Турското разузнаване за Ботев: Войводата е даскал Христо, едър, с полуруса брада, на 45 г.


6000 пушки и 500 сандъка с патрони ще бъдат стоварени на дунавския бряг, докладва тайната полиция

Султанът подсилва агентурата в Румъния през 1875 г. заради предстоящото въстание у нас

Как шпионите с фесове се добират до прокламацията, прочетена от Ботев на кораба “Радецки”

Още през 1875 г. турското разузнаване е научило, че от Влашко в България ще се прехвърлят бунтовнически чети. За да предотврати това, османската власт увеличава броя на агентите си отвъд Дунава, пише Стефан Каракостов в книгата си "Ботев в спомените на съвременниците си".

Шпионите докладват на в конаците на крайречните градове в империята. Между турските управители на Видин, Лом, Оряхово, Русе, както и към и от Враца тече усилена кореспонденция за това къде и как са забелязани комитите, какви са те и какво подкрепление е нужно. Шпионите научават точния брой на оръжието, боеприпасите и сандъците, които ще се стоварят на българския бряг. Част от сведенията на агентите за Христо Ботев са неточни.

Данните за движението на четата са изключително подробни, но закъсняват с един ден, за да предотвратят навлизането й на българска територия.

Когато в края на 1875 г. Гюргевският комитет под ръководството на Стефан Стамболов взема решение да вдигне въстание в България през пролетта на 1876 г., турските институции у нас научават за това веднага.

Още в първите дни на ноември шпионите на империята донасят тази информация на властта във Видин. На 4 ноември 1875 г. управителят на града предупреждава подчинения си ломски каймакамин да очаква нелегално да бъде стоварено бунтовническо оръжие. Знае се дори фактът, че за прикритие ще бъдат използвани сандъци с реквизит на артисти от Сърбия. Покрит шлеп, натоварен с оръжие и бойни припаси между театралните принадлежности, щял да акостира на брега.

Намерението на бунтовниците било да стоварят първо реквизитите и ако се окаже, че митничарите няма да проверяват, да разтоварят и сандъците с оръжие и джепане. Ако обаче видят, че проверката не е през пръсти, трябвало да оставят оръжието и боеприпасите на кораба. А през нощта до него по план да се приближат лодки, които да вземат оръжието и да го стоварят на брега.

"Въпросният кораб минал през Оршова и Кладово и сега се намирал на сръбското пристанище Радуевац", пише видинският управител на ломския си подчинен.

През декември 1875 г. турското разузнаване предупреждава всички свои служители по българските земи да бъдат нащрек. Агентите са информирани да търсят конкретни хора - най-изявените комити, които са на свобода. Шпионите знаят, че Стоян Заимов е избягал от Диарбекир през 1874 г., където е заточен предната година за участие в Хасковския революционен комитет и за покушението над местния чорбаджия хаджи Ставри Примо. Според турското разузнаване той е стигнал до Русия, откъдето е минал в Галац и се готви да мине в България. На 21 декември 1875 г. русенският валия взема специални мерки срещу революционерите.

През февруари 1876 г. от Цариград е дадена команда по цялата българска земя да се направи всичко възможно да се предотврати подготвяното въстание на българите. Турската власт има подробна информация за дейността на Българския революционен централен комитет, как са купували оръжие в чужбина и как е ставало прехвърлянето му у нас. Затова на 20 февруари1876 г. агентите на Османската империя предупреждават, че дейци, "ръководени от букурещкия комитет", ще минат от Сърбия в Румъния, за да "преминават тайно на наша земя", и "може да се очаква да станат оръдия за някои смутове". Властта е научила, че хайдутите ще внесат в България 6000 пушки и 500 сандъка с патрони. Издадена е заповед да се следят всички обемисти товари.

Вследствие на засилената си бдителност турците залавят известното писмо на копривщенци до Стоян Заимов от 21 април 1876 г. Това също показва, че турските служби са пуснали агентите си из цялата страна.

