Камен бряг и Яйлата


Тези дни се навършват четиридесет години откакто попаднах за пръв път на Яйлата през лятото на 1977 г.!
Бях на двадесет и една…
Яйлата е единствената запазена степ в Югоизточна Европа и едно от малкото естествени обиталища на широколистния божур!
Безумно съм влюбен в Яйлата!
От първия миг!
Любов от пръв поглед!
Ето такива едни неща…
Посрещна ни огромно стадо овце и кози, около шестстотин с един овчар, който свирепо ги хокаше… По късно се оказа, че е изключително благ човек.
От некропола беше проучена само една гробница стотина години по-рано от братята Карел и Хермангел Шкорпил, които първи съобщили на научния свят за Яйлата. По тяхно време крепостната стена стърчала на няколко метра над терена, но по-късно квадрите били използвани за направата на крайбрежния път и дуварите на местните жители…
От един хълм, в северния край на Яйлата стърчаха ръбовете на квадри, които свидетелстваха за крепостната стена, която по-късно беше извадена от забравата на времето благодарение на археологическите проучвания, ръководени от археолозите Асен Салкин и Димитър Топтанов . Известните и днес, изсечени от човека, незнайно кога скални ниши си бяха общо взето същите и можеше да се достигне лесно до всяка…
За разлика от днес, когато почти половината от Яйлата е покрита с гъсти и непроходими шубраци тогава цялата Яйла до началото на отвеса на запад беше една прекрасна ливада с мека и късо опоскана от овцете трева, от която тук-таме стърчеше по някой камък от зидовете на античното селище. Беше си пасище, какъвто е и преводът на думата „яйла“ от тюркски. Там местните хора правеха Събора си на празника на Св. Св. Константин и Елена, 21 май. С годините в резултат на забраната на паша поради новия статут на Яйлата на Национален археологически резерват храсталаците започнаха да я првземат и да я правят непроходима, такава каквато я знаете днес…
Колкото до селото Камен бряг – във всяка от къщите живееха семейства, имаха си и едър и дребен добитък, имаха си прасета, кокошки, магарета, крави, коне и най-вече гъски. Стадата от гъски бяха неизброими и волно се носеха като снежни лавини из улиците, вдигайки невъобразим шум. Стадата от дребен добитък бяха три по около шестотин глави… Повечето от мъжете бяха рибари и имаха лодки… Из дълбините на Черно море все още имаше черноморска акула… Провесените да се сушат акули бяха като гигантски проснати килими…
По улиците търчаха, смееха се и играеха деца!
Нямаше коли! Имаше каруци.
Нямаше църква.
Нямаше рушащи се къщи, имаше кръчма, една, но истинска селска кръчма – там където е пенсионерският клуб днес. В нея, като в една църква всеки от местните мъже си имаше място, на което макар и да не беше изписано името му стоеше празно, когато приетият за негов собственик отсъстваше и никой друг не дръзваше да го заеме. Този факт създаваше усещането за едно спряло време в селото, защото независимо по кое време на годината се озовеш в селската кръчма, без значение колко време е минало от последното ти посещение там всеки от мъжете си беше на мястото, на което е бил и през последните десетки пъти, когато ти си бил…
Имаше класически селски магазин. Намираше се в южната част на същата сграда, в която беше и селската кръчма. И двете институции съществуваха под името „Районна потребителска кооперация Съгласие“, РПК Съгласие. В селския магазин можеше да си купиш хранителни стоки от първа необходимост като хляб, кисело и прясно мляко, консервирано русенско варено, скумрия в доматен сос, гроздова ракия, сапун, виолетки, кафе, сол, захар, вафли… Можеше да си купиш и пирони, зелена и жълта блажна боя, верига, мотика, кирка, лопата, леген, трион и брадва… Останалите неща, които са необходими за човешкото съществуване местните хора си произвеждаха сами…. Всяко семейство поддържаше градина със зеленчуци и всякаква подправка.
…
На Яйлата заварихме четири двойки, които се бяха заселили за лятото на различни места, така че да не си пречат взаимно.
Унгарците бяха в малка палатка под големия орех до днешната крепостна стена. В близост до кладенеца, в южния край на Яйлата и около него бивакуваха германците, поляците и семейството на един кльощав и мургав български цигулар с двете си деца, хлапета по на 7, 10 години…
Всички учтиво се поздравявахме при среща и нарядко споделяхме заедно вечерите.
Беше като в Рая…
Ние си харесахме една от скалните ниши, в средата на крайморския ръб.
Този Рай продължи до 1984-та година, когато се появиха археолозите, за да започнат научното изследване на историята на района и с милиция разгониха цялата международна общност, която дръзваше да се заселва лятоска из тази древна земя …
