Мечо Пух – любимецът на малки и големи


Мечо Пух и неговите верни приятели са едни от най-обичаните герои на малки, големи и още по-големи момичета и момчета от всички страни по земното кълбо. Няма да скрия факта, че е и мой любим герой и често се улавям да седя до моята малка дъщеря и да гледам заедно с нея сериите на Уолт Дисни.

Авторът на книгата за Мечо Пух е английският писател Алън Александър Милн (1882-1956). Той е  известен с книгите си за говорещото плюшенo мече Мечо Пух и с детски стихотворения, някои от които също са за Пух и неговите приятели.

Първата книга за плюшеното мече е издадена  през 1926 г. и постига незабавен успех както в Европа, така и в САЩ.

Продажбите ѝ надскачат всички рекорди в рамките на две години след първата ѝ поява.

Приема се еднакво добре от деца и възрастни и е преведена  на повече от 25 езика.  Самият автор казва, че книгата му е предназначена не толкова за деца, колкото за детето във всеки възрастен.

През 1996 г. WaterStone’s –водеща издателска фирма в Англия, поставя книгата на 17-то място сред стоте най-четени книги на ХХ век.

Историите за Мечо Пух Милн измисля за своя син Кристофър Робин, който е роден през 1920 г. Приказките за Мечо Пух и неговите приятели той разказва на своето дете за лека нощ. Герои на книгата стават играчките на Кристофър както и самия той.

През 1924 г., по време на семейна разходка до Лондонската зоологическа градина, Кристофър Робин Милн, синът на писателя, се запознава с Уини. Кристофър се привързва силно към Уини и започва да го посещава често, като понякога дори влиза в клетката му. Скоро сменя името на любимото си плюшено мече Едуард  с Уини Пух (Winnie the Pooh), в чест на приятеля си от зоологическата градина.

Съществуват две версии за появата на втората част от името – Пух (като и двете са споменати от Милн в книгата „Мечо Пух“). Според едната, Пух е името на играчка лебед, която Кристофър по-рано е имал, а според другата – „пух“ е звукът, който Мечето Едуард е издавало, за да пъди мухите от носа си, докато е висяло повече от седмица на ръцете си. Приключенията на Мечо Пух, Прасчо, Йори, Тигър, Кенга, Зайо и Бухал са невероятно забавни и поучителни.

След смъртта на А.А. Милн, правата върху героите от „Мечо Пух“ са продадени на Уолт Дисни. Студиото прави няколко рисувани филма за Мечо и неговите приятели. През втората половина на 20 век за Мечо Пух са направени анимационни филми от „Дисни“ и „Союзмультфильм“, с което той става изключително популярен.

Илюстрациите към книгите за Мечо Пух са дело на Е. Х. Шепърд.

1.- Пух? – каза Прасчо.

– Да! – отговори Пух.

– Нищо… – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух…

 

  1. Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!

 

  1. Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!

 

  1. – Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.

– Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.

 

  1. Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.

 

  1. Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

 

  1. Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

 

  1. При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.

 

  1. Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.
  1. Колкото повече, толкова повече!

 

  1. С каквито се събереш – с такива се събираш.

 

  1. Понякога седя и си мисля…, а понякога просто си седя.

 

  1. Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.

 

  1. Може да ме забележат, а може и да не ме забележат – с пчелите никога не се знае.

 

  1. Прасчо:

– Знаеш ли, Пух. Мислех си…

– Това е добър навик, Прасчо! – прекъсва го Мечо Пух.

 

  1. Какво трябва да… трябва?

 

  1. По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например Какво ще кажеш да хапнем?…

 

 

  1. – Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.

Пух помисли, помисли и каза:

– Така имат възможност да станат по-добри!

 

  1. Прасчо пита Мечо Пух:

– Пух, какво е любовта?

– Това, което означава всичко за теб – отговори Пух.

– А до края ли продължава? – попита Прасчо.

– Не – отвърна Пух, – продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!

– И значи тя е по-велика от всичко? – попита пак замислен Прасчо.

– Не Прасчо, пак не разбра – ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!!

 

20.- Как се пише любов? – попита Прасчо.

– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.

Ако е пропусната ваша любима мисъл от любимия Мечо Пух, можете да я добавите в коментарите след статията.

Весела Павлу


Какво четем:

🔴 Българка с трета белетристична книга в САЩ

🔴 Тази малка къща е победител в конкурс-Едва 25 м2 и определено е пример за компактен живот: интериорът е перфектен

🔴 Тотално обновление: един лесен трик, който може да промени всичко

Източник: e-vesti



Коментари



горе