Истината и легендата за преподобна Стойна

За силата на човешкия дух, за вярата, човечността и доброто - вечните непреходни ценности, които остават и след нас. С живота на една такава личност, отдадена на духовните дела, но чрез земното си съществуване – преподобна Стойна, ни запознава Ангелина Дичева – автор на шест белетристични сборника, един роман, с публикувани разкази в американски и английски издания. Има присъдени международни литературни награди – през 2014 г. от Международната Асоциация на писателите-криминалисти, през 2015 г. от Международния Европейски конкурс за литература в гр. Анкона, Италия и др. Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Дамски литературен Салон „Евгения Марс“, на Салон за българска култура и духовност - Чикаго.

Снежана Галчева –
Председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго
в. „България СЕГА“

В южните български земи освен Ванга, е позната и друга ясновидка и лечителка, макар и не толкова известна като нея, но чийто дела още се помнят. Тя е Стойна Димитрова, родена през септември 1883. В Южна България е известна като преподобна Стойна. Така са се обръщали към нея приживе, така са нарекли и минералната вода, която черпят от аязмото в двора на църквата „Св. Георги” в Златолист или от извора близо до църквата. Благодарните потомци бутилират водата и я продават в Южна България. Така прославят името на тази българска пророчица и лечителка. Преподобна Стойна е живяла в село Златолист през по-голямата част от живота си. Тук сега са останали само десетина души, но всеки ден пристигат много повече – с автобуси, с коли, пеша, с каруци. Преди са идвали за помощ и лечение при преподобна Стойна, сега прииждат, за да се поклонят на светото място и да получат лек за болките си от чудотворната й сила.
По пътя на юг от град Сандански се редуват бели села и колкото слизаш по на юг, толкова хълмовете покрай тях стават по-бели и ронливи, листата на смокините по-големи и зелени, плодовете – по-едри, а слънцето грее по-силно. Гроздето по лозите е сочно и сладко - бяло, златно, карминено-червено или кадифено-черно, погълнало цялата топлина на този дивен край. На 12 км от Мелник на пътя за Хотово зад завоя се показва пътят за Златолист. През последната есен това беше все още черен път. Облаци прах се надигаха от сухата земя, а дребните камъчета пукаха като пуканки по колелата на колата.
На няколко пъти започват да асфалтират малката отсечка до комплекса „Свети Георги”, но все се отказват. Въпреки това пред него винаги има спрени чуждестранни и български автобуси и коли, виждат се върволици от хора, проточили се до църквата. Наоколо изживяват последните си дни полуразрушени, в миналото двукатни къщи, които сега са прилегнали немощно, малко преди да потънат навеки в прашната земя, защото и дъждът рядко спохожда този край. Малко след тези къщи се показва и спретната нова сграда, сякаш по чудо изникнала от руините. Това е манастирският комплекс с църквата „Св. Георги” в Златолист.
Когато е на седем години Стойна се разболява от едра шарка и вследствие на болестта ослепява. До 16-та си година прекарва в уединение в пристроена стаичка в двора на роднини. В нощта преди 16-тия й рожден ден й се присънва св. Георги, който казва: ”Копни в двора, ще намериш икона и кандило.” Тя казва на роднините за видението си и те наистина изкопават кандило и икона. Стойна помолва сестра си и съседите, събират се хора и всички правят малко параклисче с една стаичка. Стойна се пренася там и живее в него до 1913 г. По-късно семейството й се изселва. По пътя си стигат до Златолист и спират пред църквата „Свети Георги”. Стойна решава да остане там. Така сляпата девойка избира храма „Св. Георги” за свой дом и става монахиня. Цели 43 години прекарва там преподобната за радост и опора на жителите на Златолист, които тогава са били многобройни, а селото е живяло пълнокръвен живот.
Дворът е облечен в дреха от зеленина и всякакви цветя. Прилича на райско кътче. Близо до няколко огромни и много стари яворови дървета, на които са вързани люлки, е и чешмата, а по-надолу извън комплекса, е изворът, откъдето пълнят вода, която се бутилира. В дъното на двора е и гробът на преподобна Стойна. Църквицата „Св.Георги” е малка, завършена е през 1857 г. и както всички строени по турско време, е вкопана в земята на метър и половина - на няколко стъпала надолу. Такава е била заповедта по турско - църквата да не е по-висока от турчин, яхнал коня си. За по-сигурно най-често е вкопавана в земята. Достроявана е на няколко пъти. Храмът е едноабсидна трикорабна псевдобазилика. През 1876 г. е изографисан направо върху камъка. В средата под купола има мраморна плоча с двуглав орел - символ на Цариградската патриаршия. Оригиналната плоча е открадната, но по нейно подобие е направена нова. Тя е пред иконата на св. Богородица. Храмът е реставриран през 1990 г. и около него възниква манастирски комплекс, който се достроява непрекъснато и досега.
На каменната плоча в средата на църквата заставала и преподобна Стойна, докато отправяла молитвите си към Господа и Св. Георги. Очевидец разказвал, че наблюдавал пророчицата, докато се моли на колене. Когато решил да се отдръпне да не пречи на молитвата й, съзрял, че преподобната е на метър и половина височина над плочата. След молитвата преподобната извикала човека и го помолила да не съобщава онова, което е видял, до смъртта й. Дошлият да се помоли после се качва в стаята, където е живяла светицата също в сградата на църковния комплекс и по желание написва в дневника там за тегобите и мъките си и към какво са насочени молитвите му. Име не е нужно да пише, освен ако самият той не поиска. В тази книга са и благодарностите на боголюбивите посетители, излекувани след молитвите си.
