Вече 116 години "Върви, народе възродени" оглася площадите на страната ни на 24 май


Вече 116 години химнът на българската просвета и култура "Върви, народе възродени" оглася площадите на страната ни на 24 май. С особен патос и вълнение той звучи в Ловеч, защото именно в града на люляците на 9 май 1901 г. в час по музика учителят Панайот Пипков написва на черната дъска музиката на химна по стихове на Стоян Михайловски, предаде БТА. 

За пръв път песента "Върви, народе възродени" е изпълнена в Ловеч на 11 май същата година като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г. за Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

Панайот Пипков оставя дълбока следа в историята на Ловеч, припомни за БТА уредникът Христо Тодоров от секция "Нова история" при Регионалния исторически музей в Ловеч. Той разказа, че Пипков пристига в града за учебната 1900/1901 г. От тук насетне започва активен период за музикалното му творчество, педагогическата и обществена дейност. През 1901 г. създава в града ученически църковен хор при църквата "Св. Богородица". Поемайки ръководството на градския оркестър, разширява и обогатява неговия репертоар. Реорганизира и ръководи училищния хор при мъжкото класно училище. Пише хоровата творба "Напред в бой", марш на 34-и пехотен троянски полк за духов оркестър, марш на гимнастическото дружество "Осъмски юнак", "Български всеучилищен химн Свети Свети Кирил и Методий" и множество ученически песни.

В преподаването си Панайот Пипков въвежда нови методи, които са предшественици на професионалното музикално образование у нас. В Ловеч започва и семейния му живот с учителката Натя Стефанова и се раждат двете му деца. От 1904 г. е капелмайстор на военния оркестър на 34-ти пехотен троянски полк. Печата вестник за повишаване музикалната култура на военните музиканти.

На 3 май 2001 г. Общинският съвет в Ловеч удостои Панайот Пипков със званието "Почетен гражданин на Ловеч" за принос в културата на Ловеч и България.

В Държавния архив в Ловеч се съхраняват оригинални документи, които допълват сведенията за живота и творческата дейност на създателя на химна на българската просвета и култура. Сред тях с особена ценност се отличават няколко писма на Панайот Пипков, писани между 1900 г. и 1902 г. от кореспонденцията му с Ловчанското читалище "Наука" по повод представянето на музикални пиеси на ловешка сцена, ползване на музикални инструменти и изработването на правилник за отношенията между оркестъра и читалището, разказа за БТА Павлина Петрова, началник на Държавния архив - Ловеч.

По думите й в архивния фонд на ловешкия краевед, общественик и културен деятел Ненчо Рашев е запазена снимка на малките хористи от училищния хор при ловешкото мъжко училище заедно с техния учител Панайот Пипков, а във фонда на "Българска фотография" се съхранява снимка на цигулковия оркестър, ръководен от Панайот Пипков.

Освен оригиналните ръкописи на над 600 песни от Ловешкия край Ненчо Рашев е предал в държавния архив безценни исторически бележки за действителни събития и хора в Ловеч, между които и спомените му за Панайот Пипков. В тях той разказва как Пипков пристига в Ловеч през есента на 1900 г. и започва работа като преподавател по музика в новооткритото класно училище, което по-късно приема името "Панайот Пипков". Първата работа на новия учител била да събере ученическия хор на училището, което се оказва нелека задача, тъй като част от хористите след като завършат четвърти клас напускат училището. Въпреки това, желаещи се намират и Пипков успява да попълни хора с добри певци.

На хористите Пипков плащал символични суми - на малките сопрани и алти по 60-80 ст., а на големите тенори и баси по един сребърен лев. С парите малките певци си купували тетрадки и моливи, но основно ги харчели за лакомства.

В клас Пипков свирел на цигулка и учениците разучавали предимно негови творби. При хубаво време той извеждал класовете навън и провеждал часа по пеене на открито. Любимите му места за разходка били Белия и Черния паметник в околностите на Ловеч.

В Регионалния исторически музей също съхраняват спомени за Панайот Пипков. Институцията разполага с два нотни преписа на "Химн на Св. Св. Кирил и Методий". Първият препис е от 1902 г. и е дело на Виктор Гутт. Виктор Гутт е диригент и активен музикален деец в Ловеч от началото на 20-ти век. Вторият препис е от периода след създаването на музикално дружество "Кавал" в Ловеч. Музикално дружество "Кавал" е създадено през 1915 г.

Музеят има и няколко оригинални фотографии на Панайот Пипков. Едната е от 1904 г., когато той е бил капелмайстор на 34-ти пехотен Троянски полк. Втората е от 1918 г., Пипков е във военна униформа като диригент на военен оркестър в София. Има го и на общи фотографии като диригент и ръководител на първия ученически хор в Ловеч и като диригент и ръководител на първия градски оркестър, допълват от музея.

Училището в Ловеч, където Пипков е преподавал и е написал музиката към химна на българската просвета и култура "Върви народе възродени", от 1968 г. носи името на Панайот Пипков. От 1988 г. в училището се приема първият випуск с музика, а през 2012 г. завършва последният с музикални паралелки, съобщи директорът на учебното заведение Валери Митев. През тези години учениците са печелили редица призови места в национални конкурси. От 2008 г. училището е средищно и в него се обучават ученици от девет населени места. Тази учебна година възпитаниците са 165.


Какво четем:

🔴 Опитни зеленчукопроизводители разкриват как се колтучат доматите

🔴 Едностаен апартамент-как максимално да използваме пространството

🔴 Хитрините на супермаркетите: Как ни карат да купуваме повече излишни неща

Източник: 24 часа



Коментари



горе