Икона спасила Левски от куршуми край Перник


В народната памет са запазени много предания за величавото дело на Апостола на българската свобода Васил Левски. Някои от тях са записани. Други се предават от уста на уста и постепенно се украсяват с детайли, които днес никой не може да каже истина ли са, или не. Така се е родила градската легенда, че когато Левски дошъл в някогашното село Перник, той бил посрещнат зле и даже един кръчмар му зашлевил плесница. Оказва се, че това е една силно преувеличена измислица, която не се потвърждава от записаните на хартия спомени. Специалистите са категорични, че до момента няма нито един надежден документ, който да доказва идването на Левски в някогашното село Перник и околните му селища. Но в много населени места из днешната област Перник преданията за идването на Левски са се разказвали като приказки. Според тях Левски е идвал лично в селата Църква, Студена, Крапец и Попово, в Дивотино, Бучино, Мошино и Перник. Само за Кралев дол се твърди, че местният революционен комитет е бил създаден в присъствието на Апостола, а съзаклятниците заклел местният свещеник Петър Чавора.
По спомени на хора от Църква се твърди, че Левски лично се е срещал с дядо Иван Живков в ханчето "Пали-лула", което се е намирало под днешната Гевгелийска махала в Църква. Друго предание твърдяло, че Левски отсядал в Живковата воденица, която била близо до река Струма. През 70-те години на 20 век в близост до мястото на воденицата е поставен паметен знак. Гранитният обелиск и до днес стои на мястото си, обгърнат в храсти и стари треви, но плочата, която свидетелстваше за идването на Левски, отдавна е откъртена и открадната. Има и друга версия къде е нощувал Левски при идването му в Църква, но и тя е само предание. В книгата на Петър Кузманов "Селището Перник през вековете" се разказва, че поради страх дядо Иван съобщил на Левски, че засега все още няма готови хора да участват в такова опасно начинание и го помолил да намине в селото по-късно. Но в Църква е имало доста верни на народното дело хора като Георги Карата, Аначко Захариев, баба Дона, които в крайна сметка създали комитет.  
В село Големо Бучино се разказва, че
Левски водил хорото на селския мегдан
В Дивотинския манастир преди няколко години беше възстановено прозорче в дувара, за което се твърди, че е било прохода, през който Левски прескачал като идвал да се подслони в обителта. Там се пази и икона на Богородица със следа от куршум в нея и според преданието тя спасила Левски при стрелба по него, защото куршумът рикоширал от иконата и убил заптие.
В село Ярджиловци Кота Иванчов разказвал, че чичо му Киро Геошев, който имал дюкян в София, няколко пъти се срещал с Левски и дори го довеждал в селото. Чичото, подобно на Апостола, бил обесен в София през 1876 г. и затова небезизвестният архимандрит Зинови ПопПетров движил комитетските дела в Радомирско пише, че Киро Геошев бил обесен, защото пеел "Вятър ечи, Балкан стене".
В старата пернишка махала "Тева" е записано предание, че населението било откарано в София, за да присъства на обесването на Левски. Каруците били теглени от волове, защото конете не могли да издържат на силния студ. Писмен спомен за това е запазен във фондовете на пернишкия исторически музей, но специалистите го опровергават, защото в онзи февруарски ден на 1873 г. не е събирано население за назидание, а и времето било сравнително топло за сезона. Предполага се, че тази легенда е или желание за досег до Апостола  в сетния му час, или се отнася за екзекуцията на друг борец за свобода.  
В селото Перник имало предание, че Левски е подарил чорап с дребни монетки за украшение на дъщерята на своя домакин от рода на Кокаловите, която се казвала Станойка. Това потвърждава широко разпространеното предание, че Левски лично е идвал в някогашното село Перник, но опитът му да създаде комитет завършил с несполука  по вина на местния чорбаджия Богдан Пуряков. Преди сам да дойде в Перник, Левски пратил в селото като даскал един монах, който бил комитетски човек, за да учи децата от селото на четмо и писмо, но и да подготви почвата за комитет. Мисията на монаха не успяла, защото се сблъскал с неодобрението на пернишките чорбаджии.  
