Българи строят курорти в нивите на гръцки села


В района около Ксанти гърците обработват земята и имат право да разположат там инвентар или селскостопанска техника

Хора от Южна България са купили терени близо до морето и искат да развиват туризъм - това дразни местните

Българи, собственици на земя в района на крайбрежието при Миродато, Авдира и Мандра, Северна Гърция, се жалват от негативна кампания срещу тях от местните. Гърците недоволстват, срещу нашите, които са сложили каравани и фургони върху земеделски земи в близост до крайбрежието.

“Сигналът им ще бъде изпратен в МВнР, където да се вземе решение как да реагира държавата в този случай”, заяви областният управител в Смолян Недялко Славов.

В Миродато, където е най-близкият до България плаж,

има вече малко

градче от над

60 каравани,

фургони и дървени къщи. Тамошните закони позволяват върху имота да се поставя “всичко на колела”, но не и да се строи.

За да спазят правилото, някои ги поставят върху стари шасита от коли, а след това правят веранди и впоследствие мислят за електричество, отходни ями и др.

Според нашите там напрежението се провокира от местни политици, които се изявяват с негативни мнения в медиите, че българите превземат земите около морето и с това ще секне бизнесът на гърците.

Те всявали съмнения, че българите ползвали имотите и правата върху тях незаконно.

“В местната преса се задават въпроси: “Какво е било при българите през 20-те години?”. Това щяло да се върне отново при такава инвазия от север”, казва един от родните предприемачи на брега на Бяло море.

Според него в основата стоят неуспял кандидат от “Нова зора” и местна хотелиерка. Родният предприемач прави къщички по проект и съгласува всичко с местните власти. Към неговите обекти има електричество. Покрай постройките са направени дори улици. Земята взел от фамилията - концесионер на плажа Карацобанакис. Семейството държи кафетерия, рибен ресторант и магазин на плажа в Миродато.

Според тях българите оживили плажа, всичко наоколо се раздвижило. Оборотите се увеличили. Гърците ходят да почиват на юг, където има по-големи забавления в курортите.

Стефан Карацобанакис напомня в местна медия, че преди да започнат българите да идват,

в района

въобще не

е имало туристи

През почивните дни на лятото 80% от колите в Миродато са с българска регистрация - от Смолян, Пловдив, Хасково, Кърджали, Пазарджик.

В началото най-често българите идват сутринта и привечер поемат обратно без преспиване. Ядат храна, която си носят от вкъщи, въпреки че в таверните на плажа порция прясна риба е колкото у нас - 5 евро. Пържолата е на същата цена.

Сега преспиванията вече са по-чести и това се дължи най-вече на по-ниските цени, които се предлагат след появата на българите. Освен с автомобили

всеки ден от

Златоград

тръгват автобуси

към селцето. Цената е 16 евро, като в тази сума са включени транспортът от Златоград и обратно, обяд в таверна на самия плаж, такса за чадър и шезлонг, фрапе или кока-кола.

Плажът в Миродато е най-близо до България - на 86 км от Златоград, и е по-добър от тези в Авдира и Мандра.

Според последното административно деление в южната ни съседка Авдира, която е родно място на Демокрит и Протогор, е със статут на община, въпреки че е с 1230 души население.

Двете села заедно с Порто Лагос са в една община.

Най-често собствениците на ваканционни имоти в района са купили земеделска земя от по 300-400 кв. м, върху която разполагат обектите си. Целият масраф им е струвал до 15 хил. евро.

“Не всички са лоялни и коректни. Една част от тях нямат дори ток. Не се спазват правилата при строителството, но всички сега подлежат на проверки и минават под общ знаменател. Имаме нотариални актове за имотите си. Естествено както сред нас, така и сред тях може да има незаконни.

Да се правят

проверки и да не

се делят хората

на българи или

гърци

- който е нарушил закона, да си понесе последствията”, казва легалният предприемач.

Тъй като районът не е урбанизиран, дори имотите на гърците не са съвсем законни. В разрез със собствените им правила те поставят сглобяеми къщи на бетонни фундаменти.

