Паисий Хилендарски и днешното младо поколение



На вашето внимание представяме един малък ученически проект, но с голямо значение за разбирането на българската история от нашите деца. Трима десетокласници от столичното 51.СУ „Елисавета Багряна" решиха да споделят вижданията си на тема „Какво от "История славянобългарска" мога да приложа в днешно време, за да направя страната си по-добро място за живеене".
Свикнали сме да гледаме на учениците като на хора, незаинтересовани от всичко, което се случва около тях. Всъщност този стереотип понякога бива разбит от деца, печелещи конкурси, състезания и изявяващи таланта си в спорт или изкуство.
Следващите редове са доказателство, че това да си на 16 или 17 години не значи, че не можеш да заявиш позицията си като личност и гражданин. Петя, Деян и Жани доказват чрез темата на есетата си, че ученето има полза не само за изкарване на оценки, но и за изграждането на човек от вътре. С последователни крачки напред всеки млад човек може да избере да бъде не само образован, но и интелигентен.
"Какво от "История славянобългарска" мога да приложа в днешно време, за да направя страната си по-добро място за живеене"

Деян Танчев
От „История славянобългарска" бих приложил най-вече голямата идея на Паисий Хилендарски – да припомня на нашия народ славното му минало.
По време на Средновековието България е една от най-могъщите държави в Европа. По-голямата част от битките ѝ са успешни, което се дължи не само на добрите бойни умения на войните ни, но и на тяхната смелост да покоряват други народи и да защитават своята Родина.
Замислете се колко българи в днешно време биха тръгнали да защитават страната си? Не много.А дали някой от нашите велики царе биха продали България и дали сегашните управници милеят за Родината ни? Нашият народ трябва да осъзнае колко велик е бил в миналото, за да се противопостави на настоящето и да промени своето бъдеще.
На България ѝ е необходимо да извоюва уважението на много други народи, както е било преди – но не със сила, а чрез дела за пример.Нека покажем, че можем да сме единни и да превърнем страната ни в място, което да ни накара с гордост да кажем : „Аз съм българин и се гордея с това!".
***
Жана-Мари Вацова
Преди да отговоря си зададох въпроса: „Нашата държава може ли да се оправи?" В много отношения България е на дъното, младите хора търсят спасение в чужбина, пенсионерите едвам смогват между данъци, лекарства и глад.
Но защо сме в такова положение? Защо някога толкова силна, велика държава гледа към Европа и света от последните редове? Парите ли са ни проблема? Според повечето граждани – да. Истината обаче се корени в хората,които ни управляват.
Нека се върна към отговора на въпроса. Лично аз от книгата на Паисий Хилендарски бих избрала историите за всички славни битки, бих изброила всички царе, за да покажа колко силна може да е една държава, ако се работи за общо благо, а не за лична изгода.
За жалост, с празни приказки нищо няма да се постигне. Както е казал някога Левски : „Дела трябват, а не думи". Промяната трябва да тръгне от нас, защото ние имаме силата да подобрим страната си както за нас сега, така и за поколенията напред.
***
Петя Иванова
"История славянобългарская", каквото е правилното име на творбата, е четиво,което не е за всеки. Най-вече, защото българинът толкова много е свикнал на своето, че "налита" на чуждото и тази "История..." му се "набожда" като трън в очите. Друга причина,че творбата не е за всеки – в нея има много истини,а това не винаги се харесва.
Паисий също като мен е бил възмутен, а може би дори съсипан и отчаян, че българите по негово време не са ценили родината си така, както би трябвало. Опитвали са се да бъдат това,което не са само, за да не разбере някой по-висш друговерец рода им. Ако днес Паисий беше жив, пак щеше да се възмути, защото почти нищо не се е променило от негово време. Да, историята ни показва моменти,в които сме били истински патриотично настроени и с любов към родината сме се борили за добруването на България, но тези времена - за радост или не - са приключили.
Днес, както всяка друга република и нашата е свободна, но това не значи,че тя вече няма нужда от народ, който с плам в сърцето и гордост да живее в земите ни. Жалко, че такива хора са рядкост, аз не познавам нито един, но знам, че съм част от този тип българи.
