За ПРИМЕР! Българката, която се зае да възроди "Извора на Белоногата" в Харманли (Снимки)


Ще ти разкажа днес за своето градче
и ти ще дойдеш скоро да го видиш.
Ще легне дълго в твоето сърце,
ще бъде с теб, когато си отидеш…… — Изворът На Белоногата

Това е написала и споделила Светлана Николова – една истинска българка и поетеса, заела се с нелеката задача да възроди Изворът На Белоногата в Харманли, който е запустял и тъне в разруха. Една горда Българка, която се раздава за родния си Харманли и за неговите паметници на културата.

Поклон пред тази светла жена! Пожелаваме успех в това прекрасно и благородно дело! Всеки, който има желание да помогне може да се свърже със Светлана на страницата на Изворът На Белоногата във фейсбук.

До момента инициативата й се радва на стотици харесвания и положителни коментари в социалната Мрежа.

Ето как изглежда в момента „Извора на Белоногата“ в Харманли

                       снимки: Изворът На Белоногата

Докоснете се до творчеството на красивата и талантлива българка.

                  До извора

Подръж, момиче, стомната – да си поседна,
че вече трудно се прегърбвам доземи.
А таз вода, повярвай, е безценна,
– напита е от моите деди.

Миришеше на пролет тъй отдавна,
когато с мама пиехме я с шепи.
Не беше Белонога мама, и навярно
затуй не я възпяха старите поети.

Краката ѝ – с цвета на земно лоно,
ръцете ѝ – с цвета на земна гръд.
Но бе достойна за една икона,
във стара черквица на селски път.

Не бе Никола, старият. Но помня
как се събраха хора на мегдана,
да видят със очите си, да помнят
как носи сам черковната камбана.

Ех, спомени… Подай ръка, ще стана,
ще се прегърбя ниско, доземи,
на този извор плакала е мама…
Ще слея мойте с нейните сълзи!

Светлана Николова
„Дъждовни магистрали“ 2014

                    Дъх на любов

Когато животът те спусне по склона си стръмен
и ярък, в очите ти сини светът се огледа,
и гълъби млади загукат от ъгъла тъмен,
и с ново лице ти намигне пак слънчогледа,

тогава поспри за минута една у дома.
За старото шкафче ключето оставих ти, сине,
ще скръцне вратичката в прашната книжна тъма
и нямото кино житейско край тебе ще мине.

Но аз не съм, сине, в старите милвани снимки,
сърцето си сложих в найлоново пликче сама –
до твоя рус кичур, завързан с панделка синя,
пропит с дъх на любов и кърма.

Светлана Николова
„Дъждовни магистрали“ 2014

Най-новото стихотворение на Светлана:

      Майстор за обичане

Трудно се намират бели майстори.
Тях широките основи ги издават
и на калфите от тежките истории,
дето все с мостове ги венчават.

Да намериш майстор за обичане
до самотен самодивски кладенец –
беше време. Стига лудо тичане,
коленете ми до болка са изкаляни.

И приседнала на бистрата земя,
до широката основа на сърцето му
да попия как гради чешма.
Ала самодивското му пречеше.

Ден гради, а нощем се рушеше,
като в някаква злокобна дрямка.
Майстор за обичане си беше.
Който тъжно мери мойта сянка…

Но понякога, когато се гради,
самодивите косите си отрязват.
И баща ти, сине, ме вгради.
Здраво ме вгради. В туптяща пазва.
Светлана Николова


Четете още:

🔴 "Никога жена не бе прегръщала по-страстно мъж, никога устни не бяха целували по-жадно други устни…"

🔴 "Когато някой политик каже "Аз съм оптимист", вече си мисля, че признава, че е глупак."

🔴 Байрамско кафе събра кмет, поп и ходжа! Вижте коментара на Хасан Азис за "Кафето в Кърджали"





Източник: opoznaybulgaria





Коментари

горе