До Джурасик парк и назад


Лятото за пореден път уволни пролетта, преди още да е изтекъл мандатът и нещата опряха до принудително бягство от градската жега. Предлагаме ви живописен еднодневен маршрут до летовището Свети Константин, след това до местността Дъното на язовир Батак. Оттам ще отскочим до Джурасик парк в село Дорково. После ще се качим на крепостта Цепина. Пътешествието ни ще завърши с преминаване през Костандово, откъдето ще се включим в пътя от Велинград към Варвара и надвечер ще си гледаме снимките у дома. 

Първата половина на маршрута минава по път с много завои, от които свят ще ви се завие. И на връщане са почти толкова, но без екстремни криви и пречеща растителност по банкетите. Добре ще е колата ви да е поне миниван, особено ако решите да си гарантирате допълнителен адреналин, натоварвайки и велосипедите на фамилията. Освен ядене за три дни - обикновено така се презастраховаме за еднодневен пикник. Естествено, на такова приключение е най-добре да сте с приятелско семейство. Така децата ще имат компания, а жените ще мърморят по-малко, защото не бива да се излагаме пред хората.  

Първата част от пътя е скука и половина, ала дава възможност да донапълните багажника с плодове и зеленчуци. Тръгваме през Пазарджик по пътя за Пещера. Той минава през Главиница, където от двете страни на шосето има доста сергии и магазинчета, от които можете да подсигурите салатата за празничния обяд. Децата със сигурност ще си поискат и плодове.  

Продължаваме маршрута си по главния път за Пещера. На около пет километра след Главиница ще оставим от лявата си страна сметището на Пазарджик. Още километър и се отклоняваме вдясно по пътя за Дебращица, който е по-живописен от този за Пещера.

Дебращица е хубаво село с около 800 жители, в чието землище има останки от 11 църкви и параклиси. В самото село интерес представляват черквата "Св. Влкмч. Неделя", но ако ще се отдавате на религиозен туризъм, тук и ще замръкнете. Не че няма приличен мотел с плувен басейн, но все пак сме тръгнали за Джурасик парк, нали?

След Дебращица започват завоите, за които вече сте предупредени. Тук и през целия останал път асфалтът е нелош, но на места пътят е доста тесен, а и околната растителност все гледа да ви се вре в дясната част на бронята. Затова - умната, понеже, който кара бавно, стига далеч. Не след дълго ще подминете мотел "Ливадите", където също има чудесен басейн. Запомнете мястото като подходящо за уикенд в планината.

Така излизате на истински планински път, подходящ за скоростна отсечка в рали с коефициент 20. От "Ливадите" та чак до летовище Св. Константин завоите са десетки. Повечето от тях са съчетани със стръмно изкачване, предполагащо навременно преминаване на трета и дори на втора скорост, особено когато след крива на 180 градуса веднага следва нов завой, но вече в другата посока. Добре би било да шофирате с включен GPS - вече всеки телефон има такова приложение - защото така непрекъснато ще виждате кривата на пътя и отрано ще сте подготвени какво ви чака след поредния завой. Но стига толкова напътствия. Последният от завоите преди обяда ще ви изведе на нещо като кръстовище с площадче в летовището Св. Константин. Спрете, да си поемете дъх! Отсреща на поляната има чешма с ледена вода.

Летовището Св. Константин е едно от най-живописните места в Родопите и за летен, и за зимен туризъм. Тук има три ски писти и влек, но по това време сме избягали от жегата в равнината и сме тръгнали на пикник - да не забравяме това. Градусите в курорта са поне с 10 по-малко, отколкото в равнината, а въздухът и водата буквално претендират за „запазена марка”.

