"Скапаните гърци" през погледа на едно българско семейство


Преди дни голямото ми българско семейство се отправи за пореден път към скапаните гърци. Без никаква изненада регистрирах, че магистралата към тях не е помръднала и сантиметър от миналия септември и отново опира в Благоевград.

Успяхме да оцелеем по завоите на Кресна и стигнахме границата. Неприветлив митничар ни зърна документите, обиколих един ров, образувал се в асфалта, пълен с карета, шарнири и полуоски, и продължихме.

За седем месеца обаче мързеливите гърци бяха завършили магистралата и стигнахме до Солун за по-малко от час. След още толкова пристигнахме на любимото ни място, където ключът ни чакаше под изтривалката, както обикновено.

Изкъпахме се в непоносимо чистата вода, четири лаврака се отъркаха в мен и огладнях. Отидохме в близкия ресторант.





Естествено, всичко в него беше традиционно вкусно, а обслужването, точно както го обичам – без излишна сервилност, но и без темерутщина – бързо, чисто и спретнато. После трябваше да купим някакви неща и влязохме в местния магазин.

Посрещнаха ни усмихнати млади хора с осанка на аристократи, подмятаха си шеги по между си, видимо доволни, че са на работа. Магазинът беше нещо средно между аптека и бутик. Ухаеше на свежест, дори покрай витрината с риба.

Оттам обаче не взимаме риба, защото един мързелив грък всяка сутрин минава под прозореца ни и ни предлага морски деликатеси, които още мърдат. Със сигурност ги краде отнякъде.

Големите ни проблеми обаче започнаха преди вечеря. Някой глупак така е разположил барбекюто, че залезът ти бие направо в очите, а морето е толкова близо, че слънцето се отразява във водата и просто е невъзможно да следиш как се изпича рибата. Освен това, има десетина вида скари, подпрени до него и това да избереш най-подходящата също е дерт. Скапани гърци!





Ние обаче им го върнахме на следващия ден. Бяхме седем семейства със стотици деца и окупирахме целия плаж. Почти изгорихме електрическата помпа, надувайки несметните Джъмбо-стоки, които бяхме накупили. Набодохме чадърите, проснахме кърпите, намазахме телата и започнахме да крещим и да пием. Привечер се надигнахме, зарязахме всичко по плажа и отидохме на ресторант. Ненадейно се изви буря. Помете всичко и го запокити в тъпото им море. На следващия ден то отново беше прозрачно чисто, но ние ще отидем пак!

Цялата тази агония продължи седмица и най-накрая се отправихме към любимата ми България с най-красивите жени и най-умните деца!

Ангелин Балсамаджиев


Какво четем:

🔴 София на 184-то място по скъпотия, доходът ни за година - 12 666 лв.

🔴 Колко течности са нужни за здрави бъбреци?

🔴 ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПЕНСИИТЕ НА 802 000 БЪЛГАРИ! ОТ 1 ЮЛИ РАЗМЕРЪТ ИМ ЩЕ БЪДЕ

Източник: dunavmost



Коментари



горе