "Заслужил оперен певец на страната ни". Това е едно, макар и скромно, признание за таланта на българския оперен певец, който първи е стъпил на митичната миланска оперна сцена "Ла Скала".

Мянко поп Михайлов