Св. Св. Кирил и Методий – солунските братя, които промениха историята
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
Денят на българската просвета, култура и писменост- 24 май- е един от най-обичаните български празници, любим най-вече на българските ученици. Денят е честван с ученически прояви, първата от които била организирана през 1851 година в Пловдив. Днес ще Ви запознаем с историята, която стои зад този светъл празник.
Константин-Кирил Философ (827 – 869 година) и Методий (815 – 885 година) са родени в град Солун в семейството на византийски аристократи. Кирил бил роден под името Константин, името Философ получил, докато преподавал Философия в Магнаурската школа, а Кирил – в края на живота си, когато приел монашеството. Бащата на двамата братя – Лъв, бил военачалник и участвал в управлението на град Солун. Двамата братя научили славянския език най-вероятно от своята майка, за която историците предполагат, че била със славянски корени. Много факти сочат за славянския произход на Кирил и Методий.
Пътят, по който поели двамата братя, бил различен. Методий последвал този на баща си и постъпил в армията, макар религиозното си образование, а Кирил се посветил на науката. Константин бил надарен с бърз и необикновен ум. Четиринадесетгодишен той станал ученик в прословутата Магнаурска школа, в която по това време преподавали най-известните и авторитетни мислители във Византийската империя. Отказвайки династичен брак, Кирил станал библиотекар на патриарха и започнал да преподава философия в Магнаурската школа, ненавършил още двадесет години.
През IX век Византийската империя владеела територии, част от два континента и византийските императори организирали свои мисии до близки и далечни страни с цел засилване на дипломатическите отношения. Първата мисия на двамата братя била Брегалнишката мисия, чиято цел се състояла в покръстване на славяните, живеещи между реките Брегалница и река Струма. Данни за мисията се съдържат в Краткото Кирило житие: „След това той /Кирил – б.р/ отиде на река Брегалница и там намери няколко от славянското племе покръстени. А пък като намери непокръстените, той ги покръсти и обърна в православната вяра. Тези, които обърна в християната вяра, бяха 54 000.” Осъществяването на тази първа мисия вероятно разкрива намерението на Кирил и Методий да посветят делото си на създаване на писменост, на която да бъдат преведени и написани религиозни книги на славянски език.
Следващите мисии на двамата братя включвали участие в диспути с мюсюлмански духовници в град Самара (Ирак) и религиозни мисии при хазарите, чийто владетел искал да избере нова религия за своите поданици и поканил представители на християнството, мюсюлманството и юдаизма. В Самара Кирил участвал в публични спорове и религиозни обсъждания с различни мюсюлмански духовници и защитил по един изключителен начин християнската религия и нейните добродетели. През 860 година Кирил и Методий поели на мисия при хазарите. Резултатът обаче далеч не надхърлял този от Брегалнишката мисия, а напрпротив- покръстили се 200 хазари, а хаганът им в писмо до византийския император написал, че нареждането му било: „всички да се покръстят доброволно.” Мисията обаче се определя като успешна, тъй като следствие от нея са освободени от хазарите 200 пленени византийци и изразена съюзническа вярност от страна на хаганата. Направено е предположение, че в земите им, които преди време били част от Велика България, Кирил и Методий видели руни – български букви.
Делото, с което двамата братя завинаги останали в историята, е създаването на славянска азбука, писменост и книжовен език. Първоначалната цел, която породила нуждата от създаването на азбука, била улесняване покръстването на славяните. Превеждането на християнските книги и образоването им били първите стъпки, които трябвало да се изпълнят, за да бъде ускорен пътят към заветната цел. Необходимостта от писменост особено силно нараствала във вътрешната дейност на славянските държави. Възникнала потребността тази писменост да бъде на езика на преобладаващата част от населението, тъй като опасността от проникване на чуждо влияние, била добре осъзнавана. Византия искала чрез покръстване а славяните да успее да ги присъедини и постави в сферата си на влияние. Високата ерудиция на Кирил и Методий и съвършеното владеене на старобългарски език, ги направили подходящи за мисията по създаване на славянска писменост, на която да бъдат преведени Библията и други важни християнски текстове.
