Влади загуби близнаци в 5-ия месец, но после си осинови


Владислава Предова-Стайкова винаги е искала близнаци. Още от дете, когато чете "Двойната Лотхен". Но преминава през много изпитания, докато осъществи мечтата си. След няколко опита инвитро успява да забременее - с близнаци, но за нещастие ги загубва в петия месец. Владислава не се отказва обаче и съдбата най-накрая я среща с нейните така желани и чакани деца.
Мечтая си за близнаци още от малка. Може би след като прочетох "Двойната Лотхен". След години, когато решихме, че искаме да станем родители, със съпруга ми пробвахме различни варианти.
Като повечето хора, които са репродуктивно предизвикани, минахме през няколко инсеминации, след това през няколко опита инвитро. Попаднеш ли веднъж в тази система, тя те поглъща изцяло, оплиташ се от процедура в процедура и не можеш да се осъзнаеш. На моменти се чувстваш не като личност, а като плът, от която се очаква да се репродуцира. Истината е, че единия път забременях и то с близнаци, но за съжаление ги загубих в петия месец. Беше ужасно.
Със съпруга ми решихме, че няма да пробваме до безкрай, че ако не стане от три опита инвитро, ще минем на следващата стъпка - осиновяване.
Защото искахме да сме родители, и то не на петдесет години, а в по-нормална възраст, когато ще сме дееспособни и адекватни, за да поемем отговорността.
Смея да твърдя, че това е едно от най-мъдрите решения, които някога сме вземали. Защото на нас не са ни казали, че не можем да имаме биологични деца. Просто да пробваме отново и отново, а ние избрахме по-пряк път към родителството.
Няма какво да се лъжем, инвитро индустрията е машина за пари. И веднъж захапе ли те, не те пуска, докато ти самият не кажеш: "Стига!"
Смятам, че хората, които са вторачени в идеята да се репродуцират на всяка цена, в един момент е по-добре да погледнат малко встрани и да помислят за друг вариант. Защото осиновяването е напълно естествен и прекрасен начин да станеш родител. А осиновените деца са най-желаните деца на света.
Чувала съм какво ли не и колко е трудно осиновяването. Но честно казано, след всичките опити за зачеване, през които бях минала, процедурата дори ми се стори бърза и лесна.
Ние влязохме с открити сърца в нея и с огромна надежда чакахме нашите деца. Дори беше по-бързо от стандартна бременност.
Според мен повечето от кандидат- осиновителите чакат дълго, заради безумни изисквания. Имат огромни очаквания за детето, което искат. И понеже в повечето случаи те не са реалистични, няма отговарящи на критериите деца и не им се предлагат за осиновяване.
Много е важно хората да разберат, че се осиновява заради децата. Законът е ориентиран така, че се търсят най-подходящите родители за конкретното дете, а не дете, което да отговаря на изискванията на дадена двойка. Това не е шоколад, който си го избираш по опаковката. Необходимо е децата да са на първо място.
Много хора възприемат стъпката с осиновяването като хапче за зачеване. Чувала съм да казват:"Вие сега осиновете, а после ще си родите ваше!"Това е вбесяващо отношение. Какво значи "ваше"? Осиновените деца са повече от "наши". Те са най-нашите възможни деца.
Но ние за щастие не сме се сблъсквали с никакви негативни реакции - нито от познати, нито от непознати. Интересното е, че когато разбраха за осиновяването, повечето хора започнаха да ни хвалят колко сме добри, колко сме благородни. Това беше странна, дори абсурдна реакция за нас, защото ние се чувствахме облагодетелстваните, ние бяхме тези, които са извадили невероятен късмет.
И въпреки че винаги съм искала близнаци, не съм си и мислела, че това реално ще ми се случи. Разбира се, бяхме писали в документите, че сме съгласни и на близнаци, но дори и не смеех да се надявам. Когато за първи път разбрах, че може да имаме такъв късмет, направо онемях.
Всъщност беше много драматично. За малко да изпуснем шанса си.
Дори сега, като си го спомня, ми се свива коремът. Обади ми се социалната ни работничка да каже, че ни издирват. Оказа се, че от регионалния център повече от месец ни пращат писма за среща.
Тези писма обаче незнайно защо се връщат с надпис "Не могат да бъдат намерени на адреса". Как е възможно това, така и не разбрахме!
Ние сме били определени като първата най-подходяща родителска двойка за тези деца, но ако не ни намерят до определен срок или откажем, минават към следващата.
Направо настръхвам само като си го представя. Защото това са нашите деца, а онзи телефонен разговор е бил последният шанс да ни намерят.
Попитаха кога е удобно да отидем за среща. Как кога? Веднага бяхме готови. Помня, че като затворих телефона, се разплаках. С треперещи пръсти набрах съпруга си и през сълзи му обясних.
Още тогава в сърцето си знаех, че това са нашите деца. А първата среща бе толкова вълнуваща. В мига, в който ги внесоха в стаята, сърцето ми се сви.
Бяха абсолютно съвършени. Съвсем разкошни! Вярвам, че и те на мига ни почувстваха като своите родители. Веднага се гушнаха в нас.
За определен период след това можеше единствено да им правим свиждания, докато станат всички документи. Беше много мъчително.
Всеки път, като си тръгвахме от дома, ни се късаше сърцето. Трябваше да чакаме чак два дни, за да видим отново децата си.
Имахме огромен късмет, че делото ни мина преди Коледа.
Перспективата, че съдът има ваканция до някой януари, и ужасът, че чакането може да продължи още месец, ни коства много безсънни нощи.
Но успяхме и на 23 декември следобед си прибрахме децата вкъщи завинаги.
Най-хубавите коледни подаръци в живота ни
Нека ви разкрия, че ние още сме в регистрите и се надяваме някой ден да осиновим и трето дете.
Скочихме в дълбоко, защото близнаците се оказаха с грип. Бяхме без личен лекар, с някакви изписани от лекаря в дома медикаменти, и то по празници, когато повечето специалисти празнуват.
Никога не бяхме гледали дете, камо ли две, пък и болни. Беше трудно, но и с това се справихме. Истината е, че бяхме толкова щастливи, че дори грипът не ни изплаши или помрачи блаженството.


Какво четем:

🔴 Кара Дере - да къмпингуваш на плажа под звездите

🔴 Седнах пред иконата от баба и се помолих... В живота ми се случи чудо!

🔴 Невероятната красота на Фотинските водопади

Източник: 168chasa



Коментари



горе