Княз Борис - Михаил кръстител (Борис I)


покръщаването на българитеКняз Борис – Михаил Кръстител (Борис I) е български държавник от 9-ти век, който приема християнството като държавна религия и полага основите на българската книжовност с азбуката на Климент Охридски.

Начало на управлението

Хан Борис оглавил българската държава през 852 година. Още в началото на неговото управление започнали да се струпват беди върху ханството му.

Малък сблъсък с Византия за спорни земи в околността на Бургаския залив поставил началото всички злодеяния. Ханът бил принуден да потърси примирие, за да може да да разреши вече назрели проблеми по западните граници на държавата. В това време Великоморавското княжество водело война с германците и князът му Ростислав поискал помощ и предложил съюз на българския хан. Борис приел предложението и влязъл в открит военен конфликт с Людовик Немски, което обаче завършило зле за българите. На всичкото отгоре немската дипломация подтикнала своя васал – хърватския княз да нападне България.

Византийците също работели неспирно срещу българските интереси и тласкали сърбите към сблъсък с българите. Ситуацията била критична и българският владетел потърсил примирие с Людовик и хърватите. Срещу сърбите обаче излязъл с военно решение, което отново имало трагична развръзка за Борис.

Българските войски били разбити в планините, а синът му Расате и дванадесет боили паднали в плен. И тук ханът трябвало да търси примирие, което обаче му донесло и една малка победа. Сърбите не само сговорили мир с българите, но впоследствие външната им политика поела курс на сближаване. Това довело респективно до отдалечаването им от влиянието на Константинопол.

Религиозни проблеми

През времето на тези събития, княз Ростислав взел надмощие над Людовик Немски и този път германският владетел потърсил съюз с българския архонт. Борис осигурил подкрепата си, но Византия отново се намесила. Империята взела страната на Великоморавия и ханът отново трябвало да се оттегли безславно.

В тази политическа обстановка, разузнаването на византийците научило, че ханът на българите междувременно водел преговори със своя съюзник по тема различна от военните дела. С помощта на Людовик и с тази на Рим, Борис се надявал България да поеме по пътя на кръста. Това била лоша новина в критичен за Константинопол момент.

Цариградската патриаршия и римските папи отдавна били в сблъсък за души и политическо влияние. Ако България приемела християнството от запад, това неминуемо значело, че тя е загубена за външнополитическото влияние на Византия. Поради тази причина василевсът започнал да се готви за война с хана на българите.

За хан Борис тази византийска инициатива не останала скрита, а също и причините, от които била породена. Българската войска в по-голямата си част се намирала на запад. Освен това всяка военна кампания до момента завършвала с неуспех за българския владетел. В допълнение на всички злини, глад и мор се разпрострели по българските земи.

Покръстването на българите


Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата хроника

Ситуацията изглеждала без изход и точно тогава Борис направил блестящ политически ход. Той предложил да приеме християнството от и с помощта на Византия. В Константинопол това било прието със задоволство и като начин да се „превземе“ България без бой.

Затова веднага през есента на 863 година били изпратени свещенници, които да покръстят българския хан, неговото семейство, българската аристокрация, а подире и цялото население на България. Ханът приел християнското име Михаил (на своя патрон кръстител император Михаил III) и титлата княз. Оттогава насетне той щял да остане в историята като княз Борис – Михаил Кръстител.

Същност и произход на християнството

Християнството (месиянство, Христос от гр. – месия=спасител) най-просто може да се определи като секта на традиционната юдейска религия и вярвания. Християнските религиозни схващания се зародили и разпространили много бързо в Юдея (Близкия изток) по времето на римските императори Октавиан Август и Тиберий. Те се основават на утопичност, в която на бедните се обещава вечен живот на Небето, ако търпят подтисничеството и мизерията на Земята. Тъй като римляните били господари на цяла Юдея, християнството си проправило път и в цялата Римска империя, защото бедни и угнетени имало много и навсякъде.

Но тази нова религия допаднала и на властните и заможните, защото им давала божествени права над подтиснатите. Император Тит изфабрикувал първите християнски легенди и митове след завладяването от него на Йерусалим. Целта била да се представи в светлината на месия пред покорените евреи. Но той гледал на всичко просто като на политически инстумент за локален и регионален контрол.

Пръв забелязал авторитарния потенциал на християнството в имперски план император Константин и се възползвал от него. Сега вече на небето щяло да има само един бог – господ(ар), а на земята само един император – господар. Религията се превърнала в държавна за цялата империя.

С падането на Рим всички малки владетели и крале на запад търсели подкрепата на църквата, за да утвърдят властта си, като такава идваща от бога и не търпяща съперничество и противоречие. На изток във Византия (Източната римска империя), василевсът също укрепвал властта си с помощта на християнската религия: божието – богу, цезарювото – цезарю!

Изгодите, които християнството донесло

В началото на 9-ти век, християнството вече било религията на почти всяка европейска държава. То успешно прониквало и в България от десетилетия.

Центализиране на властта

На Борис I не бил убягнал онзи авторитарен потенциал, който притежавала християнската религия. Много български владетели преди него се опитвали да централиризират и засилят властта в ръцете на хана. И ето, на него му се падала възможността да го постигне благодарение на новата вяра.

Намаляване на етническите противоречия

Още повече, че не бил далечен споменът за антиславянските настроения сред българската аристокрация. Те подкопавали устоите и стабилността в етнически и религиозно разнородната България. Християнството във връзка с това носело втора изгода. То щяло да бъде обща за всички люде религия и би следвало да действа като спойка между славяни и българи.