Случаят с идването на Левски в Перник е описан в спомените на известния на перничани като минен синдикалист Фердинанд Тодоров Иглев. Той предал спомените за случката на своя дядо, който бил брат на Божко Иглев: "Дошъл веднъж Васил Левски в Перник, отишъл в кръчмата на Богдан Пуряков и му доверил, че идва да образува комитет. Чорбаджията се развикал, искал да обади на хора да изтичат да обадят в конака и да викнат турците. Та този дядо Божко,  брат на моя дядо, който също бил в кръчмата, не се стърпял, скочил и казал на чорбаджията, че ако стори това, народът ще избие семейството му, ще изгори имота му. Оня се смълчал, но било ясно, че опасността за издаването на Левски не е била преминала. Тогава дядо Божко излязъл с Левски, изпратил го през Голо бърдо за радомирските села. Когато се разделили на Ставен камък, под Малкото градище, Васил Левски казал (за перничани):
Шопи сте и шопи ще си останете
За това какво се случило след идването на Левски в Перник по-късно разказвал перничанинът Тано Пейчев Лазков: "Щом като се пусна мълвата, че Левски е в Перник, стана раздвижване на турските заптиета. Цялата околия приличаше на ад. В Перник коджабашията Бене Бенев, българин от Перник, нареди незабавно да бъдат повикани селяните и най-жестоко наказани. За целта изпрати протожера, но той вместо да ги вика да се явят в конака, гласно казал: "Селяни, хайде кой въз дол, кой низ дол, а жените с хурки, вретена и кошници с прежда за плетене, да се явят в конака при коджабашиятааа..."
Предупредени от протожера, мъжете напуснали селото и потърсили убежище из доловете и шубраците на Голо бърдо, а жените се явили в конака. Те смятали, че Бене Бенев няма да им направи нищо, но останали жестоко излъгани. Жените и бабите били измъчвани, бити и накрая наказани да скачат боси върху нарочно докарани тръни. По същото време пострадали и някои хора от село Църква. Аначко Захариев, баба Дона, Георги Карата и други селяни също били запрени от турците и накарани да скачат боси върху бодливия трънак. След това мъчение с окървавени крака и църковчани, и перничани били освободени.
"Някои от забягналите мъже се укривали из България или в емиграция чак до Руско-турската война през 1877-187 г. и се завърнали по своите родни селища едва след освобождението. Дълго още те разказвали на своите потомци за преживените трудности и ужаси, за кървавите изстъпления на турските чиновници и за предателството на чорбаджиите. Споменът за идването на Левски в Перник будел у тези перничани и техните потомци чувство на гордост", пише още в книгата си за селището Перник  Петър Кузманов.
Богдан Пуряков обаче имал случай да се почувства засрамен и то пред малки перничанчета. Това също е разказано от Фердинанд Тодоров в спомените му. Той тръгнал в първо отделение през 1897 г. Още преди това слушал как  неговият дядо разказва на даскала за изгонването на Левски от Перник и после в училище повторил пред децата случката за предателството на Богдан Пуряков. Вечерта внучката на Пуряка го питала дали е вярно и на другия ден някогашният кръчмар дошъл да се разправя с децата в училище, но като чул кой е разказал случката, си тръгнал засрамен, защото това наистина бил свидетел на неговото поведение. Версията за ударения от Пуряка шамар на Левски се е появила  доста по-късно, макар в книгата на отец Стоян Йосифов "100 години село Мошино" от 1928 г. да се казва, че Богдан щял да го бие, като му заявил да не се бави и час по-скоро да напусне селото. Има предположения кой е нейният автор, но опитът за сензация от този вид не се одобрява от съвременните перничани, въпреки многобройните вицове за бойния им дух.
Руми Борисова


Какво четем:

🔴 Бивш диджей и търговец създаде танцов състав

🔴 Шведският ритник в главата по-невинен ли е от шута на Стойков в Берлин?

🔴 Внимание: Пътят е негов, а ако не си го разбрал

Източник: Стандарт



Коментари



горе