450 бали вложи семейство в строежа на къщата си от слама в Кладница
Нов прочит на приказката за „Трите прасенца" е на път да направят собствениците
на къща от слама в пернишкото село Кладница. Младо семейство от София вече е вдигнало
покрива на една от малкото „пасивни къщи" в България, изградени от бали със слама.
Един ТИР с 450 бали слама са били нужни за дома на Веселин Москов, който за десет
седмици е изграден вече до предстоящата замазка с глина. Пред Дарик собственикът
разказа, че това строителство е с 30-40 процента по-евтино от монолитното, като
домовете направени от слама са енергоспестяващи и с много нисък въглероден отпечатък.
Близо година Веселин изучава методите на строителство със сламени бали - малко
позното в България, но с традиции в страни като Ирландия, Германия, Англия, Чехия,
Холандия и САЩ. Знае, че има още една такава къща в село Хотница, построена от
двама англичани. Тя обаче е по-ниска и малка, защото използва друг метод, без
дървена конструкция.
Сламата се е използвала в България като техника за строителство, но под друг
тип материал „кирпича", който представлява тухлички от глина и слама, но като
влагане на цели бали като стени и изолационен материал в къща, почти не е познато
у нас, обяснява Веселин.
Пасивна къща - пести енергия и има клонящ към нула въглероден отпечатък
За разлика от технологията, която се използва в някои държави в Европа и в Съединените
щати - самите бали да носят покрива на къщата, в Кладница строят с дървена конструкция.
„В някои европейски държави строежът на такива къщи е узаконен, но в България
все още няма такава практика. Нашата къща има дървена конструкция с пълнеж от
сламени бали", обяснява още собственикът.
И допълва, че всичко в бъдещия му дом си е като при класическата къща - с ламперия,
обшивки, изолации, дограма, с единствената разлика, че стените са от бали, които
обаче нямат носеща роля. „45 см. изолация, колкото са широки балите, е доста впечатляващо.
През лятото, когато е горещо, вътре е доста прохладно, а зимата е обратно. Това
са т.нар. пасивни къщи, в които използваш много малко енергия за отопление, приближават
се към т.нар. нулев въглероден отпечатък", обяснява още собственикът и строител
на бъдещия дом от слама.
Автор на проекта е арх. Ива Делова от Асоциацията за строителство с естествени
материали /АСЕМ/ - това е и организацията, която прави първи стъпки за узаконяването
на строежа на къщи от слама. Преди четири години АСЕМ заедно с Института за научни
изследвания и проектиране към УАСГ разработват концепция за легитимиране на сламените
бали като строителен материал за изграждане на неносещи стени. След множество
лабораторни изследвания, е било издадено техническо становище за влагане на сламата
в строителството. На базата на това становище преди година - през 2013 г. е било
издадено и първото разрешително за изграждане на сламена сграда в България.
Домът от слама е по-евтин от монолитното строителство
Къщата от слама е добра за околната среда и за здравето на хората, които обитават
такъв дом, казва с усмивка Веселин. Запитан за цената на подобно строителство,
прави уговорката, че всичко зависи от вложените материали. Но една такава къща
излиза някъде около 30-40 на сто по-евтино от монолитното строителство, категоричен
е той. Според него това би трябвало да накара хората да се замислят, защото и
енергията, която се пести е много по-голяма с тази изолация.
Веселин благодари както на приятелите, които му помагат, така и на съдбата, която
го среща с румънеца Петру, който е строил такива къщи дълго време в Ирландия и
сега е избрал да живее в страната ни. Тъкмо той е поел и значителна част от строителството
на къщата.
Идеята идва след като семейството купува място за дом в Кладница. Интересуват
се от екологични форми на строителство, но след срещата им с Петру Веселин започва
да търси в интернет информация и клипове за градежа на сламени къщи извън страната.
