БИБЛЕЙСКИ НАРОД ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ?

Страбон също определя пеласгите като по-стари обитатели на Елада (Гърция) - “As for the Pelasgi, almost all agree, in the first place, that some ancient tribe of that name spread throughout the whole of Greece, and particularly among the Aeolians of Thessaly.“- Strab.V.2.4. За Плиний Стари е повече от ясно, че старото име на Пелопонес е Пеласгия – “Peloponnesus, Apia antea appellata et Pelasgia”– Plin.IV.9.

Пеласгите са обитавали също остров Крит и със сигурност са представлявали част от благородническата прослойка на минойското общество, иначе едва ли щяха да бъдат назовани δῖοί τε Πελσγοί - богоравни - Strab.V.2.4.

Крит е наречен от старите евреи Кафтор е определен като дом на филистимците. Те не са никои други, освен клон на пеласгите. Според Владимир Георгиев, филистимци е по-новия вариант на ст.евр. пелиштим (פְּלִשְׁתִּים‎) -пеласги.Нашият академик дори смята, че пеласгите са дали името на Палестина – “Thus Pelasgians migrated from the Aegean region to Palestine, the territory to which they gave their name.”(V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981, р.107).

Благодарение на археологическите проучвания, а и на египетските летописи, днес знаем кога пеласгите са се заселили в Близкия Изток. Според Фредерик Ваудхойзен, това е станало през XII век пр. Христа, и по-точно – 1179-та година пр.Христа. Тогава Балканите, а и други части от света са засегнати от сериозни климатични промени.

Принудени от обстоятелствата, значителна част от дедите ни тръгва да търси нови земи. По това време Египет е останал незасегнат от природните бедствия и това превръща страната в желано направление за старите балканци.

Балканските народи -пеласги, тевкри, дардани, беси, травси, серди, а и мизи сключват съюз и с общи сили се опитват да победят египетската армия, за да успеят да се заселят край река Нил. Това обединение става известно катосъюз на морските народи. Това не е бил поход за събиране на богатства, а опит за оцеляване, бягство от глад и епидемии. Мотивацията на дедите ни е била силна и Египет губи няколко битки.

Владетелите на страната на пирамидите обаче са били хитри. Служтели на фараона Меренпта започват тайни преговори с част от старите балканци и обещавайки им земя, ги склоняват да се присъединят към египетската армия. Тактиката успява, вече по-малобройни, а и сражаващи се срещу свои роднини, пеласгите и техните съюзници са принудени да остъпят.

Военнопленници от средите на морските народи, първият боец има татуировки, косата му е избръсната частично, оставена е и кика – белези на старите балкански народи

Пеласгите избират земите на Левант и се установяват там, създавайки силно царство, в което изграждат пет града –Газа, Гет, Акрон, Азот и Ашкелон. Интересното е, че някои от имената на тези селища имат паралели в  земите на траките и по-точно Газа, Гети-стирум, Акроенос. В Азот намираме същия корен както в тракийските Азорос,Азареис, Езереис, чието значение е яз, езеро, а пък елемента кел в Ашкелон съотвества на тракийската дума келе-извор.

Известно е, че пеласгите-филистимци обитаващи Газа почитат бог Марна. Смята се, че той е бог на водите и в такъв случай можем да свържем името му с тракийския топоним Марене, чието значение според Димитър Дечев може да се обясни с думата мари-море.

Фредерик Ваудхойзен от друга страна е склонен да преведе Марна чрез арамейски, но признава, че най-рано култът към божеството е практикуван на остров Крит.

Пеласгите филистимци почитат и бог Дагон, сведения за това намираме в “Първа книга Макавейска” – “83.Конниците се разпръснаха по равнината и избягаха в Азот, като влязоха в Бетдагон, тяхно капище, за да се спасят. 84. Но Ионатан изгори Азот и околните градове; той взе плячката им и изгори с огън капището на Дагона заедно с избягалите в него.” – Мак.10.83, 10.84.

Пак в тази книга, но на друго място отново се споменава за храма на Дагон – “4. Когато се приближи до Азот, показаха му изгореното капище на Дагона, Азот и околните разрушени градове, също и телата на убитите и на изгорените в битката, защото ги бяха натрупали на купове по пътя му.” – Мак.11.4.

Все още няма консенсус по отношение на функцията и значението на името Дагон. Възможно е то да идва от ие.*dag-жега, горещина и да е сродно на санскр. dahana-горене, гал.dagi-добър (изпечен), нидер. dag-ден (светлина, топлина),стблг. дъгна-белег от рана (изгорено).

Възможно е пеласгите-филистимци да са донесли със себе си култ към свое божество на огъня и да са слели този култс друг, принадлежащ на местното население на Ориента и притежаващ име с подобно звучене.  Това не е нещо необикновено, доста по-рано, в Египет се сливат култа към Ра-слънцето и Амун-невидимия, тайнствения бог.

