Абитуриентска вакханалия


"Сега ще ви разкажа за абитуриентските балове, тема, достойна за перото на Толстой. Веднъж гледам го едно момиче направо по бельо. Другото изобилно облечено, заклало цял зоопарк." Думите са на актьора Камен Донев в спектакъла "Възгледите на един учител за народното творчество", които най-точно характеризират еволюцията на абитуриентите. Сещам се за тях и тази година покрай еуфорията на поредните балове, които често вместо празник се превръщат в истерична демонстрация на парвенющина. Родители и близки се надпреварват как да пръскат луди пари, за да покажат имане и оригиналност. Ще кажеш, че избутването на училището е подвиг, а дипломата отваря вратите на рая и благополучието. Нищо подобно! Цялото ни образование на практика е отбиване на номера. В името на школския бюджет учители и директори си затварят очите за всевъзможните магарии и издевателства на учениците. Нивото на знание е отчайващо, а все по-често полуграмотни младежи, особено от малцинствата,
изкласяват за ужас на бъдещите си работодатели
Логично и дипломата за средно образование не гарантира нищо. Просто всеки пореден випуск са или нова вълна гурбетчии, или трайно безработни у нас.
И въпреки горчивите факти дивата еуфория за избутаното училище няма граници.
Градските легенди разказват как масово момичетата искат като подарък за завършването нищо по-малко от пищен силиконов бюст, екстеншъни, а момчетата наемат от лъскави по-лъскави лимузини, с които да отидат до ресторанта.
Алкохол на корем, турбокючеци и всевъзможни изцепки са задължителни за повечето купони. Последната "модна тенденция", предимно в провинцията, е родителите да пускат пиар публикации в местните медии за бала на детето -колко хора ще поканят, кой ще им свири и пее, нищо чудно и колко кокошки ще заколят. Изобщо, ако Чудомир и Алеко бяха живи, щяха да нижат шедьовър след шедьовър като очевидци на баловете. За които полицията,
особено катаджиите,
се готвят като за война
И с основание, защото абитуриентите се надпреварват кой по-голяма щуротия, дори откровена тъпотия, ще направи, за да впечатли света. Всяка година полицейските хроники са пълни със случаи на потрошени след изцепки младежи.  
А ошашавените родители продължават да изтръскват отънелите си от подготовката за паметната вечер джобове, затъвайки дори в борчове, "за да не се посрамят пред съседите и родата". Което пък води до мисълта, че най-големите виновници за абитуриентския кич са именно майките и бащите. Всеки от тях носи греха за пропуснатите първи седем години, когато е трябвало да даде нужното възпитание на отрочето си. А за жалост в живота поправителен често няма. Както каза един бивш министър на образованието, нашите очаквания са децата ни да бъдат по-съвършени от нас и от обществото, но това изобщо не е така.
По-вярна се оказва поговорката, че крушата не пада далеч от дървото. Каквито родителите, такива и децата. Затова ужасът, наречен абитуриентски бал, продължава с пълна сила всяка година.
Разбира се, не е редно да поставяме всички зрелостници в един кюп. Има и такива, които даряват пари и рокли на болни деца и сираци. Но те все още са като бели врани в множеството. А това е жалко за цялото ни общество.

Антония Кюмюрджиева


Какво четем:

🔴 Нови правила, които улесняват гражданите на Европейския съюз, работили в друга страна-членка, да запазят своите пенсионни права

🔴 Все повече българчета в чужбина учат родния език в училище

🔴 Общински съветници облякоха абитуриентки от бедни семейства

Източник: Стандарт



Коментари



горе