Тайните на родопската носия


​Родопите са едно буйно море в което човек потъва безвъзвратно. Всичко тук омагьосва и омайва, а миналото е толкова пъстро и богато, че един човешки живот не стига, за да се изучи. Особено интересна е родопската носия, широко разпространена в близкото минало.

Поради хладния планински климат и  силно развитото овцевъдство в региона, дрехите на родопчани са изработени предимно от вълна.

Носията на родопчанката е от сукманен тип за който е характерно, че върху ризата от бяло платно се носи дълга дреха от черен или тъмно син шаяк, наречена „вълник“. Вълникът е богато извезан със сърма и гайтани, а върху него се облича елече с ръкави, наречено „мерсжан“.

Поясът на кръста е пъстър, обикновено в червен цвят, съответстващ с този на кърпата и престилката, и с широчината на педя. Престилката се препасва над пояса и десенът й винаги е почти еднакъв – преобладават жълтият, оранжевият и керемиденочервеният цвят, в които са втъкани квадрати.

На главата си родопчанките носят винено-червена кърпа, която покрива половината чело и почти цялата коса. Краката им са обути с шарени вълнени чорапи и шаячни терлици, везани с кожени кондури и сърма.

Интересен факт за носията на родопчанката е, че в някои краища като златоградския, в престилката са вплитани тайни кодове, показващи родовата принадлежност на момата. Жените от даден род имали точно определена украса на престилката, която служела за нещо като герб на рода.

С това предците ни целели да избегнат кръвосмешението, тъй като през по-голямата част от годината мъжете били на гурбет със стадата по Беломорието и младите не се познавали добре. Чрез тези кодове, когато се върнели в родния край ергените разбирали коя мома от кой род е.

Освен родова принадлежност различните шевици показвали и статуса на жената – мома, омъжена, вдовица, с деца или без.

Мъжката носия в Родопския край също крие своите тайни. Смята се, че социалните различия оказали влияние върху цвета и кройката на мъжките дрехи. Агите и чорбаджиите носели облекло в син или зелен цвят. Кехаите носели потури с черен цвят, богато обшити с гайтани. Малоимотните стопани и аргатите пък носели дрехи с бозав цвят и бедна украса, дълги и широки длоланми и плитки гугли.

Най-разпространената и позната до днес носия на родопчанина е в по-тъмен десен и спада към типа „чернодрешни“. Шаячните потури са прибрани към тялото, а дъната им са средно дълбоки или плитки, с джобове, обрисувани с гайтанена бродерия.

Ризата е от бяло платно, без бродерия, като само тясната правоъгълна яка е обшита с цветен ширит. Черни гайтани обточват шевовете, гърбът и предницата на елечето. Широк керемиденочервен пояс застъпва отгоре елечето и потурите, а най-отгоре се облича връхна дреха с тесни ръкави, наречена „доланма“.

 На краката се навива „навой“ – бяло платно, което се пристяга с черни върви. Цървулите на родопчанина са от сурова говежда кожа, а калпакът, също кожен, се нарича „ гугла“.

Производството и ползването на народната носия в Родопския край съществува в значително дълъг период. Поради мекия климат, реките в Родопите не замръзвали през зимата, което позволявало на жените да перат вълната си и през студените месеци, а работата по производство на традиционното облекло да не спира през цялата година.

Днес занаятът оживява в Етнографския ареален комплекс в Златоград. Там терзийките в занаятчийската работилница възстановяват част от уникалните шевици с кодирана в тях родова принадлежност, характерни именно за този дял на Родопите. Те също така изработват носии от различни области на България, както и други изделия от бита на предците ни.


Какво четем:

🔴 Българи в Гърция извиха кръшни хора на Площад Монастираки

🔴 Автентични български хора в Монреал

🔴 На днешната дата отдаваме почит на Ботев и на загиналите герои за България

Източник: Родопчани



Коментари



горе