Царевец ще блести в злато, осигуряват 20 кг за купола на Патриаршията
20 КИЛОГРАМА ЧИСТО ЗЛАТО СА ОСИГУРЕНИ ЗА ПОЗЛАТЯВАНЕ КУПОЛА НА ПАТРИАРШИЯТА НА ВЪРХА НА ЦАРЕВЕЦ, разбра „Борба“. Идеята е на комитета „Асеневци“, в който са се събрали знакови търновци, а парите за благородния метал са от спонсори. Търси се единствено квалифицирана фирма, която да положи слитъците.
В Управителния съвет на комитета влизат Марин Павлов, Йордан Андреев, Антони Иванов, Петър Стефанов, доц. Симеон Захариев, а членове са видни търновци – представители на бизнеса, културтрегери и общественици. Според тях позлатяването на Патриаршията ще изтъкне още повече величието на града и значението му за националната и световна история и култура. Детайли по инициативата ще бъдат обсъждани на заседание на комитета, планирано за 26-и този месец, след което тя ще бъде оповестена официално.
Комитетът се кани да възкреси и друга местна мечта – изграждането на паметник на народния вожд цар Ивайло. През соца за него са правени три национални конкурса и макет на 18-метрова статуя е бил поставен за няколко дни даже на местността Боруна край стъпалата към парк „Света гора“.
Идеята за създаването на монумента е на Пенчо Кубадински – изтъкнат член на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия.
ОГРОМНИ ПЕРИПЕТИИ ОБАЧЕ СЪПЪТСТВАТ ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПАМЕТНИКА. ЛЮБОПИТНАТА ИСТОРИЯ Е НАМЕРИЛА МЯСТО в протоколите от заседанията на Общонародния комитет за развитие на Велико Търново и в публикации на тогавашните медии.
Откриването на паметника се планира за 1977 г., когато се честват 700 години от въстанието на Ивайло. В началото на 1967 г. Комитетът за култура, Градският народен съвет и Общонародният комитет за развитието на Велико Търново обявяват конкурс за идеен проект. Печели го доц. Димитър Даскалов, но журито под председателството на инж. Недялко Калпакчиев и Държавната комисия по монументално изкуство с участието на проф. Любен Димитров и проф. Александър Обретенов, включваща художници, архитекти и общественици, не харесва визията на паметника. След като резултатите не удовлетворяват журито, през 1970 г. е обявен втори конкурс. И той се счита като слаб, защото повечето известни български творци не се явяват. Третата процедура също е незадоволителна и журито, за да излезе от безизходицата, решава да компилира елементи от всички предложени творби.
„Дискусионен бе и въпросът къде да се намира огромният паметник на цар Ивайло. Първоначално бе предложено той да е на мястото на сегашния паметник на Асеневци. После – да бъде разположен до Партийния дом, а накрая се реши да е на Света гора. Трябваше да бъде разположен в северозападната страна, точно срещу Царевец, а на срещуположната, североизточна, да бъде направен паметник на Патриарх Евтимий”, спомня си тогавашният главен архитект на града арх. Иван Чолаков.
РЕШЕНО Е БИЛО ОГРОМНАТА ФИГУРА НА ИВАЙЛО ДА БЪДЕ НАПРАВЕНА ОТ ГРАНИТ. Заради провалените конкурси обаче годишнината от въстанието на народния водач е просрочена. За да се излезе от ситуацията, е спусната директива под Света гора да бъде издигнат огромен макет на паметника от арматура и гипс, за да бъде представен на народа. Последва почти едномесечен труд и макетът най-накрая е вдигнат през май 1977 г. Успява да престои обаче само три седмици и една нощ Света гора осъмва без него. В града тръгва мълва дали буря не е съборила паметника, или някой е наредил да го премахнат. Коментира се и това, че просрочието разгневило Тодор Живков и той имал опасения хората да не свързват провала с паметника на народния водач Ивайло с управлението му.
„След като не се спази срокът, последваха непрекъснати отлагания във времето и идеята най-накрая бе изоставена. Смятам обаче, че за реализирането на паметник на Ивайло на това място все още може да се говори”, разсъждава арх. Чолаков.
Стилян НАЙДЕНОВ
Четете още:
🔴 Клоунът аристократ, който блесна и изгасна като комета🔴 Дълголетници. 97-годишният Георги и 85-годишната му съпруга Цветанка делят в любов, радости и трудности семеен живот цели 55 години
🔴 Автентична родопска сватба на 1 650 метра надморска височина
Източник: Борба.БГ