Полет към абсолютната нула: От любовта към авиацията до световната титла

Засилваш се и излиташ... Земята под краката ти изчезва и политаш от 750 метра надморска височина с ясна цел - да кацнеш върху кръгче с диаметър 2 см... Сега можете да затворите очи и само да опитате да си го представите. Да, дори и така е много трудно да се постигне, а в действителност със сигурност е още по-сложно.

Преди седмица българският парапланерист Цветан Цолов стана световен шампион по целно кацане. Той триумфира във Вльора, Албания в оспорвано състезание, в което участваха 150 души от 28 държави.

Тъкмо кацането възможно най-близо до центъра на т.нар. "палачинка" е основната цел на всички в дисциплината. И всеки сантиметър встрани означава отдалечаване от медалите.

Нулата е най-високата оценка в целното кацане и се дава при перфектен опит

Когато да си кръгла нула е нещо хубаво

В България парапланеризмът се свързва основно с красивите парашути, реещи се в небето край някоя планина. Спортната му страна е малко позната, като вероятно най-популярен е Веселин Овчаров - единственият български състезател на "Ред бул".

Преди седмица Цолов постигна голям успех, с който се надява да привлече вниманието към парапланеризма и състезателната му форма. Дисциплините са три - акробатика, кроскънтри и целно кацане. Световното във Вльора беше само по целно кацане.

"Задачата на участниците е да кацнат възможно най-близо до центъра на "палачинката" или "баницата", както я наричаме разговорно", казва Цолов пред "Дневник". Въпросната "палачинка" е кръгъл плащ, в средата на който има 17-сантиметров кръг с електронен датчик. Най-вътрешните 2 см диаметър са абсолютната нула - голямата цел на състезателите.

В средата на "палачинката" има електронен датчик, но има и съдии

Извън тези 17 см до десетия метър задачата за проследяването е на съдиите. Цолов обаче обяснява, че на практика ако си извън 17-те сантиметра, няма особено значение къде точно си стъпил. "Всеки сантиметър те изпраща назад в класирането. В центъра на "палачинката" отчитането е електронно и го няма субективния фактор."

Отчита се първото докосване на крака при кацането. Всеки участник има по девет опита, от които най-лошият се анулира, а сантиметрите от останалите осем се събират. Цолов стана световен шампион със 7 см (три нули, две по 1 см, един опит с 2 см и един с 3 см). Отказал се е от най-лошия си опит, при който е бил на 2 метра от центъра.

Цветан Цолов на най-високото място на почетната стълбичка

Големият триумф

За състезанията изискването е полетът да става при поне 60 метра денивелация. Във Вльора участниците са се засилвали от 750 м и са кацали на брега на морето. "Като цяло трудността е една и съща - виждаш го и знаеш къде трябва да кацнеш. Проблемът идва от напрежението. Колкото е по-високо, толкова повече се изразходваш психически. Сега полетът беше 5-6 минути", разказва Цолов.

Българинът заяви, че се бори с комисията по целно кацане към международната федерация (ФАИ). Според него е нужно да се направят промени, защото при сегашните правила невинаги състезателите са равнопоставени. "Когато състезанието е през лятото, тогава на наш език то е много "термично" - има вятър и до голяма степен влияе късметът кой при какви условия ще лети. Сега във Вльора кацахме на морския бряг, където имаше сравнително еднакви условия и постоянен вятър. Според мен най-доброто време за състезания е късно есента", обяснява той.

Цветан Цолов

В момента правилата са такива, че ако при кацането вятърът е над 7 м/с състезателят има право да избере да направи нови опит. "Моят стил е такъв, че обичам да кацам при вятър. Но можеш да не се подпишеш и да летиш отново - няма ограничения", добави българинът.

До последно Цолов не е имал очаквания за световната титла, а накрая с постоянство е запазил позицията си. "Най-важното е, че издържах психически, защото при последните опити станаха големи размествания. Трепване на глезена при кацането и промяна с един градус може да те остави с няколко места по-назад."

Любовта към летенето

За България, чиято федерация тази година е без държавно финансиране, световната титла е огромен успех. Състезателите сами финансират участието си и въпреки това в целното кацане в последните години има добри резултати. Водещите сили в дисциплината са няколко азиатски отбора като Китай и Индонезия, както и Сърбия, Словения и Чехия.

Цолов е обнадежден, че успехът му ще помогне за привличане на вниманието, а оттам и на средства.

Той самият е силно свързан с летенето и носи в себе си любовта към авиацията. Съпругата му Риманте Цолова е от Литва и също е световна шампионка по парапланеризъм. Двамата имат школа за обучение на парапланеристи.

По думите му в България има около 1000 парапланеристи-любители, т.е. такива, които имат екипировка. "Може би половината са активни и веднъж седмично летят", казва Цолов и посочва, че веднъж опитали, хората се свързват с летенето. "От 100 човека двама ще станат състезатели, десет ще се откажат. но много продължават за удоволствие."

Екипировка не се наема, а в основния си вид струва около 6000 лева. Един базов курс за обучение струва около 1000 лева. "Имаме много качествени инструктори и училища. В България имаме и прекрасни планини, които създават отлични условия за парапланеризъм. Това е най-евтиният начин да се озовеш във въздуха и да летиш", добавя Цолов.

Според него е по-опасно да караш кола и в пъти по-опасно да караш мотор. "Не съм имал тежки инциденти. Да, екстремен спорт е и трябва да подходиш с респект. Ако го подцениш, тогава е опасно. Изглежда лесно и всъщност е лесно - разпъваш крилото, затичваш се по хълма и политаш. Но задължително човек трябва да е минал обучение."

Световният шампион казва, че няма любимо място за полет. Усеща красотата и при преминаване над морето, и при есенен полет над обагрената Витоша.

Той се занимава с парапланеризъм от около 20 години и има богат опит. Разказва, че е минал пред различни етапи. "В началото е акробатиката, там пробваш какво ще стане, ако направиш това или онова. После е кроскънтрито. Летенето дава широк диапазон от емоции - има адреналин, има и просто удоволствие от това да летиш час-два." И дава пример с Веселин Овчаров. "Той е най-добрият български акропилот и е единственият наш "Ред бул" пилот, което е огромно признание. Много му се радваме. За съжаление не участва в целно кацане, макар според мен да има отлични качества, но се е насочил в друга посока."

Докато гледа към бъдещето и се опитва да привлича нови любители на парапланеризма, Цолов се връща и към миналото. "В началото на миналия век сме били водеща страна в авиацията. От известно време търся къде се къса тази връзка, така че от водеща страна сега да сме най-отзад." Той има надежда, че ходът на събитията ще се промени и авиацията в страната отново ще тръгне в успешен полет.