ДРАМА С ЩАСТЛИВ КРАЙ. След 48 години осиновен търновец откри биологичното си семейство

„Всеки има право да получи акт за раждане, при положение че е загубил своя. Всички осиновени сме с удостоверение за раждане, въз основа на което ни се правят лични карти, но в общината се пази актът, въз основа на който е издадено удостоверението. По Закона за личните данни имам право да изискам този акт за раждане и получих препис, на който имаше графа „Основание: гражданско дело, номер и година”. Така разбрах номера на делото за осиновяването ми, след което трябваше просто да отида в архива на Съдебната палата в София и да издиря делото. Човекът, който може да получи копие от решение му, е само страна по делото. Така че взех осиновителката ми и тя го изиска. Във въпросната папка намерих първоначалния си акт за раждане, където пишеше, че съм роден във Велико Търново и трите имена на двамата ми родители”, обясни Тодор. След като вече разполагал с имената, започнал да ги търси чрез избирателни списъци, в които навремето се записвали ЕГН-тата. Първоначално в областта излезли 8 жени с името на биологичната му майка и 10 мъже с това на баща му. При по-обстойното търсене някои от тях започнали да отпадат един по един, докато не влязъл в дирите на биологичното си семейство. Разбрал, че майка му е починала, но баща му е жив, и адреса, на който живеел. „Откривайки му адреса, пратих една колежка, тъй като аз живея в София, да провери дали има такъв човек на тази улица. След като получих утвърдителен отговор, тя прояви малко нахалство и на собствена глава позвъни на вратата и изкара баща ми навън, където го попитала дали има оставено дете в сиропиталище. След като той казал „да”, тя му задала въпроса дали иска да говори по телефона с него. Това беше страхотен момент. Аз бях на работа и успях само да кажа на баща ми как се казвам. Бях много развълнуван. Той от своя страна веднага се обадил на сестричката ми и е казал имената ми. Тя пък ме откри във Фейсбук”, споделя 53-годишният мъж.

„Когато баща ми ми каза, че Тошко е намерен, бях права на работа, подкосиха ми се краката. Обясни ми, че в сайта „Търсим се” има информация за брат ми и имейла му. Използвах имейла му в търсачката във Фейсбук и ми излезе Тодор Божилов. Пратих му показа за приятелство и след 2 секунди той ми отговори: „Кой иска да се запознае с мен?”. Аз написах: „Може би сестра ти”. Отначало се усъмни, защото фамилията ми не е Христова, но му обясних, че съм омъжена, затова съм вече Георгиева”, казва сестра му Мариета Георгиева, която е от втория брак на баща им. Тя цял живот го търсела и всеки ден се събуждала с мисълта, че все някога ще го открие.

„Много пъти съм го търсила, но без успех. Единственото, което знаех, е рождената му дата, защото можеше името му да е сменено. Научихме, че е взет за осиновяване от семейство в София. Преди няколко години го сънувах като едър мъж, който лежи болен от диабет на легло. Образът, който сънувах, изцяло се припокриваше с него и в крайна сметка след разговор установихме, че в онзи момент той е наистина е бил болен”, спомня си Мариета.

Първата среща на Тодор с баща му била на 18 октомври 2014 г. Той категорично отказал да чуе причината за изоставянето му в дом. Когато пък видял за първи път сестра си, вълнението било толкова голямо, че тя написала стихотворение по този повод. Сега двамата се опитват да прекарат възможно най-много време заедно, за да наваксат изгубеното.

Търсенето на 53-годишния търновец го довело и до други свои кръвни роднини. Оказало се, че майка му има още три деца. „Влязох в контакт със сестрите ми в Дебелец и в Стражица и с брат ми в Разград. Никой от тях не подозираше за съществуването ми”, допълва той и се обръща към всички, които търсят своето биологично семейство, като ги призовава да не се отказват.

Галина ГЕОРГИЕВА