Революционно откритие: Първият човек на земята тръгнал край Чирпан
В местността Азмака са намерени зъб и челюст от прачовек, който е бил разумен преди повече от 7 млн. години
Революционно откритие и ново описание на прачовек бе обявено преди минути: край Чирпан, в местността Азмака са намерени челюст и зъб от древен предшественик на човека, които са предатирани с помощта на френски, немски и канадски антрополози.
Може да се твърди, че това са най-древните останки от прачовеци, които са били достатъчно разумни да се присъединят към предшествениците на човека.
В момента Спасов и шефът на парижката лаборатория по еволюция на човека д-р Дени Жераадс продължават разкопките в търсене на още останки на загадъчния човешки братовчед.
Международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, ръководен от проф. Мадлен Бьоме (Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген), и от проф. Николай Спасов (Национален природонаучен музей при БАН), обосновава твърдението, че еволюционната линия, водеща към човека, се заражда на Балканите преди 7,2 млн. години.
Тази вечер в 21.00 часа едно от най-авторитетните научни списания PLOS ONE публикува две статии, представящи нова гледна точка за времето и мястото, където древните човекоподобни са направили първите си стъпки в еволюцията към човека.
Най-близкият съвременен родственик на човека е шимпанзето. Кога е започнало отделянето на човешката линия от тази на шимпанзето и къде е живял последният им общ предшественик, е въпрос, широко разискван в палеоантропологията. Според съвременните теории разделянето е станало преди около 5-8 млн. години и това се е случило в Африка.
В първата статия авторите показват, че и двете останки принадлежат към един и същи вид - изкопаемия хоминид (представител на човешкото семейство) Graecopithecus freibergi, както и че неговите белези дават основание да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека.
Втората статия изчислява възрастта на грекопитека, като използва биохронологични и геофизични методи. Възстановена е също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество. Открити са останки от мастодонта ананкус (Anancus sp.), преживното Tragoportax macedoniensis и някои други видове, което доказва, че възрастта на находищата в Азмака и Пиргос Василисис е по-късна от тази на световноизвестното Пикермийско палеонтологично находище в Гърция. Анализите показват, че възрастта на находката от Азмака е 7,24 млн. години, а тази от Пиргос - 7,175 млн. години.
Всичко това определя грекопитека като най-стария хоминид (предчовек), чиято възраст надвишава с няколкостотин години тази на сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Чад и смятан досега за най-древен.
С това най-ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво би трябвало вече да се свързва с Балканите и източното Средиземноморие, а не с екваториална Африка, както се приемаше до момента.
Какво четем:
🔴 Поли Паскова: Ганкиното хоро лекува дебелото черво, пайдушкото тонизира сърцето🔴 Вдигат се пенсиите на 800 000 души
🔴 24-метров трибагреник за 24 май във Враца
Източник: 24 часа