ВЪЛЧАН ВОЙВОДА, ПОП МАРТИН И ЗЛАТОТО ЗА СВОБОДАТА


Безброй са легендите за съкровището, скрито от Вълчан войвода и верния му съратник Поп Мартин. Безброй са легендите и за самите тях. Достоверното за живота им е малко, изобилстват вярванията, преданията, разказите, отпращащи ги в един или друг край на земята ни. Иманяри до днес търсят несметните хайдушки богатства, скрити в тайнствена пещера. И не една е наречена с имената им. Но товарите злато не са излезли на светло. Има ли ги? Вероятно. Вълчан войвода и Поп Мартин са хайдутували из смутни за Османската империя времена. Грабили кервани, завардвали проходи, слагали ръка дори на султански пари от събрани данъци. А се допуска, освен това, че при митарствата попаднали и на римско или тракийско съкровище. Златото било толкова много, че Вълчан, смятан и за радетел за свободата, пратил Мартин при руския император да договори откупуването й. Пратеникът трябвало да убеди  Николай I да отвори с Турция война, да победи и донесе свобода за България. Разходите за това щели да бъдат поети от Вълчан. Щял да плати цялата кампания – оръжие, боеприпаси и храна, заплати на войниците и офицерите, пенсии, дори, за вдовиците на загиналите. Всичко – в злато!

„Той искаше да освободи Българското. Да откупи с злато мурабето от Русите, та името му да остане да се помни во веки веков. Но царя, не повярва че има толкоз злато и се арниса. А злато има много – за пушки и топове, за издържане и пенсии на вдовиците и сулдатите”, пише по-късно самият пратеник.

КЪДЕ Е СЪКРОВИЩЕТО, ДИРЯТ ИМАНЯРИ ОТ ВИДИН ДО ТУЛЧА И ОТ ОХРИД ДО ОДРИН

След неуспешната мисия, на Вълчан не оставало нещо друго, освен да продължи  с дружината си, хайдутуването из Странджанския край, Източните Родопи и Лозенградско.  Да бъде страшилище за едни, закрилник за други.

Къде точно е роден бъдещият войвода, не се знае. Според една от разпространените легенди, родно място му е село Осеновлаг в Стара планина, според друга – Косача, Пернишко. Най-ранните сведения обаче го свързват със селата Тагарево, днешно Вълчаново и Факия в Странджа, откъдето произлиза Бимбеловия род. Бимбеловци са смятани за потомци на легендарния Момчил Юнак, феодален владетел в Източните Родопи, паднал в битка с турци и византийци през 1345 година. За рождена година на Вълчан се приема 1775—а. Според един текст през 1793 г. той и брат му Костадин, с 40 години по-възрастен от него, отиват при дядо Делю. Той ги свързва с Христо войвода, прочут по Странджа и Сакар. Вълчан тогава бил на 18 години, висок, едър, с черна дълга коса и светли гълъбови очи, с мустаци… А кое го накарало да стане „горско пиле”? Според преданието – обичайната причина: Залюбил овчарят лична мома на име Рада, но нея харесвал и турчинът Исмаил ага. За да откаже съперника, той пратил хора да го пребият и заплашат, а девойката грабнал. Но лесно ли се плаши бъдещият харамия. С другари, Вълчан нахлул в дома на насилника  и забил нож в гърдите му. В пукотевицата обаче Рада е ранена, а по-късно умира. За младежа път назад няма – хваща гората и скоро събира под синия си атлазен байрак, със златен рис на него, около 70 човека. Покрай отмъщението започват и да грабят богатите насилници. Разчуло се из Странджа и Сакар за четата. Придошли още момци, стигнали до 200 души.

От този период Вълчан е с Поп Мартин. Близък съратник им е и Кара Кольо, по-късно – байрактар на Инджето. Техен байрактар пък станал Стоян Берберина. Четата започнала да привлича все повече хора, едни – да мъстят за поругани чест и достойнство, други – да направят пари с хайдутлука. При Вълчан имало и турци. Един от тях – Емин ага, издигнал се до писар на хазнатаря,  имал задача да го информира кога и откъде ще минат керваните с данъци. Хайдутите ги нападали и обирали. Това е и един от източниците на огромното им богатство. Но също така вероятно е  четата наистина да е попаднала на римски и тракийски съкровища при митарствата си из земи – средища на много култури. Факт е обаче, че Вълчан разполагал със сериозно имане, което позволило на будния българин да въоръжи четата си с най-модерно оръжие от Австрия. Тя станала още по-боеспособна. Според разкази, войводата подпомагал и будни младежи да учат в чужбина. Знае се, че построил и каменен мост над река Резовска, помагал и на манастири.