Признаване от останалия християнски свят

И трето предимство имало скрито в новата религия. Българите вече два века имали държава в Европа, но все още били приемани за представители на източните народи и носители на чужда култура. Чрез покръстването, Борис I завинаги направил България част от западната цивилизация и променил начина, по който тя щяла да бъде възприемана от християнския свят.

Раждане на българската книжовност

Четвъртата изгода за българите донесена от християнството било познанието. Тази религия като цяло винаги е бивала и все още е един от най-големите врагове на науката, знанието и свободната мисъл. Изгарянето и унищожението на книги, особенно в онези мрачни времена било по-важно от всичко друго за църквата. Всяка книга, освен каноничните религиозни писания, подлежала на преследване като апокриф и ерес. Огромните библиотеките на Александрия и Гранада били унищожени най-безмилостно от християнските фанатици.

Въпреки това за българите, които до момента на покръстването си не са имали сериозна писменост и най-вече са били безкнижовни, християнството със своите книги и жития се оказало като отворен прозорец към света. Но новата религия и нейните книги станали причината за създаването на най-безценния дар за българите – славянските писмена.

За гъската печена и за наядената ѝ кълка

Княз Борис – Михаил знаел, че ромеите ще се опитат да използват християнството, за да наложат контрол над българската държава. Затова той започнал дълга политическа игра лутайки се между Рим и Константинопол. Първо поискал от Цариград самостойна българска патриаршия, но му било отказано уклончиво.

След това се обърнал към папата и в България били изпратени духовници, които да заемат мястото на византийските. Но и Рим не искал да даде независимост на българската църква. Въпреки че папите два пъти обещавали собствен архиепископ, но и двата пъти не се съгласявали с избора на Борис. Наместо това предлагали свои лесно манипулируеми избранници.

Нито папа Николай I, нито папа Адриан II давали исканото от българския княз – самостойна българска църква. Той разбрал, че отново трябва да се обърне към Константинопол. По това време император Михаил III бил свален, а новият василевс Василий I отстранил патриарх Фотий.

Нововъздигнатият патриарх Игнатий приел българските пратеници на извънредно заседание на приключилия току що (870г.) църковен събор за изглаждане различията с Рим. На това заседание завинаги се решило, че България ще принадлежи към източното християнство, независимо от протестите на папските делегати.

покръстването на хан Борис - княз Михаил

покръстването на хан Борис – княз Михаил известен още като княз Борис I 

Папа Йоан VIII се обърнал отново към Борис и в продължение на много време му изпращал писма, но князът на българите запазил мълчание. По-късно патриарх Фотий бил възстановен на длъжността си с нов църковен събор и с благословията на папата. Но когато представителите на Рим поискали преразглеждане на българския въпрос, темата била отклонена от ромеите.

Това поставило края на взаимоотношенията по църковните въпроси между двата колоса на християнската религия. Въпреки че по-късно са били правени няколко опита за възстановяването им, всички се оказали неуспешни. Християнският свят се оказал разделен завинаги.

Утвърждаването на самостойната българска църква

В България започнали множество строежи на църкви и заприиждали начетени духовници от Византия. Но църковните служби се провеждали на гръцки и най-големите опасения на българския княз изглеждали реална опасност. Той се намерил силно обезпокоен, че Византия е успяла да вкара в земите му своя „Троянски кон“ в лицето на християнството.

Точно в този момент на българската граница се появили трима от учениците на Кирил и Методий. Те носели със себе си славянска азбука и църковни книги на разбираем за българското население език. За тези люде ще ви разкажем в отделна глава от нашия разказ. По-важното е, че писмената които държали в окъсаните си торби, станали инструмент в ръцете на княз Борис – Михаил, с който той съумял да създаде самостойна българска църква.

В нея вече нямало да се служи на гръцки, а на разбираем народен език. Третият от синовете на княза бил изпратен да учи в Магнаурската школа, най-вероятно с надеждата, че той ще оглави българската църква. През 889 година Борис-Михаил отстъпил престола на своя първороден син Расате – Владимир.

Антихристиянската реакция срещу Борис – Михаил

Антихристиянската реакция в българските аристократични среди започнала още при покръстването. Тогава се смята, че е имало бунт на 52 знатни българи, които са обвиннили своя хан, че е дал „лош закон“ на българите. Някои историци допускат, че буната била водена от 52-ма боили и в основата ѝ стои опит за противодействие на новата религия с цел защита на старите езически традиции. Според легендата, князът обезглавил боилите, семействата им и дори най-малките измежду децата им.

Тази реакция продължила и по времето на управлението на Расате – Владимир. Исторически източници показват, че младият княз също бил замесен. Дали е имало гонения не е напълно ясно, но е бил направен опит за възраждане на старите традиции. Други мъгляви сведения сочат, че в крайна сметка старият княз, който наблюдавал случващото се, напуснал усамотението на своя манастир и спомогнал Владимир да бъде свален от престола след четири години на управление. Някои историци предполагат, че детронираният княз е бил убит или ослепен и захвърлен в тъмница.

Затвърждаване на държавната религия

След тези трагични събития, кръстителят на българите не искал да поема повече рискове. Вместо да възкачи втория си син на престола, дал скиптъра на христолюбивия Симеон. Той се бил изучил в Магнаурската школа и се подготвял да оглави българската църква. Вместо това, на него му се наложило да следва пътя на баща.

Това решение на стария княз се оказало съдбоносно, защото новият владетел щял да въведе държавата в Златния век на България. Наследството оставено от Борис – Михаил успяло да пребъде през вековете и поставило основите за възникването на българската нация. През 907 година старият княз се споминал.


Четете още:

🔴 Съседи зазидаха прозорци на 75-годишна

🔴 БГ хубост

🔴 Учителка превърна дома си в музей на носиите





Източник: abritvs





Коментари

горе