Абитуриентът с хайдушка премяна отказал костюм от Белгия


Ивайло Стефанов завърши с гайда в Котел, от малък е кукер и коледар

Леля и свако ме поканиха при тях в Белгия, за да си избера оттам костюм за абитуриентския бал, но аз отдавна бях решил на този ден да бъда с народна носия.

Това разказва пред “24 часа” Ивайло Стефанов от Павел баня. Той завърши с гайда Националното училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев" в Котел. Момчето дойде на бала си с хайдушка премяна, яхнал жребец. От гората над Котел през училищния двор до центъра на града го съпровождаше и неговата хайдушка чета от 20 мъже - негови приятели и на баща му, също облечени в народни носии. Те дойдоха в Котел специално за празника на 25 май.

Трима гайдари, приятели и колеги на Ивайло, поведоха шествието, през цялото време мъжете пееха “Даваш ли, даваш, Балканджи Йово” и “Петко льо, капитанине”.

От училището признали, че такъв абитуриент не са имали, макар че честват 50-годишен юбилей.

Идеята на Ивайло не била изненада за родителите му.

Ивайло и неговата вярна дружина слязоха от Балката, за да "превземат" Котел преди бала. СНИМКА: Личен архив

В семейството всички са музиканти

Ивайло /вдясно/ заедно с чичо си Стефан на кукерски празник в родната Павел баня. СНИМКА: Личен архив

- майката Добрина е народна певица, бащата Стойно - акордеонист. По-големият брат на Ивайло - Дечко, също свири на акордеон и клавир.

Ивайло и родителите му Добрина и Стойно запяха "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово", както преди няколко дни на абитуриентския бал в Котел. СНИМКА: Ваньо Стоилов

“В нашата къща постоянно се свири и пее. Зададе ли се голям християнски празник, обличаме носиите и каним гости”, не крие Добрина. Четиримата доскоро били част от местния сватбарски оркестър “Минерален извор”, но бащата вече не ходи с тях по участия.

Облекли Ивайло за първи път като кукер, когато бил едва на годинка и 7 месеца. СНИМКА: Личен архив

Почти всяка събота и неделя Ивайло е зает - най-често го канят да свири на сватби, когато извеждат булката от дома ѝ. “Обичам да импровизирам с гайдата”, признава Ивайло.

Но необичайната му идея за бала далеч не била импровизация. Бил едва в 4-и клас, когато в ропопското село Славеино попаднал на възстановка за четата на Капитан Петко войвода. Незабравима диря в душата му оставил и съборът на Рожен преди 2 години. “Там се изявиха конниците на “Бага тур” от Стара Загора - при прабългарите багатурите били личната охрана на хана. Бях изумен, когато

една майка посочи на

детето си конниците и

му каза: “Виж, мама,

това са камили!”

По-глупаво нещо в живота си не бях чувал. И реших, че нещата не трябва да се оставят така”, разказва Ивайло.

Бил на година и 7 месеца, когато получил първия си кукерски костюм и тръгнал с кукерите. Тяхната традиция в Павел баня е много силна. И бащата, и чичото на Ивайло участват в кукерските игри, откакто се помнят. Дори баща му притежава цели 9 дюзена. (Дюзенът е пояс с големи хлопки по него, на един се падат по 9 - б.а.)

Друга павелбанска традиция са коледарските групи. Ивайло и брат му са неизменни участници и в тях.

Момчето било във втори клас, когато на Великден в дома му пак се събрали много гости. Имало песни, свирни, закачки. В един момент Ивайло взел шише от безалкохолно и присвил пръстите си, все едно свири на гайда. В техния край гайдата не е популярен народен инструмент, но на онзи Великден бъдещият музикант за първи път казал, че иска гайда. Баща му не повярвял и му купил акордеон - да се учи да свири, щом иска.

“А къде ми е

гайдата?”, попитало

детето, щом

видяло акордеона

Първата си гайда второкласникът получил за 1 юни - Деня на детето. Купил му я кметът на Павел баня Станимир Радевски - приятел на семейството. Поръчал да я изработят в Калофер.

В трети клас Ивайло се преместил да учи в музикална паралелка в Казанлък, ходел на частни уроци при гайдаря Красимир Панчев в Стара Загора. И свирел, много свирел. В Котел учил гайда с Данаил Енчев. Днес е първият гайдар в Павел баня.

“В началото той беше странна гледка - малко дете, качено на табуретка, за да е на по-високо. Въпреки това дългото ручило на гайдата опираше в земята. Но той упорит - не спира да свири. Тогава беше в павелбанския ансамбъл “Детелини” - и музикант, и танцьор”, спомня си майка му Добрина.

На нея се паднала трудната задача да събере абитуриентската народна носия на сина си. Някои части от нея имали в наследство, други - като силяха, поръчали в Пловдив. Специално за бала изработили и 2 овчарски ножа, с каквито някога били въоръжени хайдутите.

“Ивайло се е качвал на кон като дете, но

никога не бе яздил

Оказа се не по-малко трудна работа да намерим подходящ кон за бала. Търсих в интернет, след като една фирма ни предложи невъзможни условия. Взехме коня под наем от Сливен, договорките ни бяха само по телефона. Оттам дори не пожелаха синът ми да иде при тях, за да свикне с него животното - той видя жребеца Ози чак в деня на бала, когато трябваше да го яхне. Разбира се, представител на фирмата водеше коня през цялото време. За да не се различава от останалите, и за този човек бяхме осигурили ямурлук. Конят изигра перфектно ролята си, макар че се поуплаши, когато “хайдутин” гръмна с пищова си във въздуха", разказва Добрина.

Момчетата абитуриенти обикновено имат свои дами на бала, Ивайло обаче поканил брат си Дечо, който също бил с народна носия. В музикалната гимназия било традиция в деня на бала си всеки абитуриент да влезе за последно в училището и да остави своето послание в специална книга. Ивайло написал: “Пазете България - чиста и свята република!”.

За да прилича на истински хайдутин, в последните месеци си пуснал брада - нещо, което не е съвсем разрешено за един ученик. “Оставете го, той е родолюбец”, подкрепила го директорката на гимназията.

Разбира се, младежът не изкарал целия си бал с народната носия -

когато стигнали до

ресторанта, останал

по дънки

и риза. Но спазил думата си да не си купи костюм за този празник.

Ивайло възнамерява да учи педагогика в Пловдивския университет, но няма да се разделя с гайдата.

“За разлика от родопските каба гайди, нашите са джура гайди - те са от по-висок строй”, обяснява Ивайло. Обича да свири народни мелодии, но те трябва да са автентични - хора, ръченици, бавни. “Уважавам всякаква музика, стига да не е рап с мръсни думи в устата на изпълнителите”, казва той.

Като ученик е

печелил всички

възможни награди

за един гайдар, побеждавал е в надсвирвания. Цели 2 години получавал стипендия заради постиженията си директно от Министерството на културата. Вкъщи е облепил стените в стаята си с дипломи, грамоти, снимки и вестникарски публикации за себе си.

Ивайло казва, че не иска да дава съвети на връстниците си, защото всеки си има мнение. Убеден е обаче, че всички трябва да правим така, че да поддържаме българщината, да съхраним България.


Какво четем:

🔴 Президентът Радев и съпругата му ръка за ръка на нестинарски танци (видео)

🔴 Българските острови в Черно Море

🔴 ЗНАМ КАКВО ЩЕ СТАНЕ

Източник: 24 часа



Коментари



горе