В него гражданите на подбалканския град пишат:

"Вчера на 20 април, предизвикани от някои събития - когато без да се даде повод от наша страна, по нареждане на властта кър-агаса предприема арестуване на комитетските хора - видяхме се принудени да вдигнем въстание."

Турците узнават за подготовката на въстанието във Враца, което е трябвало да подкрепи четата на Христо Ботев. Сведенията им стигат до Видин, откъдето изпращат подкрепление към Враца. Това се случва на 29 април 1876 г. В писмото си властта в града пише:

"Донасям, че пътуващите за Враца 2 бюлюка (конна бойна единица - бел. ред.) войска вчера в 4 часа (10) потеглиха от тук."

На 2 май в района е увеличен броят на заптиетата, а на 8 май тайни агенти научават, че помощ за въстанието ще дойде от Влашко.

На 9 май русенският валия изпраща предупреждение до Търново, че предстои да премине чета с войвода даскал Христо: "От тайната полиция е установено този път следното. Намиращите се разпръснато в околностите на Александрия бунтовници поради страх да не се научи местната власт се разотишли към Гюргево и Букурещ, под предлог че ще ходят в Сърбия или Черна гора.

Взето било решение да преминат под Русе или през оряховската кааза, ако не се позволи от страна на Румъния.

Те носили пушки винчистер и притежавали паспорти

За войвода имали едно лице на име даскал Христо от Ловеч - едър на ръст с полуруса брада, на около 45 години. Той ходил в Румъния, за да вземе инструкции от войводата Тотю... Да се осуети преминаването им!"

Това е първото конкретно споменаване на Ботевата чета.

На 12 май 1876 г. видинският управител предупреждава за нейното преминаване каймакамина в Оряхово:

"Трябва да бъдете постоянно бдителни и ако разберете със сигурност, че се получи подобно нахлуване, веднага да ми съобщите и като съберете достатъчно количество войска от местните нередовни войници и черкези, да положите страните да ги срещнете и унищожите."

Пристанищата са завардени, а на 13 май изпращат войскови части към Оряхово, както и подкрепление във Враца и Видин.

Османското разузнаване получава информация и за пътя на Ботевата чета, след като слиза на козлодуйския бряг на 17 май. Но шпионите донасят със закъснение сведенията си и така изпращането на потерята закъснява с един ден. Тя не успява да залови комитите при дебаркирането им от парахода "Радецки". И ордите тръгват по петите им.

Първоначално турската тайна полиция узнава, че част от четата се събира в Бекет, Румъния. Шпионите от Видин предупреждават ломското управление: "В разположения срещу Оряхово град Бекет и околните му села се намирали около 120 бунтовници, които чакали нареждания от главатарите си в Турну Северин, за да минат отсам."

Този доклад пристига в Лом по времето, когато четата на Христо Ботев вече е слязла в Козлодуй - на 17 май. Така не може да се изпълни нареждането на видинския управител да се осуети навлизането на момците от дружината в България. Четниците успяват да минат между капките на тази дата.

Шпионите продължават да следят бунтовниците и на същия ден пускат телеграма от Лом до Видин:

"От страна на капитана на параход и на слезлите тук пътници се съобщи с положителност, че бунтовниците са се стоварили между Козлодуй и градеца Цибър... Преследването на бунтовниците ще може да стане по най-краткия път."

След първите сражения турските сведения са оскъдни. Твърди се, че черкези са нападнали четата при село Баница, Врачанско. На 18 май турските управници, след като не са успели да завардят дружината на козлодуйския бряг, се изплашват, че няма да се справят сами. Искат империята да им изпрати редовни войски.

В Оряхово пристигат 4 роти, а "тая заран четата навлязла в дъбовата гора при село Баница" и срещу нея са вдигнати 3-те бюлюка редовна войска. Връзката с Враца по телеграфната жица е прекъсната. От малкото сведения, които са останали, става ясно, че на 18 май османците не успяват да се справят с комитите. Това признава централното управление във Видин в телеграма до оряховския каймакамин:

"Бунтовниците са в дъбовата гора при Баница. Врачанската войска, ако и да е обградила околността, не може още да свърши никаква работа. Параход "Азизие" прехвърля още 6 бюлюка и нередовни войници."