Според различни източници глаголицата е създадена между 855 и 862 година. По това време братята започнали да превеждат книги на новата писменост. Глаголицата е уникална по своята самобитност и красота – всяка буква си има име, а изобразителната стойност на буквите е уникална. Точно тази неповторимост обаче породила и сложността на азбуката, която била един от факторите за заменянето ѝ с кирилицата. Глаголицата се състояла от 40 букви, като една част били по образец на гръцките, а другите били напълно нови и специално сътворени за славянската реч. С изключение само на три букви всички останали били нови символи, измислени от Кирил и Методий. Глаголицата отговаряла на граматичните правила и звуковия строеж на езика, а самото създаване на азбуката от двама души за този кратък период от около десет години, е един несравним по значение акт. Повечето азбуки по света са създавани с хиляди години и от различни учени, докато глаголицата била дело на малка група от хора, дело съвършено и гениално. Основните символи, които се срещали в новата азбука, били кръст, триъгълник и окръжност, като се предполага, че в новата азбука двамата братя вложили християнската символика. Те създали не само азбуката, но и много нови думи като „благодаря“, „беззаконие“, „безмълвен“, „житворен“, „лицемерие“, „непобедим“, несъществуващи дотогава в старобългарския. Същевременно течала активна преводаческа дейност. Кирил създал и открил много от граматичните правила и закономерности, които вложил в книжовния език.
През 862 година княз Ростислав, владетелят на най-голямата славянска държава по това време – Великоморавия, се обърнал с молба към императора на Византия – Михаил III. В молбата си той искал да му бъдат изпратени духовници и учители, които да проповядват християнството на славянски език сред поданиците на Великоморавия. Между 860 и 863 година Кирил и Методий превели множество християнски книги на славянски език, сред които Библията, Псалтира, Апостола. След това били натоварени със задачата да заминат за Великоморавия и да разпространяват християнската вяра. В периода 863 – 866 година солунските братя покръстили и обучили хиляди ученици на славянско четмо и писмо. Малко по малко богослужението в църквите на Великоморавия започнало да се извършва на старобългарски език.
Немското кралство, водено от своите интереси, се възпротивило срещу разпространението на новия език във Великоморавия, който се смятал за византийско творение. Това принудило братята Кирил и Методий да потърсят благословията на папата за своето дело и по този начин да сложат край на немските претенции. През 867 година папа Адриан II тържествено посрещнал солунските братя пред портите на Вечния град. Адриан II благословил славянските книги и ги положил върху олтара на базиликата свети Петър. През 869 година в Рим починал Кирил, а Методий продължил да учи нови и нови ученици във Великоморавия до смъртта си през 885 година.
По това време Великоморавия започнала да се разпада като държава. Вътрешната нестабилност позволила на външни сили да вземат превес в определянето на нейните политики. Така през 885 година немските претенции били удовлетворени от папа Стефан V, който наредил учениците на Кирил и Методий да бъдат прогонени от Великоморавия и назначил немец за архиепископ. Трима от учениците на светите братя – Климент, Наум и Ангеларий успяли да избягат и да намерят убежище при княз Борис I. За тяхното желание да отидат в България споменава и Климентовият житиеписец: „те закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България била готова да им даде спокойствие.“
С въвеждането на християнството при княз Борис I, България се нуждаела от духовенство, което да извършва християнската проповед и богослужение на славянски език, тъй като изпратените от Византия гръцки свещеници проповядвали на чужд за българския народ език. Новодошлите ученици на Кирил и Методий се заели със задачата да предават знанията си на българския народ, като го учели да чете и пише на славянската азбука. Старобългарският книжовен език бил обявен за официален в Българското царство. Така България станала приемник и спасител на славянската писменост.
Цивилизацията, културата и науката са основни отличителни белези за една израстването на един народ. Езикът и писменността са най-важните носители, белези на тази цивилизация и култура, на нейното развитие и устойчивост във времето. Само те позволяват развитието на обществото, натрупването на знания, паметта за тях и доразвиването им от бъдещите поколения. Точно това показва несъизмеримото по важност и значение дело на Кирил, Методий и техните ученици не само за България, но и за световната история.
Автор:Боян Чипанов
Какво четем:
🔴 Незабравими ЦИТАТИ на вечната Невена Коканова🔴 Караджов камък – място, съчетало в себе си красота и мистичност
🔴 Деца засадиха дървета пред училището си и ги заградиха с изрисувани огради
Източник: Bulgarian History
Коментари
Последвайте ни във facebook!