                                     Филистински олтар от град Гет (Гат)

http://cdn.biblicalarchaeology.org/wp-content/uploads/horned-altar-philistines1.jpg

Колко време пеласгите-филистимци са запазили националното си самосъзнание е трудно да се каже. Те са били заобиколени от народите на Ориента и това, без съмнение е оказало влияние както върху техния език, така и върху тяхната култура. Учени като Фредерик Ваудхойзен споменават филистински думи като серен-цар, княз и коба-шлем,сродна на хет.купа-шлем (а и почти идентична на думата купе-шлем от старобългарските инвентарни надписи).

Относно титлата серен, трябва да се спомене това, че тя се среща и в надписа от Лемноската стела под форматасерониаи. Може да се обясни със санскр. siras-глава, череп, връх, рог, сродни са лат.cornu-рог, англ.horn-рог, и разбира се блг. сърна, чието значение е рогата.

В Стария Завет са описани много конфликти между филистимците и старите евреи. По времето на Самуил филистимците отнемат ковчега на завета, но поради божия гняв решават да го върнат обратно. От по-късно време е двубоя между Давид и филистимеца Голиат. В определен момент, поради негативното отношение на цар Саул, Давид търси убежище при филистимския цар Анхус, после отново започва да служи на народа си. За конфликт между филистимци и евреи се разказва и в историята за Самсон и Далила.

По време на асирийската агресия в Левант през VIII век пр. Христа, пострадват не само старите евреи, но и филистимците-пеласги. За превземането на град Азот научаваме от книгата на пророк Исая –“В годината, когато Тартан дойде до Азот, бидейки пратен от асирийския цар Саргона, и воюва против Азот и го превзе.” – Ис.2.1. Поради елиминирането на тяхната благородническа прослойка от Саргон II, вече няма кой да поддържа старият език и традиции, пеласгите филистимци са асимилирани от народите на Ориента.

Отношениията между балканските поселници и старите евреи не винаги са били враждебни, защото може да се говори дори за предаване на култура. Някои изследователи казват открито, че филистимците-пелазги са тези, които са дали писменост на старите евреи:

 “Dr.Cross said in an interview that several signs in the Ashkelon inscriptions “fit in with well-known Cypro-Minoan,” in particular from artifacts recovered at sites in and at , in . He said the script had some characteristics of Linear A, the writing system used in the Aegean from 1650 B. C. to 1450 B. C. This undeciphered script was supplanted by another, Linear B, which was identified with the Minoan civilization of and was finally decoded in the mid-20th century... After the 10th century, the Philistines borrowed their Israelite neighbors’ Old Hebrew script and alphabet then evolving from Phoenician writing- John Nobble Wilford, Philistines, but less philistine, The New York Times, 03-13-2007).

Има и други старобалкански народи, които са споменати в библията, но тяхната история е доста по-сложна и трудна за обяснение. Все пак, не е никак малко това, че две групи от нашите предци са споменати в Стария и Новия завет. А и как би могло да е иначе, като се има предвид, че дедите ни са изиграли важна роля в историята на народите от Мала Азия и Левант. Жалко е само, че на този аспект от нашето минало, твърде малко учени са обърнали внимание.

Причината за това е заблудата, че сме потомци на хора, които са се установили трайно в земите на юг от Дунава едва след прословутата 681-ва година. Кой би търсил сведения за историята ни в библията, ако същевременно вярва в измислицата за започналата през VII век смесица на пришълци от Припятските блата и дошли от Алтай, или Памир азиатци?

Огромен брой исторически извори свидетелстват за местните ни корени, но прекланяки покорно глава пред въведените от чужденци теории, учените ни в миналото игнорираха важните данни. 

Характерът на българския фолклор свидетелства за това, че традицията от времето на Орфей не е загубена, а продължава да живее в празниците и обредите на българския народ, но и за това доста изследователи затвориха очите си. 

Пренебрегнати бяхасъщо антропологичните проучвания от 1938 и 1959 година, доказващи, че нямаме нищо общо с народите на Азия и, че повечето от нас принадлежат на древния понтийски тип.  

Не науката, а индоктринацията царстваше и все още царства в нашите университети, а това е нещо печално, дори страшно, защото вместо младите българи да са горди с произхода си, те са принудени да изучават удобни на чужденци съчинения, нямащи нищо общо с реалността. 

Така се създават подтиснати хора, които нямат смелост да се борят за правата си, за доброто на народа си. На тази порочна практика трябва най-после да дойде край. Трудно е да се тръгне срещу течението, трудно е да се води борба със заблудите, но тези учени, които го направят, ще заслужат благодарността и уважението на българите, а в такъв случай усилията си заслужават.

Какво четем:

Коментари