На следващия ден - 19 май, Враца пак иска боеприпаси.

Притеснени от 200-та четници са и във Видин. Оттам се обръщат за помощ към Русе с молба да им прати броненосец:

"За преследване на слезлите вчера бунтовници изпратихме на два пъти с параход 6 бюлюка войска. Заминали са още 500-600 черкези от Оряхово и каймакамите от Лом и Берковица с нередовни войници, така също и редовните войски от Берковица и Враца. Тъй като са взети всестранни мерки за случая, надяваме се бунтовниците да бъдат унищожени.

Но от Враца се съобщава, че те са убили около 10 души от черкезите, които са ги посрещнали на едно място близо до Враца. От хода на събитията става ясно, че тия бунтовници ще бъдат последвани от други. Тъй като намиращият се във Видин параход е много малък и не може да побере повече войска, донасям като особено важно да ни изпратите един по-голям параход, та в случай на нужда да се пренесат бързо войски. А също така да наредите да се отправи веднага един броненосец да патрулира в тукашните води."

От 18 май Османската империя забранява на австрийските параходи да пътуват по Дунава и да спират на турския бряг. Планинските проходи през Балкана са завардени. Турска телеграма, написана от видинското до русенското управление, признава, че четата е успяла да избяга от потерята:

"От управлението на врачанската кааза ни се съобщи, че бунтовниците са обградени в дъбовата гора на село Баница, което е на 4 часа разстояние от града Враца. Тази нощ в 2,30 часа (към 10 вечерта) са се измъкнали през три места, като се натъкнали на засадата. Те щели да минат покрай Враца и да излязат на Балкана.

Загубите на бунтовниците не могли да се установят, а от врачанските черкези в тая битка са загинали досега 12 души. Войската, която замина от Видин да преследва бунтовниците, още не е била пристигнала. Въпреки всичко преследването им продължава и по Балкана. Тъй като мястото на Балкана, където са стигнали бунтовниците, се намира откъм страната на Орхание (Ботевград - бел. ред.), замолвам да наредите веднага на които трябва да се изпратят няколко команди от редовната войска в Орхание по посока на Врачанския Балкан."

Лом също изпраща подкрепление на войската срещу четата на 19 май. "Всички, годни да носят оръжие като редовни войници, са заминали", докладват от Лом.

Телеграмите на 19 май от Видин показват, че непрестанно се изпраща оръжие и бойни припаси.

Видин съобщава на Оряхово да предадат във Враца 37 сандъка с бойни припаси заедно с изпратените със същия параход пушки, и то с охраната. Според сведенията главна опора в битката срещу четата трябва да е редовната войска. Видинското управление се оплаква, че не им стигат наличните сили, за да изпратят достатъчно бойни сили в Берковица и Враца. Затова искат подкрепление чак от Цариград.

На 20 май видинският управител съобщава на оряховския каймакамин: "Трябва да се разгласи и там, че преминалите от Влашко

75 души бунтовници бяха притиснати в околността на Враца и 55 души са убити

Останалите с голям брой ранени, кой от Оряховска, Берковска или Ломска кааза, забягнали по ония места, но при това и те били преследвани... От наша страна в тази битка при Милин камък загинали 12 черкези и от редовната войска има един леко ранен."

Как видинският управител бърза да се похвали, че бунтовниците са победени, преди това да се е случило и защо турските шпиони улавят капитана на кораба "Радецки", че помага на четата в 9 точки, четете в хартиеното издание


Какво четем:

🔴 Три деца в София живеят с вечно пиян баща, просят, майка им починала скоро (Видео)

🔴 Широка лъка – пазител на архитектурата, културата и фолклора на Родопите

🔴 Григор Вачков за Невена Коканова, 1969 година

Източник: 168chasa



Коментари



горе