Само с гледане на клипове обаче нещата не стават, на практика е доста по-различно,
казва Веско като си признава, че никога досега не се е занимавал със строителство.
„Зарязал съм почти всичко, освен семейството си и съм се отдал на тази работа,
но физическата работа тук ме разтоварва", казва още той.
Дъждовното лято без малко да остави къщата без стени от суха слама
Дъждовното лято принуждавало бригадата в Кладница често да се надбягва с облаците,
особено при доставката на слама. „Откакто сме започнали на 20 май, всичко ставаше
в условията на много големи порои. Сламата я докарахме между капките", разказва
Веселин Москов.
Първоначално избрал производител на слама от лимец близо до София, но заради
дъждовете реколтата пропаднала и къщата била спасена с бали от казанлъшкото село
Ветрен. „Благодаря на местното население, че удариха едно рамо при събирането
й, както и на приятелите за транспортирането й", спомня си още той. И подчертава,
че най-важното е да се внесе суха сламата, която освен изсушена трябва да е и
много добре сбита.
Сега къщата се обшива и предстои измазването й първо с глина, а след това с външна
замазка. Къщата е обшита с бамбукови колци - сламената стена се стяга с тях от
двете страни и така балите допълнително се сбиват.
„Имам късмета, че глината е в двора ми и материалът е при мен. Втората ръка за
финното измазване може да бъде всякаква - вар с пясък, конски фъшкии също стават,
защото те имат много целулоза и са антисептични", обяснява Веско и допълва, че
оттук насетне има още доста труд по детайлите в къщата.
Инструментите - голям дървен чук, метални игли и четка за сресване на балите
Инструментите, които са използвани при градежа на къщата, не могат да се намерят
в магазина. „Няма такива инструменти, макар че в интернет може да се намери информация
за тях. Това е голям дървен чук, с който се подравняват балите след като се сложат,
големи метални игли за обшиване и едни гребени - като четка от пирони, защото
балите след като бъдат подравнени трябва да бъдат сресани", разказва Веселин Москов.
Готов е да сподели опит с всеки, който иска да живее в подобна къща. Веско се
е запалил дотолкова, че даже обмисля да се заеме с градежа на сламени къщи - скоро
ще има и сайт, на който ще покаже опита си. „Искам да разпространявам идеята,
нищо не крия. Бих посъветвал хората да се интересуват от традиции, които не са
познати в България, но които са подходящи и за нашия климат. За да живеят по-здравословно
и да харчат по-малко енергия", казва разпалено той. Не твърди, че сламените бали
са най-добрата технология, изрежда къщите с конопени стени, с камъни и други естествени
материали.
Не се боят от вълка, а с охота разказват за „сламената къщичка"
Собствениците не се притеснява от въпросите на хората. Често съседи и минувачи
ги питат как правят къща от слама. „Това е нормално, все пак строителството със
слама не е познато в България, макар че имаме кирпичени къщи на по 200 години",
казва Веселин. Убеден е, че все повече млади хора, които искат да се изнесат далеч
от стреса и мръсотията на големия град и да живеят природосъобразно, ще се интересуват
от строителството с естествени материали.
Очаквайки да заживеят по-скоро в бъдещият си дом в Кладница, противно на добре
познатата приказка Веско, съпругата му Пресияна и малкия им син не се боят от
лошия вълк. „Това за трите прасенца е много смешно - всеки приятел и познат се
шегува с нас за тази приказка. Но може да заповяда, който иска вълк да се пробва
да духне къщата ни - няма да му откажем", казва с усмивка Веско по повод шегите
и подмятанията за тяхната „сламена къщичка".
Какво четем:
🔴 2 тона суджук изядоха в Горна Оряховица (СНИМКИ)🔴 Този дядо ще ви изуми, на 88 години е, но още работи, готви и майстори
🔴 Раят е в Родопите или Р(ая)одопите - извън матрицата
Източник: bm-mall
Коментари
Последвайте ни във facebook!
