Поли Паскова: Ганкиното хоро лекува дебелото черво, пайдушкото тонизира сърцето



Викането изважда негативните емоции от играещите, казва народната певица

Поли Паскова е родена и живее в град Банкя. Омъжена, с три деца. Учи в руската езикова гимназия “Максим Иванович Калинин”. Завършва висше образование в Националната спортна академия със специалност треньор по баскетбол, както и магистратура към УНИБИТ със специалност “Защита на културното историческо наследство на България”.

Певицата е бивша национална състезателка по баскетбол. Сред множеството награди е и 4-о място в Европа, многократен републикански шампион и вицешампион.

Заела се е с нелеката задача да издирва, обогатява и съхранява българските народни песни. Има 16 издадени албума с авторски и народни песни.

Преди месец тръгна на национално турне в 20 големи български града заедно с ансамбъл “Чинари” и Димитър Туджаров-Шкумбата.

- Г-жо Паскова, как се роди идеята за турне от 20 концерта, където хората ще се веселят безплатно?

- Смисълът на турнето “Свята земя българска” е да повдигне българския дух и националното самочувствие чрез народните хора и песни. Има специално написана от Тина Електра колективна “Молитва за България”, която казваме на всеки концерт. За много хора

ще прозвучи като

българска народна

приказка,

но един духовен човек ще вникне в смисъла ѝ. Турнето ще е из 20 български града, то започна на 22 април във Враца и ще завърши на 30 юни в Кюстендил. България не е само София. И българите от останалите части на България ще могат да се повеселят. Навсякъде изпълняваме народни хора и песни, характерни за дадения регион – например северняшки, тракийски, странджански, македонски, шопски и т.н. Ще бъдат представени също и древни тракийски танци. Достъпът е свободен, за да могат повече българи да се повеселят и да поиграят нашите уникални хора, които съм се убедила, че имат и лечебна сила.

- За каква лечебна сила говорите?

- Има теория, според която играенето на народни български хора има лечебен ефект! Играйте хора, научете се да играете различни хора, научете и децата си от малки!

- И по-конкретно?

- Истинското музикално наследство на българите тъне в забрава и постепенно изчезва благодарение на различните музикални стилове от различните балкански страни и англосаксонската музика. Те упорито заглушават автентичната ни музика и това променя и подменя генетично младите хора. 40-те неравноделни такта на българските хора̀ въздействат на нашето здраве. Всеки вид хоро въздейства върху точно определен орган!

- Искате да кажете, че пайдушкото, ръченицата или дайчовото се отразяват на нашето тяло по различен начин?

- Смята се, че хорото ни е завещано от древните траки.

Всяко хоро отговаря

за даден орган

и набивайки хорото на даден такт, ние лекуваме и органите си. Например ганкиното хоро (в размер 11/16) лекува дебелото черво и хармонизира тимусната жлеза. Пайдушкото (5/8) тонизира сърцето и лимфната система, също и зрението и помага при главоболие. Това хоро работи и в честотата на любовта. Ето едно сравнение: когато човек изпитва любов, той трепти в 50 херца, 150 е безусловната любов от майка към дете, а вече 205 херца е саможертвената любов. А когато изпитваме страх, е от 0 до 3 херца. Пайдушкото хоро (5/8) повдига вибрациите на любовта, то работи там, където е лимфната система.

Елениното хоро (13/16) помага при психически разстройства.

Дайчово, черкезко, варненско, грънчарско - всички те са в размер 9/8, въздействат за единното съзнание.

Ръченицата (7/8 или 7/16) също има много важна функция, стимулира хипофизната жлеза, защото, когато я играем, се отделя ендорфин, който е болкоуспокояващ и е 80 пъти по-силен от морфина. Петруниното хоро (12/16) стимулира щитовидната жлеза, гърлото и чувството за състрадание.

Хващането за ръце показва единството на общността, а викането изважда негативните емоции от играещите. Когато се тропат български танци, стресът и проблемите не се хващат на хорото.