Ако застанете с гръб към пътя, по който сте дошли, ще видите, че той продължава с лека чупка надясно. Запомнете този разклон, защото после той ще ви отведе към Дъното, и насочете вниманието си към левия ръкав на пътя. След по-малко от километър той ще ви вкара в сърцето на планината. Ще се озовете на паркинга на стара почивна станция, която вече втора година се реновира, но няма да ви притесни нито с шум, нито с тълпа от уикенд курортисти. Пред сградата обаче ще намерите чудесна площадка за пикник в градски стил - тоест има масички от дънери със столчета също от дънери. Двадесет метра встрани, веднага след голяма поляна, започва истинската планина - с величествени дървета и дебели сенки под тях, с тучна трева и немалко готови огнища от камъни, оставени от туристите преди вас. Истината е, че ако колата ви не е от тези, които душат пътя със спойлер на 10 см от настилката, ще може да стигнете с нея и до поляната, и до дъбравите наоколо. Но какъв ще е този пикник, ако вместо на чушка-пръжка и борови иглички ще ви мирише на прегряла ламарина и гаражен уют.

И за да не навлизаме в кулинарни съвети (нали все пак сте взели храна най-малко за три дни?!), ще ви подсетим овреме да си носите слънцезащитен крем, ако не за вас - поне за децата. Те няма къде да се изгубят като Хензел и Гретел,  дори да сте улучили сезона на горските ягоди, но на слънце в планината се изгаря лесно. А също така и се преяжда лесно, което предразполага към следобеден сън, но ние гоним път - тръгнали сме към Джурасик парк. Все пак има време за по кафе, съчетано със здравословно ходене пеша.  

Тръгнете по пътеката, която заобикаля вляво почивната станция, и след около 400 метра ще бъдете пред един от добрите тукашни хотели - "Даф транс". Има ресторант с добро меню, прилична детска площадка и дори различни атракциони, включително стрелба с лък. И освен това сте в долната част на една от трите ски писти, която сега е чудесна тучна ливада. Но колкото и да ви харесва тук, след чаша кафе и сокче все пак трябва да се върнете обратно, защото колата е горе на хълма.

Романтика от соца: С колела до Дъното на язовира 


Мъжкият вариант на приключението предполага да натоварите багажа обратно в колата, да настроите GPS-а за пътя до местността Дъното и да дадете ключовете на жената. Тя с колата, а вие и децата с велосипедите, за начало ще се спуснете по обратния път до кръстовището в центъра на курорта Свети Константин. Следва ляв завой и пет километра спускане до долния край на язовир "Батак". Много е живописно, но изисква добри спирачки на байковете и задължително разумна езда. Ще пристигнете на Дъното (например на къмпинга) най-много 15 минути след жената с колата и ще можете заедно да изберете подходящо място, за да се насладите на гледката към язовира. В него, освен обичайните видове риба, се въдят още страхотни сладководни раци и огромни миди. Можете да си заплюете място за бъдещ летен уикенд на палатка, въпреки че наоколо има достатъчно места за настаняване, даже и старовремски соцбунгала, предлагащи неувяхваща романтика. Възможните атракции включват байкове и водни шумности и безшумности: джет, каяк, сърф, гребни лодки и водни колела. 

Е, нащракайте си колкото искате фотокадри, ако щете и с улова на най-близкия рибар. Постнете се и в обичайната социална мрежа, за да избегнете риска приятелите да ви обявят за национално издирване, и се пригответе за втората половина на пътя. Ако часовниците ви показват някъде към 15,30 часа, значи сте в график за срещата с динозаврите.

Селфи с родата пред динозавъра

Предстоят ви само двадесетина километра новоизграден прекрасен асфалтов път (да живеят европрограмите!), усукващ се по ждрелото на малка рекичка и предлагащ спиращи дъха гледки. Целта ви не е самото село Дорково, а обещаният Джурасик парк, сиреч природонаучният музей "Плиосценски парк". Посещението в него ще ви върне само 5 милиона години назад. И за да не ви е скучно в самия музей (втори път: да живеят европрограмите!), достатъчно е да знаете, че тук се намира най-голямото познато на палеонтолозите струпване на кости от над 30 вида животни на едно място. Пък ако решите да засенчвате екскурзовода - поработете върху познанията си с помощта на Чичо Гугъл. Той ще ви подскаже например, че тук "всяка вечер, заслушвайки се в тишината на нощта, се чува забавеният тропот на праисторическите животни, живели на това място преди милиони години". 

