Осоговският манастир - величествен монумент на Православието /Снимки/

Няма да е преувеличено да се каже, че манастирът "Св. Йоаким Осоговски", на територията на днешна Македония, е истински шедьовър на архитектурата на Балканите и величествен монумент на Православието. Интересна е историята на манастира и на неговия патрон - Св. Йоаким Осоговски. Има и още един любопитен факт - архитект на манастира е българин - майстор Андрей Дамянов от Дебърско.

Манастирът е разположен над живописен планински ландшафт с терасовиден релеф, а отдолу тече река. Намира се на 3 километра от Крива паланка, днешна Македония, в местността Бабин дол на Осоговската планина.

Пътят към храма... (Снимки: Еми Мариянска)

Историческите хроники разказват, че по времето на византийския император Мануил Комнин /1143-1180 г./, един свещеник с монашеското име Теофан, основал манастира и погребал в църквата му мощите на светец - Св. Йоаким.

Стара фотография на манастирския комплекс

Името на манастира като Осоговски, се споменава за пръв път по времето на българския цар Калоян /1196-1207 г./ Сведения за него има в исторически документи като Карловецкия летопис, в който се споменава, че сръбският крал Стефан II Милутин е изградил църква, посветена на Св. Йоаким Осоговски. Оттам насетне манастирът и църквата търпят превратностите на времето и минават през много изпитания.

Достроеното е в хармония със старината (Снимки: Еми Мариянска)

В различни исторически хроники се споменава името на манастира като място, където са минавали по време на военните си походи сръбският крал Стефан Дечански и турският султан Мехмед II.

През втората половина на 15-и век манастирът запада. По онова време е бил обиталище на много монаси, които се обръщат за финансова помощ към Дубровнишката република. Получават дарение от 20 жълтици, като в документа от Дубровнишкия съвет пише: "Милостиня за българския манастир "Св. Йоаким".

През 1585 г. манастирът пострадал при земетресение. Отново се налага да се потърси финансова помощ за възстановяването му. Този път игуменът му Геврасий, кюстендилският митрополит Висарион и йеромонах Стефан от Билинския манастир, се обръщат за помощ към Руската църква. Получават финансова подкрепа и с парите не само ремонтират повреденото от земетръса, но и досъграждат манастира. През 17 век един турски хроникьор и пътешественик - Евлия Челеби, отбелязва, че "не е виждал по-великолепно място от Осоговския манастир".

За жалост, по неизвестни причини, в края на 18 век, манастирът обезлюдява и е посещаван от православните християни само на храмовия празник. Всичко бавно почва да се руши, а мощите на Св. Йоаким Осоговски... изчезват. Предполага се, че са изнесени от монасите, за да бъдат запазени. Днес отново са там и се съхраняват до западния зид на Голямата манастирска църква.

(Снимки: Еми Мариянска)

През 1847 г. милосърден християнин - хаджи Стефан Младенов от Крива паланка, със собствени средства закрепва манастирската сграда и построява Голямата църква, в която са мощите на светеца. Тази църква е осветена през 1851 г.

Голямата църква представлява монументална каменна сграда с артика и куполи. Неин архитект е Андрей Дамянов-Зографски от Дебърско.

Андрей Дамянов

Той е уникална личност. Първо работи като зограф, а после се изучава на архитектура и строителство. Негови работи има в България, Сърбия, Босна и Херцеговина. Построил е над 40 сгради, повечето от които са християнски църкви. Умира през 1878 г. Синът му Дамян Андреев продължава неговото дело, а внук на знаменития архитект е известният български архитект и офицер Симеон Зографов.

Голямата църква в Осоговския манастир, Андрей Дамянов построява за 4 години. Стенописите са зографисани от Димитър Папрадишки, Григор Петров, Аврам Дичов и Мирон Илиев, всичките - зографи от Дебърската школа.

Малката манастирска църква "Рождество на Пресвета Богородица" е изградена в края на 11-и век и обновена през втората половина на 20-и век. Изградена е във формата на вписан кръст, с полукръгли сводове и 8-степенен купол над притвора. Иконостасът пази две забележителни икони, за които се предполага, че са зографисани от майстора на Самоковската иконописна школа - Христо Димитров. В черквата има аязмо със светена вода.

Изглед към Малката църква с аязмото (Снимки: Еми Мариянска)

Целият манастирски комплекс е достроен с нови сгради, които са съобразени архитектурно да допълват величието на това духовно място, което наистина е величав символ на християнската вяра и величествен паметник на Православието.