…А ИНАЧЕ ЛЕГЕНДИТЕ СА МНОГО

Като се започне от легендата за превземането на Лозенград, с 3000 момци в бойни униформи, с лъвчета на клапаците. После Малко Търново, което обявил за столица на Свободна България. За това дори има народна песен: „В Мало Търново цар стана Вълчан войвода”. Легенда има и за период, когато султански ферман му дал право да брани от разбойници керванския път в Родопите, през Маказа. Но бейове от двете страни на прохода му завидели и го обвинили в злоупотреби пред Великия везир. Неговият пратеник не открил нищо такова, въпреки това не се посвенил да си поиска рушвет, за да го оневини. Голяма грешка! Кипналият Вълчан го пронизва с ножа. После, разбирайки, че няма път назад, пали сарая си край село Каракьой, днешното Чорбаджийско и се изнася от Родопите. Тук, пак според легендата, успял да открие златото на далечния си родственик по бащина линия, владял тази част на планината –  севастократор Момчил. Към него притурил и плячкосаното от разбойници, докато вардел прохода, плюс заработените такси.

С Вълчан войвода се свързва и манастира „Св. Троица” край тополовградското село Устрем. Тук, заедно със Стоян войвода и момчетата той празнувал големите християнски празници, затова го наричали Хайдушкия манастир. При една Великденска сбирка каймакаминът на Мустафа паша, днешния Свиленград, решил да ги изненада. Пратил аскер, обградили обителта. Битката щяла да е неравна, срещу 3000 войници, войводите можели да противопоставят едва 350 човека, затова, през таен проход, до близка пещера, като паднала вечерта, се измъкнали. Разярени турците палят манастира и обесват игумена на големия орех в двора. Вълчан се зарича люто да отмъсти. Не след дълго съдбата му дава възможност. Разбрал, че командирът, заповядал безчинствата отива на служба в Дедеагач /Александруполи/, той организира засада в Ягодинското ждрело, залавя го и го обесва с главата надолу Следващата година хайдутите възстановяват манастира и пак там си честват празниците. А за имането се разчуло, че е скрито наоколо.

НА 50 КИЛОМЕТРА ОТ ХАСКОВО, НАД АРДА, Е ПОП МАРТИНОВАТА ДУПКА

За имането се говори и се търси къде ли не из България. Едно от местата – Поп Мартиновата дупка, дори е в на 50 километра от Хасково, над Железния мост на Арда. В нея помощникът на Вълчан се криел с малка чета, когато станело напечено. Издълбана е в почти отвесна скала, в район, богат на исторически находки. По-малко известен е фактът, че пещерата, всъщност, е скална гробница от времето на траките.

„Храна” за иманяри дава и родопският период на войводата. Тук търсенето е най-вече около предполагаемото място на Вълчановия сарай, край село Косово.

Не отстъпва и  Стара планина, още повече, съсловието е убедено в съществуването на автентична карта от 1758 г., нанесена върху кожа. Тя указвала точния път до съкровището. Била с дата – 12 юни, лично подписана от Вълчан войвода и поп Мартин. А свещеникът дал и точни указания: „Като тръгнеш от Троянския манастир „Света Богородица“ нагоре срещу течението на Черни Осъм, на около четири часа път се намира Чаушов дол. Над него на куршум разстояние към заник слънце, високо на канарата има четвъртит дялан камък, който качихме на върха 250 души. Под този камък на малка полянка нарочно засадихме люляк, а под него през една канара беше изсечена пътека, която водеше към дълбока пещера, използвана още от латините. В тази пещера натъпкахме част от имането и я зазидахме с 12 аршина хоросанов дувар, натрупахме отгоре камъни и накрая пресякохме пътеката…“

В Източния дял на Балкана съкровището е „складирано” под Синия вир край село Медвен. Той привлича множество иманяри, но освен за десетина гмуркача, намерили смъртта си в ледените води, друго не се е чуло.

Друга водна теория отпраща към пещера в морските скали, до която се стига през древни наводнени тунели. Трета локализира златото край устието на река Ропотамо, но то било изровено от военните през 70-те години, разказват местни хора. Намерила го с металотърсач мистериозна група. Натоварили го на камиони и заминали, оставяйки празна яма. После армията светкавично била превъоръжена.

Поверие съществува и за Вълчаново съкровище в Турция. То се основава на факта, че известно време четата ползвала гористата местност с голяма пещера – „Снежницата” край село Карадере, в Турция. Там някъде, наред с другото,  били скрити жезълът, короната и златния кръст на Одринския владика, убит заради доносничество на турците. В този край, да търсят идвали и потомци на Вълчан, снабдени с карти. Намерили ли са нещо обаче, историята мълчи.

Самият войвода починал в Браила или Тулча, където, заедно с Поп Мартин, се установяват след бурните хайдушки години. Тук създава семейство. Жени се за монахинята Епраксина, от която има четири деца – Иван, Васил, Петра и Оксана.

А богатството продължава да се търси. По цялата земя българска – от Видин до Тулча, от Охрид до Одрин. И дори да го няма, завинаги скрито в недрата на земята или намерено и похарчено, легендите са толкова живи. А кой знае, току пък виж, показало се златото, някой ден. Животът всякакви изненади може да поднесе…

Какво четем:

🔴 Автентичен фолклор ще радва жители и гости за празника на Белоградчик

🔴 Малко известна легенда за "Глухите камъни"

🔴 10 златни правила за възпитанието на детето: номер 9 е просто задължително

Източник: izvestnik



Коментари



горе