ЖИВАТА ЛЕГЕНДА В СЪРЦАТА НА ХОРАТА

Най-голямата легенда на "Левски"

Георги Аспарухов - Гунди е роден на 4 май 1943 година в софийския квартал "Редута". Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на "Левски". Още през 1960 година печели първата си шампионска титла с юношите, като същата година е приет и в мъжкия отбор на "сините". Първият си гол по ирония на съдбата отбелязва срещу "Ботев" /Пд/, където след това играе по време на редовната си военна служба. С пловдивския тим печели Купата на България през 1962 година. След като се завръща в "Левски", печели три пъти шампионската титла на страната (1965, 1968 и 1970 ), а заедно с това и още три национални купи. Последният му мач е на 28 юни 1971 и то срещу ЦСКА. За "Ботев" и "Левски" Аспарухов има общо 247 мача, в които отбелязва 150 гола - 125 за "сините" и 25 за "Ботев". В европейските турнири успява да стигне до четвъртфиналите за КНК с "Ботев" /1963/ и с "Левски" през 1970 година.

 Футболист и спортист номер едно на страната

Със сигурност 1965 година е най-силната в кариерата на Гунди. Тогава той става голмайстор на "А" група с 27 попадения. Избран е и за футболист, и за спортист номер едно на България - едно уникално постижение. Същата година е класиран на осмо място в най-престижната европейска класация - анкетата на "Франс футбол" за "Златната топка". През 1962 година дебютира за националния отбор на България. Има 50 мача и 19 гола за държавния ни тим.

Георги Аспарухов остава единственият българин, вкарал гол на на "Уембли" на първия отбор на Англия. Това става през 1968 година, когато англичаните са актуални световни шампиони. Участва с "А" отбора на три световни първенства - в Чили, Англия и Мексико. На две от тях той отбелязва единствените голове за българския тим. Последният му мач за националния отбор е на 11 юни 1970 година срещу Мароко на Мондиала в Мексико.

 Милан – неосъществената мечта

Георги Аспарухов е сред най-добрите централни нападатели в Европа. Идват настойчиви запитвания от италианския гранд "Милан". Тогава обаче Желязната завеса работи безотказно и не само Гунди, но и други големи български футболисти не могат да играят в „капиталистическия“ свят. Никой днес не може да каже, докъде можеше да стигне кариерата на Гунди, ако той не бе живял във времената на комунистическия ботуш. Едно е сигурно - Европа бързо видя и оцени неговия огромен талант, макар и консервиран в лагера на Източния блок.

 Бай Илия Цветков

Малко са тези, които знаят кой е Илия Цветков. Това е шофьорът, в чийто товарен автомобил се удрят и загиват Гунди и Никола Котков. Преди няколко години бай Илия си отиде от този свят. Приживе той винаги си е спомнял с мъка ужасната катастрофа. На 30 юни 1971 година "Алфа"-та на Георги Аспарухов се блъска в резервоара на ЗИЛ със софийска регистрация, точно до прохода Витиня. Гунди и Котков пътуват за Враца, където трябва да участват в юбилеен мач на местния "Ботев". В своя изповед преди години бай Илия казва, че в нощта преди катастрофата сънувал, че му вадят зъби. А това е лоша поличба - знак за смърт, нещастие... Илия Цветков бил страхотен запалянко и върл левскар. Цялата тапицерия на кабината на камиона била с календари на "Левски" и на любимците му Гунди и Котков... Със страхотна скорост Аспарухов и Котков са се врязали в резервоара на ЗИЛ-а и веднага е избухнал голям пожар.

Погребението на Гунди и Котков ядосва Тодор Живков

На погребението на Аспарухов и Котков се стичат близо 150 000 души, което изважда от равновесие Тодор Живков. Той скастря жестоко вътрешния министър Ангел Солаков, обвинявайки го, че е изкарал хората от работните им места и ги е призовавал да отидат на погребението. "Другарю Солаков, знаеш ли, че на погребението на Георги Димитров не е имало 150 000 души", викнал Живков на Солаков. Погребението на Гунди и Котков съвпада с това на тримата съветски космонавти Доброволски, Волков и Пацаев. "Защо, другарю Солаков, трябваше да огорчим съветските другари?", продължавал бесен Тодор Живков, за когото „съветските другари“ стоят по-високо в „ценностната“ му йерархия от двама достойни и талантливи българи.

Всенародната любов към двамата играчи влиза в явен конфликт с тоталитарния режим. Факт е, че Георги Аспарухов бе обичан и уважаван и от своите съперници. Много пъти легенди на ЦСКА като Димитър Якимов, Борис Гаганелов, Божил Колев и други Известни наши футболисти са признавали за своите чудесни отношения с Гунди и Котков, а немалко от тях извън терена са били и семейни приятели.

Владислав КОЛЕВ