По-заможните нашенци купуват директно узаконени имоти в Гърция. Други с по-малко възможности вземат парцел в някое село. Върху него правят жилище на калкан. Така си делят разходите за парцела, адвокати, превоз на строителни материали, разрешителни за вода и електричество.

За гръцките власти имотът реално е един, а в същото време собствениците са двама, които са се разбрали помежду си предварително кой от двамата ще ги представлява.

Обикновено от уста на уста или през социалните мрежи българите намират клиенти у нас и отдават имотите си под наем. Цените им са доста по-ниски от тези на гърците, а почти винаги клиенти са им българи.

Данъчните

власти у нас

също нищо

не знаят,

а доходите им и тук не се облагат. При пълна заетост обаче приходите от 2-3 стаи могат да стигнат 5-6 хил. евро на сезон.

Това дразни местните, тъй като разплащането е на ръка и се избягват всякакви данъци. В интернет е пълно с обяви за евтина почивка на Беломорието при български собственици в къмпинги, вили и къщи.

Според българските собственици на имоти те не само не пречат, но помагат на гръцкия бизнес, понеже преди отварянето на ГКПП Златоград Миродато е било затънтено село, а сега е истински курорт, чийто бизнес зависи изцяло от български клиенти.

В сигнала си до българските власти нашенци - собственици на имоти,

не се оплакват

от гръцките

държавни

служби,

а сигнализират, че върви целенасочена негативна кампания в пресата срещу тях. Настояват за разговори и между държавните власти, и между местните управници от двете страни на границата за решаване на проблема.

Гръцки медии съобщават за арести на български работници, които извършват строителни дейности в района на вилите.

В. “Махитис” пише на 26 април че са арестувани 9 души, на възраст от 21 до 61 г. Те са задържани за извършване на строителни и монтажни работи на две къщи в близост до плажа в Миродато, без да са имали необходимото разрешение от компетентните органи.

Земята е била на 30-годишен българин, който отсъствал тогава.

Общинският съветник Костас Андониадис използва същата трибуна, за да алармира, че дървените постройки в земеделските земи стават прекалено много.

“Ситуацията е напълно неконтролируема, тъй като след жалби полицаи поставят глоби, а нарушителите обикновено продължават работата до приключване на дървена конструкция”, казва той.

“Не знаем какво да правим. Чакаме някакви предписания от гръцките власти, които да изпълним, или не. Този въпрос трябва да се изясни, за да спрат хората да инвестират в преместваемите къщи”, каза Албена Младина от Златоград.

Тя има имот в общ парцел с 22 сглобяеми къщи. Според Младина нито един от тях не е изливал бетон. Около къщите се правели веранди, но били предимно от дърво и желязо и местният закон бил спазен.

Младина не вижда причина гърците в района да се притесняват от българите с имоти, понеже те имат полза, като го пълнят с туристи.

Адвокат Мартина Георгиева: Даването под наем на подвижни къщи не е незаконно

БОЙКА АТАНАСОВА, АТИНА

Поставянето на подвижни конструкции като каравани и всякакъв вид движимо имущество е позволено на територията на Гърция, уточни за в. “24 часа” адвокат Мартина Георгиева, която живее в Солун. За включването в електромрежата и за свързването към водопроводи обаче е необходимо да се направи обединена молба и да се депозира пред съответните органи, уточни още тя.

Отдаването под наем на тези подвижни къщи също не е незаконно, ако се спази законната процедура като подписване на договор и деклариране на дейността пред съответните органи или ако подвижното имущество като каравани бъде паркирано в законен къмпинг в Гърция.

Договорите за наем се подават електронно пред данъчните, като за целта собственикът трябва да притежава данъчен номер и разрешение за практикуване на туристическа дейност в Гърция.


Какво четем:

🔴 15 неща, с които пестим пари по време на почивка в чужбина

🔴 Над 100 хлапета в похода "Козлодуй-Околчица"

🔴 Колко струват буквите

Източник: 24 часа



Коментари



горе