Неморалната цена на здравето


„Плати или умри" – това беше заглавието на един от първите текстове, които написах като журналист, някъде в далечната 2002-2003 г. Още си спомням обидата на лекаря, който тогава изреждаше тарифите от „черния" ценоразпис на болниците, както и неудобството ми от истината за другата страна на монетата. Тогава компеймънтът прохождаше срамежливо, обикновено включваше цените на медицинските изделия и „нещо" за самите медици. Сега, почти 15 години по-късно, нещата са съвсем различни.

Доплащането е неотменима част от всяка стъпка на пациента в здравната ни система, а ценоразписите отдавна нито са „черни", нито са бедни като асортимент. Това, че обикновено са законни обаче, невинаги означава, че са морални. Давайки си ясна сметка за това, решихме отново да повдигнем темата, като този път публикуваме някои от по-екзотичните доплащания, които са в сила през тази година и на които се натъкнахме. Сигурни сме, че те не изчерпват богатия асортимент на родното въображение, както и че се практикуват в още много болници, не само в тези, където ги открихме.

Доплащането от страна на пациентите за административни и финансови услуги безспорно е едно от най-интересните нововъведения от лечебните заведения. В отделението по ортопедия на „Полимед" например

110 лв. на ден струва оформянето и обработката на документи

поддръжката на компютърна система и софтуер, както и консумативите за административното обслужване. Още 112 лв. на ден се искат за поддръжка на софтуера за финансово–счетоводна дейност, извършване на платежни услуги и консумативите за тях. Мотивът за въвеждането на тези доплащания е, че здравната каса не ги покрива чрез клиничните пътеки, които плаща.

Аналогична такса за административно обслужване има и в „Софиямед". Тя е част от цял пакет на стойност 400 лв., който включва общо 12 услуги:

- посрещане на пациента

- провеждане на разяснителни разговори

- запознаване близките на пациента с правилата в лечебното заведение

- поддържане на постоянна връзка с близките на пациента

- съпровождане на пациента и близките до съответния кабинет

- предоставяне на телефон за връзка с административен представител

- съдействие за записване на допълнителни контролни прегледи

- консултация „второ мнение" със специалист от болница

- съдействие за издаване на дубликати на документи

- психо-социална подкрепа по време на хоспитализацията

- допълнително административно облужване

- допълнителни консумативи и консултации по време на престоя, включително и в реанимационен сектор

В някои болници се взема доплащане дори за присъствието на бащата при раждаането на детето му. Ако иска да стане свидетел на щастливото събитие, в „Дева Мария" всеки татко ще трябва да плати 150 лв., а за „свободни посещения за целия престой" – 300 лв.

На друго място родилките с цезарово сечение пък

трябва да доплатят за „еднократен оперативен сет"

В „Авис –Медика" например той струва 225 лв. и включва следните неща – компреси за маса, чувал за маса, чаршаф за операционна маса, лепяща лента, марлени компреси, микулич компреси, бебешка пелена, престилки, кърпа за подсушаване, превръзка за оперативни рани, тупфери, аспирационна система, стерилна синя купа, еднократен скалпел. Основанието за доплащнето е, че сетът е от най-високо „европейско" качество и не е включен в самата клинична пътека.

Все по-често става и доплащнето за грижи от медицински сестри или дори от санитари. В болница „Селена" осигуряването на самостоятелен пост при пациентка, която е хоспитализирана за раждане например, струва 500 лв. В болница „Вита" изборът на индивидуален пост на акушерка на посещение струва 50 лв., а на санитар - 25 лв. В „Тина Киркова" индивидуалният акушерски пост е 300 лв, а в „Шейново" – 200 лв. В „Аджъбадем Сити Клиник МБАЛ Токуда" самостоятелен сестрински пост на час е 30 лв.

„Медицинската адаптация на пациента в болнична обстановка" също е друго нововъведение в клиниките ни. В „Аджъбадем Сити Клиник МБАЛ Токуда" тя струва 300 лв. и включва „обучение от медицинския персонал за ресоциализация и адаптация на пациенти, планирани за оперативно лечение, предоставяне на информация на пациентите и близките им относно справянето с рискови състояния, наблюдение на общото състояние на пациента след оперативната процедура, обучение, профилактика и възпитание на пациента относно предстоящи рехабилитационни протоколи". Медицинското обслужване в условия със „завишени критерии" е друга иновация, която води до

утежняване на цената на медицинската дейност с 20%.

Копеймънтът невинаги е мръсна дума, той е присъщ на всяка здравна система и дори може да бъде полезен - наред с вливането на допълнителен ресурс в нея, има възпитателен и контролиращ ефект върху опитите за злоупотреби. Разбира се това се случва, когато е в разумни граници – около 20 процента от всички харчове в нея. У нас той заема близо 50%, по данни на СЗО и Евростат. Това означава няколко неща – ограничаване на достъпа до лечение за пациентите, неадекватно финансиране на системата и липса на контрол в нея. И ако при лекарствата има ясни правила за реимбурсирането им от здравната каса и доплащането от пациентите, при медицинските услуги очевидно не е така. Точно на това се дължат и отклоненията при компеймънта в болниците. Лимитите и окастрените бюджети на клиниките през последните две години бяха сред основните причини, които задълбочиха финансовите им проблеми, а оттам и доплащането в тях. За нарастването на копеймънта допринесоха липсата на реално остойностяване и финансиране на лекарския труд, на вето върху безкрайното роене на болници, на истински контрол в системата. Крайно време обаче е управляващите да въведат нормален ред в здравната система, а участниците в нея да спрат да бойкотират опитите им. Защото наистина нищо не може да извини липсата на морал в обществото ни.


Какво четем:

🔴 Проф. Пламен Павлов: Кръвен данък не се дава при съжителство, а в робство

🔴 Българският дух завладя Буенос Айрес

🔴 НОС КАЛИАКРА И ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НАОКОЛО

Източник: clinica



Коментари



горе