Работното време на Джурасик парк е от 10 до 19 часа, без почивен ден. Билетите са по 5 лева за възрастни и по 3 лева за деца над 3 години. Тази цена включва беседа на екскурзовод в музея и достъп до туристическия информационен център "Цепина", където ще се качите на покрива на тукашния красив родопски свят.  

И ако забравите да се снимате пред триизмерния модел на динозавър, загубата на лайкове във Фейсбук е само за ваша сметка. Снимките в Джурасик парк са разрешени, правете си селфитата с родата и плиосценските животинки на заден план.

Напред към Цепина: Пътека за диви кози и млади дами

Вече знаете, че билетите за Плиосценския парк важат и за крепостта Цепина, както и че работното време на двата обекта е чак до 19 часа. А това означава, че имате достатъчно време, за да... побързате. Предстои ви едно от най-интересните предизвикателства в този наситен с емоции и път ден. За шосето до туристическия информационен център най-добре се информирайте от екскурзовода в музея, за да не изпадаме в досадни описания от типа "700 метра направо, после ляв завой и след още 400 метра разбирате, че сте на грешен път".   

Приемаме, че сте били на прав път и вече сте на паркинга пред туристическия информационен център (трети път: да живеят еврофондовете!). Съветваме ви да потиснете желанието си да нахълтате направо в механата и да се съсредоточите върху следното: надморската височина на летовището Св. Константин е средно 1400 метра, на местността Дъното - около 1107, Дорково е едва на 822 метра над морското ниво, а крепостта Цепина - на 1136 метра.  Може и по-точно: средновековната крепост Цепина се намира северозападно от село Дорково, в североизточния край на Чепинската котловина, на висок и скалист конусовиден връх от рида Къркърия на Баташката планина. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най-високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1,5 дка. Стените му са запазени до височина от 2,5 м. В туристическия център могат да ви прожектират и филмче по темата.  

До крепостта се стига по стръмна и камениста пътека, дълга около километър. В зависимост от възрастта на катерещия пътеката и околната температура субективното усещане за дължината на тази пътека може да варира от 2-3 километра до "няма край, м...а и пътека!". За вас лъжа, за мене истина - пишещият тези редове е виждал нагоре да подскачат като благородни диви кози и млади дами, качени на сандали с високи токчета. От друга страна, добрите старовремски кецове с дебела подметка наистина смекчават допира с острите камъни, ала изобщо не помагат в догонването на хлапета. А те не знаят какво е умора, нито изпитват жалост към бащата, натирван от майката да не изостава от козлето на повече от два метра.

Замъкът на въображението

И като пристигнете на крепостта 15 минути преди женската част от експедицията, ще имате време на спокойствие да походите с наследника си по каменните стени, без никой да дърпа дявола за опашката с излишни предупреждения и напътствия. Но за да не се почувствате излъгани - не очаквайте свидетелство за величието на отминалите времена, направено с тухли "Итонг" - ще видите само останки, които изискват доста въображение, за да бъдат наречени впечатляващи. Но пък гледката е наистина изумителна и може да се сравни само с панорамата, която се вижда от горната тераса на тв кулата на връх Снежанка.  

А когато горе се съберете всички, непременно използвайте функцията на умния си телефон за направата на панорамна снимка. Увековечете себе си и фамилията на фона на невероятно красивата гледка и задължително си починете достатъчно. Известно е, че слизането по стръмна пътека е не по-малко натоварващо от катеренето, а омекналите колене предполагат винаги болезнено падане.  

Е, това е! След като стигнете до колата, можете да избирате между вечеря в ресторантчето преди 50-те километра път до Пазарджик или по-разумната опция да си пиете ракийката у дома. За обратния път по-лесният вариант е да тръгнете към град Костандово, откъдето ще излезете на първокласния път от Велинград до Варвара. Там трябва да завиете надясно, за да поемете към изходната точка на пътешествието си. 

И да знаете, че жената заявява самата истина, когато след време разказва, че е отслабнала с два килограма само за ден. 


Какво четем:

🔴 Древен ритуал събра над 3 000 българи в странджанско село (ВИДЕО)

🔴 За пример! Бургаски ученици преписаха "История славянобългарска", за да ...

🔴 Никол Димова девет пъти стана първа

Източник: Марица



Коментари



горе