Нашенското хоро - първият ни златен олимпиец


“Българска китка” печели награда в Германия през 1936 г.

През лятото на 1926 г. 26-годишният учител по гимнастика в оряховската гимназия Борис Цонев и 18-годишната му съпруга Мара отиват на почивка във Варна.

БОРИС ЦОНЕВ

Още през първите дни при посещенията си във варненските вечерни заведения двамата младоженци са изненадани от голямата популярност на изпълняваните там чуждестранни модерни танци танго, чарлстон и прочее. На пристрастения към българското хоро Борис тази гледка му действала потискащо.

На старини Мара Цонева разказва как по време на една кратка разходка край морето Борис й казал: “Необходимо е нещо да се направи! Трябва да пробудим у повече българи

любовта към нашите

кръшни хора

и ръченици

Те не трябва да се забравят. Ти ще видиш, Маро, какво съм намислил и какво ще направим с тебе!...”

И обяснил, че е намислил да сформират малка танцова група, с която да обходят редица села и градове из България и да покажат на повече българи какви хора и ръченици е създал нашият народ.

През пролетта на 1928 г. Борис Цонев залага две даскалски заплати, взема заем от Популярната банка, с парите купува четири чифта евтини мъжки потури с елечета и ризи, четири чифта шарени женски носии, цървули, вълнени чорапи, забрадки, калпаци, избира напети моми и ергени и под звуците на гайдата на Генчо Крушовенски от с. Букьовци (сега гр. Мизия) първата българска танцова група, именувана “Българска китка”, започва усилени репетиции.

Първото представление е изнесено в Лом под лозунга: “Да покажем стила и духа на българските народни танци в противовес на нахлулите у нас модерни танци!”

След представленията в столицата столичните вестници излизат с похвални слова:

“Двама добри българи - Борис Цонев, виртуоз на българските хора и ръченици, и Генчо Крушовенски, български народен гайдар, са тръгнали по села и градове да покажат силата на българското хоро и ръченица. Манифестирайки ги, те са най-добрите агитатори за премахването на вредните чужди танци...”

“Идеята на г. Борис Цонев е над всяка похвала. Заложил две учителски заплати, задлъжнял с полица, за да тръгне групата на път, младият ентусиаст все пак се наложи на общественото мнение...”

Новината за дейността на Борис Цонев достига и до отговорните лица в Министерството на просветата. В началото на септември 1928 г. със започването на новата учебна година на “младия ентусиаст” е връчена заповед за уволнение от оряховската гимназия. Казали му: “Хората се играят по панаирите!”

Борис Цонев не пада духом и още на другата година групата “Българска китка” прави първи гастрол зад граница - участва в Международния конкурс по национални танци в Будапеща.

Подир три години на представление на групата в Анкара присъства Кемал Ататюрк, придружен от министрите си. Продължителните ръкопляскания в залата преминавали в овации: “Браво!”, “Яша!”...

Кемал паша се трогва,

кани Борис Цонев

заедно с две момичета да се явят в ложата му и ги поздравява със следните думи: “Видях повече от това, което очаквах, и ако България е хубава като “Българска китка”, само може да се гордее и с това може да победи целия свят.”

Предречената от Ататюрк победа идва на Олимпийските игри в Берлин (“Олимпиадата на Хитлер”) през август 1936 г.

В олимпийската програма се предвижда да има международен танцов конкурс в Хамбург с участието на групи от Европа, Азия, Африка, Австралия...

Борис Цонев таи надежда и за българско участие, но по онова време Българският олимпийски комитет (БОК) е на самоиздръжка и въпреки желанието да се помогне, не достигат средства. Знаейки, че известни меценати подпомагат БОК при подобни важни прояви, Цонев се обръща с молба към някои от тях. Отзовал се меценатът Чапрашиков и групата “Българска китка” отива на олимпиада...

Мара Цонева си спомня как групата дефилира по улиците на Берлин: “Пищните носии на “Българска китка” биеха на очи и хората се взираха очаровани в стройните моми и напети момци. За жителите на Берлин и гостите от цял свят българските селски носии изглеждаха странно, а още по-странен за тях бе ритъмът на кръшните ни хора. А ние марширувахме и танцувахме в захлас под майсторското изпълнение на музикантите. Още повече че това бяха най-добрите за тогава народни изпълнители като Карло Кършека (бащата на Борис Карлов), Рамадан Лолов на кларнет и др.”

На предварителните танцови състезания в най-големия берлински театър “Фолкбюне” дни наред групата играе пред многобройна публика. Най-голям интерес предизвикали представленията с танци на лазарки и кукери, а ефектът от оригиналните пъстри облекла, тояги и звънци бил поразителен. На предварителните състезания “Българска китка” получава “Почетна грамота”.

На едно вечерно представление в Берлин, посветено специално на България, танцьорите излизат на сцената и екзалтирани запяват “Тих бял Дунав”. Това не се приело добре от българските отговорни лица и Борис Цонев получил “мъмрене” от председателя на БОК - “маршът на Ботевата чета беше заместил химна на България”.

В световния танцов конкурс в Хамбург участват петдесет национални групи. Организационният комитет предварително обявил, че групата, която се класира на първо място, ще бъде изпратена на десетдневна обиколка из Германия

Наградата е спечелена от “Българска китка”. На открити стадиони и в закрити зали групата изнася по две представления в Мюнхен, Нюрнберг, Карлсруе и още няколко града. В град Франкфурт на Одер, целият украсен с български и германски знамена, българите са посрещнати тържествено от кмета, граждани и военна музика, на открития стадион

танцуват пред

40 хиляди зрители

В книгата “Бащата на българското хоро”, написана от Лиляна Цонева - Куситасева и Иван Цонев по спомени на тяхната майка Мара Цонева, са поместени снимки на танцовата група, на златната купа и златния олимпийски медал от тогавашни немски и български вестници, както и отзиви с гръмки заглавия: “Българска китка” печели златния медал на олимпиадата”, “Н. В. Царя във възторг от играта на “Български китка”.

Подир много години Мара Цонева си спомня: “Когато се завърнахме в България, като че ли нашият успех беше забравен. Не получихме нито поздравления, нито поощрение от страна на Олимпийския комитет, мълчаха и министерствата.”


Какво четем:

🔴 Домашни лекове при зъбобол

🔴 Прабългари са градили в Италия църкви, носещи името на св. Андрей Първозвани

🔴 Най-големият Розариум у нас е в... Златна Добруджа

Източник: 24 часа



Коментари



горе