За да възпрепятстват нерегламентираното ни живеене из древната земя археолозите запълниха единственият съхранил се кладенец в южният край на Яйлата…
По-късно някой се беше изакал върху каменното струпване в кладенеца…
Да затрупаш кладенец в Добруджа…
Да се изакаш в кладенец в Добруджа…
Не знам как да коментирам…
След като археолозите ни разгониха с милиция се хванах за главата… Какво ще правя без Яйлата? Не виждах вече причина да прекарвам лятото си сред железобетона на южното Черноморие. Беше отвратително и беше превърнато в пазар на ефтини НЕценности…
Добре де, а къде да прекарвам лятото…
Ужас!
Слава Богу имах късмет. Приятел ми се обади, за да каже, че археологическият екип, проучващ Яйлата имал нужда от художник. Така започна археологческата ми кариера, а и се сдобих със статут на единственият имащ право да живее в скалните ниши, с което естествено се гордея!
…
Години по-късно бяхме започнали да мислим как можем да се сдобием с имотец, за да си сглобим бидонвилче в Камен бряг. Според тогавашния закон в седемклометровата зона около морето можеше да притежаваш имот само ако си местен жител. Аз съм от София. Баща ми, софиянец от средата на XIX в., хирург и вече пенсионер категорично отказа да го направим селянин, макар и само по документи…
Добре, че доживяхме 10. XI. 1989-та, та идиотският закон отпадна и стана така, че бяхме първите външни хора сдобили се с имот в Камен бряг. Четирима приятели: Ники Генов, Еди Сугарев и уви, вече покойният Сашо Стрезов купихме два декара и си ги разделихме.
…
Днес положението е съвършено различно…
С годините ни се родиха деца, на тях също им се родиха деца…
Те, слава Богу също като нас обичат Яйлата и за тях тя също е своеобразен, макар и летен Остров на блажените… Ние по-старите ще разчитаме на тях да запазят през годините Яйлата такава, каквото ние заварихме и каквато се опитахме да запазим за тях и да им я предадем в наследство!
Днес под името „Яйлата“ от Гугъл можете да научите, че там има археологически разкрита ранновизантийска крепост и сарматски некропол, има бетонирано шосе, паркинг и информационен център, от който не можеш да получиш особено смислена информация за археологическия обект, но където си длъжен да си купиш билетче от три лева… Има няколкостотин каменни пирамиди, които маркират географските граници на Националния Археологически резерват Яйлата.
От Гугъл можете да научите също, че братя Павлови от Генерал Тошево се опитаха да представят с фалшиви документи декар и половина от територията на Националния археологически резерват Яйлата за тяхна собственост, за да аргументират изливането на бетонни основи за вилата си.
Да, но в резултат от осемгодишна съдебна битка, в която успяхме да принудим Държавата да спазва законите си това НЕ СТАНА!
Преди година бетонното им извержение бе разрушено, а на мястото му днес цъфтят божури!
От Гугъл можете да научите също за амбициите на тогавашния кмет Цонев да възстанови зидовете на крепостната стена на пограничната византийска казарма на Яйлата до хипотетичната им височина от 13 метра със зъбери, но това слава Богу не се случи! Слава Богу, защото тази възстановка би била хипотетична и би представила по не автентичен начин паметника. Отделен е въпросът, че това би било съпътствано с „усвояването“, краденето на много пари по европейските програми.
Днес в Камен бряг живеят около четиридесет човека. Няма едър и дребен добитък, няма прасета, няма кокошки, няма магарета, няма крави, няма коне и най-вече няма гъски.
Няма и деца!
Има три кръчми, които през зимата не работят и три магазина. Има църква. Има изоставени на разрухата къщи, някои от които вече са купени от хора от страната и чужбина, които лятно време нарушават малко от малко тишината.
По Яйлата вече не бивакува никой. Забранено е!
Слава Богу с годините се оформи една многобройна група от ценители на това, което Яйлата, Камен бряг и каменното крайбежие предагат. Живеят по нишите край брега, опъват палатки около „вечния огън“ или у някои от останалите живи възрастни хора на квартира. Доколкото съм запознат многобройната група от ценители се състои все от достойни млади хора, почти от целия свят дори и от Япония и всъщност доказва, че Яйлата не е за всеки! Не ги познавам всичките, защото предпочитам да ходя там извън сезона, но съм убеден, че достойно ще ни заместват, когато ни няма!
Живи и здрави да са!
Убеден съм също, че Камен бряг и Яйлата няма да ги сполети съдбата на презастроеното Южно Черноморие!
Дано!


Какво четем:

🔴 Пиронкова потегли победно на Ролан Гарос след разгром над Бартел

🔴 Топ 3 на зодиите с най-сложен характер

🔴 Българинът Атанас Вилнер – кралят на тунинга

Източник: e-vestnik



Коментари



горе