Пловдичани се спасиха от жегата в най-мистериозното място, недалеч от града /СНИМКИ/

Жегите в Пловдив принудиха мнозина да избягат от града. И докато едни отпиваха коктейли на плажа както у нас, така и в съседна Гърция, то мнозина предпочетоха прохладата на балкана.

Десетки пловдивчани избраха едно от най-мистичните места в Родопите - село Ситово. Деца и възрастни превърнаха малкото селце в техен дом през уикенда. Площадът се изпълни с малчугани, на кафенето пък майките зорко следяха всяка тяхна крачка. Билкари се спуснаха по необятните поляни за пресен кантарион и равнец. Малката рекичка пък привлече рибари и айляци, решили а си направят пикник.

Пред всяка къща може да се види пушек от барбекю и богато наредени маси.

И докато в Пловдив термометрите достигнаха до 36 градуса, то само на 30 километра живакът не отчете повече от 23 градуса.

След като сме карали близо час, час и малко по пътя, половината от който е черен,всичко наоколо е различно - въздухът, настроението, мисленето ни.

Ситово несъмнено има какво да ви разкрие.

Ситовски надпис

Тайна, криеща в себе си история на над 5000 години, или казано накратко - Ситовски надпис.

Самият надпис до ден днешен е неразчетен. Да, точно така. Открит през 1928 година, той все още си остава загадка за хилядите любопитни умове. Знае се, че е рунообразен, а в непосредствена близост до него има образа на Богинята майка и пясъчен часовник... И ето от тук започват "теориите на вероятностите". За едни този надпис е тайна за отключване вратата между световете, за други той е направен от хората преди повече от 4 хил. г. преди Новата ера. А аз съм радостен, че успях да се докосна до тази невероятна находка, въпреки че все още не разбирам значението му.

През тази година /2016 г./ в интернет пространството излезе информация, чеСитовския надпис е разчетен от Рени Джунова и Мила Салахи. Според тях надписа гласи: "Бога видя къде великия Елис, Елис, който пося вашето дърво, Елис жреца ваш на слънцето, де живее във великия стар дом и пи от извора на просветените и направи дома на извора, домът, който имаха ситите".

Благодарение на хората от селото, които със собствени сили и средства са изградили табелата на пътя, захода /стълбите до него/ и указващата табела на самото място, днес, всеки любител и турист може напълно безплатно да се докосне до все още непознатата нам история на това тайнствено място.

Лечебното аязмо в село Ситово

Местните хора разказват, че самата баба Ванга е пращала стотици страдащи хора, за да се излекуват тук. Има много истории и разкази, които местните могат да ви разкажат за лековитата вода на аязмото. Условно самото аязмо мога да го разделя на 3 части: параклиса на аязмото, църквата "Света Богородица" и хотела до нея. За мое съжаление не успях да снимам самото аязмо с лековитата вода, както и хотела. Въпреки това, на снимката се вижда черквата "Света Богородица".

Мястото се намира в една от най-високите точки на селото, близо до последните къщи и е трудно достъпно с лек автомобил. Ако сте решили да си налеете от лековитата вода, то се пригответе да вървите или поне да се придвижите с джип.

Според различни изследвания на водата се доказва, че лекува кожни проблеми, тъй като е с по-висока радиоактивност и е много чиста и пивка. Така че не се страхувайте да отпиете от ледоностудената и освежаваща вода директно от чешмичката.

Хората от селото разказват, че за да се излекува напълно човек, то той трябва да се полее обилно с водата и да пренощува в храма, а после и в хотелската част. Така, Света Богородица ще му помогне и страданията му ще отминат.

Лошото е, че въпреки интереса от посетители, табели за лековитото аязмо липсват. Най-добре е да спрете и да питате. С радост ще ви упътят.

Щут

Искам още в самото началото да отбележа, че по различните описания може да го срещнете с много различни имена: Щут, Щуда града, Щутград и т.н. Името идва от крепост с наименование Щуда града (има я отбелязана в старите австрийски карти), което преведено значи "непревземяема крепост", а в по-новата история се среща още и като Щутград. Местните му казват на кратко - Щут. Това е и причината поради, която и аз ще го наричам с това му име.

Легендите разказват, че по хълмовете има много "нишани" за заровени съкровища. Най-силно концентрирани са около местността Щут, която се намира на около 2 км от самото село. Имало е издълбани квачка с пиленца, както и змия, които сочат към Ситовския надпис. Поради иманярска дейност, днес всички рисунки липсват...

В последните години местността е позната като "врата към космоса". Различни изследвания на хората са показали, че местността има силна енергия и се предполага, че тракийските шамани именно тук са осъществявали връзка с други светове. Днес, много почитатели на езотериката и митичните легенди и разкази идват тук само, за да "черпят" енергия от скалите. Това може би следва и от факта, че в близост до Щут се намират други свещени места: Белинташ и Кръстова гора.

Все още Щут не е разкрил своята история и своите тайни.

На съседния връх са изградени 2 параклиса в близост, до които човек може да поседни и да отмори. За да стигнете до Щут, трябва да хването пътя от дясната страна на селото. Черен, коларски път, който е непреходим с лек автомобил. Затова ви препоръчам да оставите колата си в разширението на пътя и от там да вървите пеш. Преходът не е тежък, но разходката ще продължи около 2 часа общо в двете посоки. Най-добре е да попитате за мястото, за да не се объркате, тъй като липсват табели, а и непременно си носете вода.

Село Ситово несъмнено е едно невероятно красиво село в сърцето на Родопите. Скрило в себе си легенди и хилядолетни тайни, които до ден днешен остават неразкрити. Въпреки това, местните хора с радост ще ви покажат и разкажат за селото и невероятните места, които може да посетите около него. Отделете си един ден, за да се насладите на красотата му, а до тогава може да разгледате снимките по-долу.