Край Перперикон добивали злато още в древността


Във всеки български град, във всяко селце, във всяка махала има място, манастирче, скала, местност, които съхраняват духа на българина; там се организират чествания и тържества; там се правят молебени; там хората търсят подкрепа и закрила от Бог.

В „50-те светини, пред които се прекланя всеки българин” ще откриете чудесни места, където можете да заведете децата през лятната ваканция. Книгата ще ви помогне да се подготвите добре теоретично и да им разкажете основните неща, които трябва да знаят за всяка една от светините.

В откъса сме подбрали три места, които са идеални за посещение през лятото – Мадарският конник, Перперикон и Татул.

Мадарският конник

Монументален каменен релеф, изсечен върху отвесна скала (на височина 23 м от основата й) на северозападния склон на Мадарското плато край село Мадара, Шуменска област. Релефът е с височина 2,60 м, широчина 3,10 м, изсечен върху обща площ 40 м?. Изобразени са конник в ход надясно, куче, което следва конника, и лъв, прободен от копие, повален под предните крака на коня. Конят пристъпва в тържествен ход – церемониален алюр. Главата на конника и на коня са обърнати към зрителя. Фигурите са почти в естествена големина, изваяни са с тясно острие – длето или шило. Композицията символизира победа над врага и е предназначена да се гледа отдалеч и от земята. Детайлите определят датировката и подкрепят тезата за българския произход на релефа. От двете страни на релефа има запазени фрагменти от седем ранни български надписа на гръцки език. Повърхността на релефа и буквите са имали покритие с червена хоросанова замазка. Надписите съобщават за събития, свързани с отношенията между България и Византия през 8–9 в. при хановете Тервел, Кормисош и Омуртаг. Най-ранният надпис е от 705–707 и по него се датира паметникът. Предполага се, че е увековечен образът на хан Тервел като победител. Изображението напомня триумфалните сцени в релефната пластика на Иранския изток и античните художествени традиции. Още преди Освобождението, 1878 Феликс Каниц в съчинението си „Дунавска България и Балканът” пише за Мадарския конник, след Освобождението – Константин Иречек и Карел Шкорпил и Херменгилд Шкорпил. През 1895 е издигнато първото скеле, високо 25 м, за проучване на релефа. През 20–30-те години на 20 в. Гаврил Кацаров и Геза Фехер продължават проучванията. През 50-те години БАН организира комплексна експедиция под ръководството на Веселин Бешевлиев за цялостно изследване на релефа и надписите.


Мадарският конник е единственият скален ранносредновековен релеф в Европа. Поради нетрайността на скалата, върху която е издълбан, той е подложен на разрушителното действие на времето. Пясъчникът е чувствителен към ерозионните процеси и релефът е силно повреден.

През 1979 Мадарският конник е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Перперикон

Перперек, Перперикон, Хиперперикон – едни и същи имена на крепост и град в областта Ахридос, на десния бряг на река Перперек в Източните Родопи, на 2 км южно от днешното село Горна крепост и на 6 км западно от село Перперек, Кърджалийска област. Паметник на културата с национално значение.

Крепостта и градът са свързани в миналото с рудните находища и добива на злато в района. Има данни, че мястото е обитавано през бронзовата епоха. Перперек възниква (6 в. пр.Хр.) на територията на тракийски владетелски и религиозен център. При проучвания е установен пласт от халколита в цепнатините на скалите, когато е създаден и дворецът – светилище на каменния хълм. Изсичанията са от 15–11 в. пр.Хр., но сградата е използвана след преустройства и през Средновековието. През Средновековието е построена стена, ограждаща вътрешна цитадела. Открити са находки и монети, определящи последния етап на комплекса през 2–4 в. Западно от него е разкрита най-ранната църква в Западните Родопи, която вероятно е епископска, и е датирана от монета в началото на 5 в. Крепостта е използвана и през римската епоха и Средновековието според писмени сведения от 13–14 в. Тя е една от най-големите в област Ахридос (Мора) по средното и долното течение на река Арда. В съчиненията на Георги Акрополит и на Йоан Кантакузин е описана крепостта с подградието. От 1339 е център на епископия, обхващаща земите по долината на Арда. Запазени са останки от дворец (тюрзис) с долна част, издялана в скалата, и култови съоръжения – басейн. От средновековното укрепление са останали значителни части от стените, осмоъгълна кула и оформени в скалата водохранилища. В подножието има останки от църкви и некропол. Разкрити са църква с мозайки и в съседство по-малък храм и сгради от 9–12 в. Намерени са оловни печати от периода, когато Перперек е бил административен център на областта Ахридос.


Проучван е от Стамен Михайлов и Иван Балкански (60–70-те години на 20 в.) и Николай Овчаров и екип.

Татул

Скалният обект край село Татул е паметник на културата. През 1933 г. краеведът Никола Иванов го открива и описва като светилище. През 1940 Васил Миков изказва предположението, че е голямо тракийско светилище. А Иван Венедиков описва мегалитните съоръжения и предполага, че е светилище на Орфей. През 70-те години на 20 в. при археологически разкопки (провеждани от Стамен Михайлов и Иван Балкански) са регистрирани късните периоди на обекта – късноантична и средновековна крепост (с много преустройства; по-добре е запазена четириъгълна кула), късноантичен некропол (каменни гробни камери). Западно от каменна пресечена пирамида с два издълбани саркофага са разкрити средновековно селище и некропол с богати находки (пръстени, обици, бронзови гривни). Последните проучвания (от 2004, Николай Овчаров и археологически екип) са свързани с тракийското светилище от бронзовата епоха, което функционира и през желязната епоха. На хълма са изградени стена (крепида) от обработени каменни блокове с двулицев градеж и храмова постройка със същия градеж. В района има останки от сграда с правоъгълен план (според Никола Иванов – църква); скални ниши, некропол (намерени са медни брадви от халколита), гробове с каменни саркофази. Северозападно от селото има надгробна могила. От Средновековието е архитектурен комплекс, съществувал до 12 в. Сред археологическите находки са бронзова статуетка на Орфей от 1–2 в., монети и фибули от елинизма и римската епоха, средновековни монети и византийски оловни печати от 5–11 в. Като се съди по вносната керамика, се предполага, че светилището е било известно в голям район през 10–6 в. пр.Хр. Предполага се, че в него са погребвани тракийски царе.



Какво четем:

🔴 България прилича на Самуиловата войска

🔴 Първа копка за паметник на Левски в Канада

🔴 В неделя честваме Петдесетница! Ето какво в никакъв случай не бива да правите!

Източник: 24 часа



Коментари



горе