Японците например

релаксират след

работа с

фолклорната

ни музика

Чужденците усещат тази магия и умеят стъпките, но не ги разбират, защото те не са в тяхната ДНК, докато на нас са ни кодирани. И понеже тази музика никой почти не я пуска вече по националните радиа и телевизии, българите започнаха интуитивно да се активизират в читалища и школи, за да съхранят това богатство за поколенията.

Не е нужно да правим нищо друго, никаква йога например, най-здравословно е да си играем хората и да си пеем песните. Емоциите също се отразяват на вътрешните органи, затова трябва да се пазим от гняв, завист, злоба.

- Не е много лесно човек да се опази в днешно време, достатъчно е само да си пусне новините вечер, за да се натовари.

- Така е. Живеем в постоянен страх: от новини, от болести, от бедствия, от мисълта за ада, от икономическата криза и какво ли още не. Постоянен страх от нещо! Не трябва да има страх и хората да не забравят, че любовта е най-голямото оръжие. И много да внимават с думите. Ето и ти преди малко каза “адски готино”, а думи като “адски”, “страшно”, “жестоко” ние използваме в положителен смисъл, но те никак не са положителни. Думите се материализират и българинът трябва да си оправи “софтуера”. Например вместо “няма проблеми” е добре да казва “всичко е наред”. Вместо “беден съм” да определяме себе си с “не съм богат”. Логиката е, че на подсъзнателно ниво ние реагираме на думите “наред”, “смелост”, “богат” и така програмираме себе си да се развиваме в положителна посока. А да не говорим, че когато казваме “да, бе, да”, направо изричаме “беда”.

Всъщност телевизията, когато започне да пуска предимно положителни новини, и политиците, когато започнат да уважават и вижданията на опонентите си, ще спечелят най-много. Върху българските политици лежи тежката отговорност да изведат народа си от това положение.

- Всъщност не чакаме ли една руса жена да оправи работата?

- Няма нужда толкова жени в политиката да се изрусяват с боя. В това предсказание изобщо не става дума за рус цвят на косата, а за светла духовно жена, която не е задължително да е в политиката, за да се омърси.

- Имате 500 песни в репертоара си. Коя е най-близо до сърцето ви?

- Освен трите ми деца и всяка една от тези 500 песни е моя рожба – и народни, и авторски. Специално място в сърцето ми заема “Недей забравя” от последния ми албум. Виждам хората да плачат, значи бърка и до най-тънките струни на човешката душа.

Тази песен звучеше цял месец в 78-о СПТУ в Банкя, което съм завършила, а години преди мен и Бойко Борисов. Директорката толкова хареса песента, че я пускаше на учениците преди първия и последния час и дори взеха симбека да я изучават в час по музика.

Но като че ли най-скъпа ми е “Ми го затвориле млади ми Йорданчо”. Това е много стара народна песен, която

баба ми е пяла в

затвора, където е

била 6 месеца

Била е ятак, а нейният брат - партизанин.

Реших да снимам видеоклипа на “Ми го затвориле млади ми Йорданчо” в истинския замък на Дракула в Пойенари, близо до Фагарашките планини. Хиляди туристи обаче се стичат в замъка Бран в Трансилвания, станал популярен от романа на Брам Стокър “Дракула”. Но местните хора ми казаха, че Дракула не е стъпвал там. Бил е в Пойенарската крепост, а за да стигнем до нея, трябваше да изкачим 1500 стъпала с цялата тежка снимачна техника. Половината от замъка е срутена от земетресение, а вътре има набучени восъчни кукли на колове. Намира се в една дива висока гора с невероятно красиви езера и пропасти, откъдето нощем се чуват злокобни викове и никой от местните не смее да ходи там. Снимахме и вътре, и с дрон. Сигурна съм, че народните песни, които изпях, прочистиха тази местност от лошите енергии, които наистина витаеха там. Фолклорът е нашият енергиен стълб към небето, защото е събрал енергията на много поколения наред. И аз с всички сили помагам за неговото опазване и съхранение.


Какво четем:

🔴 Вдигат се пенсиите на 800 000 души

🔴 24-метров трибагреник за 24 май във Враца

🔴 Нови правила за шофьорските книжки в целия Европейски съюз

Източник: 24 часа



Коментари



горе