Та, какво ли бих приложила от "История славянобългарская", за да помогна за развитието на страната? Въпросът никак не е лесен, като се има предвид, че хората все по-рядко се вглеждат в миналото - без значение дали на света, на родината или на собственото си семейство. Ако можех да извадя от всяка страница емоциите, които Хилендарският монах е влагал чрез ръката си през перото и мастилото, та чак до самите думи, щях да пренеса тези чувства в ума на всеки, забравил значението на историята. Може би тогава нямаше изобщо да ми се налага да пиша тези редове или темата щеше да бъде "Как Паисий е успял да направи хората по-добри".
Едва ли има българин, който да не е чувал думите:" О, неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?", но за съжаление някои мои връстници не приемат този упрек сериозно, а с насмешка. Вероятно някой ден ще заминат далеч от страната, ще привикнат към чуждестранно влияние и ще се опитват да скрият националността си, защото се срамуват. С какво ние, българите, сме по-лоши от другите и с какво те са по-добри от нас? Доброто и лошото винаги са съществували, както в миналото, така и днес, но човек никога не трябва да се отрича от родината си и да не забравя от къде е тръгнал.
Днес също има хора, които предават идеята на "Историята", но само когато стане ясно, че изборът за някои е животът в чужбина. Един ден отново ще се появят истински последователи на Паисий, но тогава ще има ли кой да ги чуе? Сега е много по-лесно да предадем на света своите послания чрез технологии и медии, докато монахът не е разполагал с такива предимства. Никой не може да каже със сигурност какво си е мислел той, когато е изписвал своя завет страница по страница, затворен денонощно в малката стая на Хилендарския манастир. Разпространяването на творбата е било изключително трудно,както и преписването ѝ, но благодарение на целия този процес днес има държава, наречена България. В противен случай предполагам, че щяхме да се родим с друга националност и друг роден език, а Паисий щеше да е просто един странен човек, който е разнасял някаква си книга и е пълнил главите на хората с глупости.
Трябва да отбележа, че каквито и други езици да знаеш, ако не владееш родния си, нямаш причина да се възгордяваш. Няма нищо лошо в това да пътуваш и да учиш нови неща, но когато стигнеш върха, не забравяй "дъното", от което си тръгнал - това е родната ти страна. Ако не можеш да направиш нищо за развитието ѝ, то поне си кажи "Благодарен/на съм, че съм се родил/а тук". Всъщност това "дъно" е твоят връх, без значение дали ще се реализираш в България или не. Където и по света да отидеш, бащиният дом е винаги един и едва ли някога ще те приемат като свой. В "Историята" на Паисий липсва това, което днес сме свикнали да наричаме "типичен патриотизъм", но присъства любовта към родното, както и много други важни послания, които човек трябва винаги да си напомня.
България не се развива особено бързо. Всъщност, от както се помня не се развива изобщо. Това, че разполагаме с модерни технологии не е от значение, ако те се използват срещу нас, а не за наше добро. На къде отиват образованието, здравеопазването, науката и просветата? Накъде отиваме самите ние? И трябва ли да живеем другаде, за да кажем, че сме постигнали нещо в този живот? Когато говорим за Паисий Хилендарски всеки се сеща за "История славянобългарская", но никой не се замисля за личната му такава. Не се знае със сигурност дали той е обичал родината си от както се е родил или е осъзнал това сам след време. Дори, когато е започнал да пише книгата си, той не е знаел всичко за света около него, но е разбирал как живеят сънародниците му и е искал по някакъв начин да промени нещата.
От завета на Паисий бих искала да приложа в днешно време идеята, че сме българи, която "крещи" от всяка страница. От житейската история на Хилендарския монах бих взела за пример неговата мъдрост, народна любов, дързост и смелост.Ако човек по-често се сещаше за посланията в тази книга, щеше постоянно да търси начин да направи страната ни истински развита.


Какво четем:

🔴 Пищна сватба от старо време вдигат край Арбанаси

🔴 Легенда за реките Арда, Марица и Тунджа

🔴 Ген. Иван Колев – бащата на българската конница

Източник: spisanie



Коментари



горе