В черквата се слиза надолу по каменни стъпала. Иконите са върху камъка, както си е било отколе. В средата преди да се стигне до иконата на Св. Богородица е и мраморната плоча. Наоколо е хладина и тишина. Стъпваш на плочата и прошепваш молитвата си пред Господ, пред Богородица, пред св. Георги и пред преподобна Стойна, освобождаваш сърцето си, изливаш молбата си. И в този миг усещаш, че плочата под краката ти се залюлява, сякаш някакъв вятър те подема, люлее те, гали те и те успокоява, усещаш лекота и прилив на свеж въздух. Понякога пък усещаш краката си тежки и не можеш да ги отделиш от плочата. Това трае, докато изкажеш молитвата си, после усещаш, че отново можеш да прекрачиш, появявава ти се главоболие, което изчезва, чак когато излезеш на двора и намокриш лицето си с шепа вода. Така преподобна Стойна облекчава грижите, дава воля на надеждите ти и те насочва по пътя ти. Сядаш на някоя от люлките, вързани на големите яворови дървета и светът вече ти изглежда по-различен, по-добър и по-спокоен. А наоколо е тишина, носят се аромати на цветя, жужат пчели и разни други твари. Само птиците нарушават покоя с чуруликането си.
Уредникът на комплекса е внук на последния свещеник, служил в храма „Св. Георги”. Той се грижи за всичко тук - за църквата, за двора, потънал в цветя и зелени храсти, за гроба на преподобната. Приема многобройните посетители и ги развежда. Пак той разказва и за чудесата на преподобна Стойна, които все още се помнят в този край. И човек се изпълва с надежда, че Господ, Свети Георги и преподобна Стойна ще чуят молбата му и ще му помогнат да преодолее тревожния си ден или болестта си и ще продължи живота си оздравял, успокоен и утешен.
Момък на име Георги се разболял тежко. Отчаян и уплашен, а и от жал за себе си, че млад ще си иде от този свят, помолил Стойна за помощ. Тя му рекла: „Ето твоя цяр, Георги.“
И му показала камък в стената на черквата, който да целуне, а той и отвърнал: „Ех, каква помощ да чакам от този камък” и съвсем се отчаял. А тя пак му казала: „Целуни тоя камък и ще оздравееш”. Още като целунал камъка, младежът почувствал облкчение, сякаш камъкът му взел болестта. Зарадвал се и благодарил на Преподобна Стойна. Този Георги по прякор Бахтерлията, докато бил жив, разказвал в Петрич историята си на деца и внуци. Още я помнят хората от този край, както и всичко, което се разказва за преподобната. Разказани са от очевидци, после са повтаряни от техните деца и внуци. Много чудеса и помощ са видели хората от преподобната. Идвали са при нея и са я почитали като светица. Свети Георги й е помагал с Божия сила. Когато се случвало турци да минат покрай черквата, отстъпвали крачка и казвали: ”Тук има сила от Бога”.
Макар и сляпа, тичешком се качвала и слизала по стълбите, палела свещи по свещниците, чистела, садяла цветя, перяла и поддържала църквата и градината, които са били нейният дом, сякаш е била зряща. Очите й били отворени, но виждали не те, а сърцето й...
През 1906 година разбойници, отцепили се от войска, влезли в Мелник за грабеж и насилие. Предводителят им заповядал да изгорят Златолист и село Хотово. Минават покрай черквата и преподобна Стойна излиза на портата и казва на предводителя: „Върнете се! Свети Георги няма да позволи това, което сте решили”. Не се вслушал в думите й главатарят, дал команда да продължат към Хотово. Тогава пред злодейците застанал сам свети Георги на белия си кон. Доближил се до предводителя и му казал, че по-добре ще направят, ако се върнат. Турци били повечето, страхували се да не изпълнят заповедта на началника си. Св. Георги му казал: ”Сбери войниците си и им кажи, да се върнат, не бой се, няма да те убият тези, които са те пратили...” Турчинът, който не знаел кой е конникът, смушкал коня си да върви напред. Той обаче не мръднал и крачка, стоял като вкопан и само цвилел. По едно време се изправил на задните си крака, а от земята захвърчали камъни с огнени искри. Изплашил се турчинът, извикал високо на войниците незабавно да се върнат назад. Тогава потърсил с очи Св. Георги, за да му каже, че ще се върнат, но конникът пред него вече го нямало. Тръпки побили турчина. Така село Хотово и Златолист били спасени от опожаряване.
Преподобна Стойна е била сляпа четиридесет и три години. След като ослепява, добива ясновидската и лечителската си сила и започва да помага на хората, да ги лекува, да облекчава живота им и да ги напътства. На много хора е дала помощ и изцеление. Умира на 22 декември 1933 г. Не е канонизирана от Българската православна църква, но са живи и до днес онези, които са чували за чудесата й от разказите на близките си, на баби и дядовци, за чудотворната и лечителска сила и за помощта, която оказвала на хората от този край, за предсказанията и мъдростта на преподобната.
Днес все повече хора научават за преподобна Стойна и за манастирския комплекс в Златолист с църквата „Св.Георги” в него и за чудотворната сила, която излъчва каменната плоча пред иконата на Св. Богородица.
В сянката на старите явори потъват по Божията воля болестите и страданията на отбилите се тук, а чудодейната вода ги отмива от лицата им и те си тръгват обновени и изпълнени с надежда от този край на слънце, бели пясъчни хълмове, узрели смокини и карминено или златно грозде.